20 Февруари 2020четвъртък21:19 ч.

Родолюбци

Чуйте ме, аз съм България!

Певица, поетеса, родолюбка, макар и вече 20 години далеч на 2000 км от родината, Йонка Христова преобръща представите за нея по света

/ брой: 99

автор:Петра Ташева

visibility 2486

"Чувате ли? Аз съм България. Една шепа земя в могъщата сянка на Балкана, между ленивия Дунав и майчината мекота на Родопа, закриляна от Пирин и Рила, люляна от ласкавото синьо море, което гърците в един опасен бурен час нарекоха Черно. Чуйте ме, аз съм България. На кръстопътя между Изтока и Запада, на границата между Европа и Азия. Много народи преминаха през земите ми. Някои продължаваха пътя си, други - оставаха. Но от всички има следа."

Няма българско сърце, което да не затрепти при този глас, защото това е гласът на България - нашата обща майка, нашето Отечество, нашата Родина! Това е и гласът на ЙОНКА ХРИСТОВА - една българка, оперна певица и поетеса, която повече от две десетилетия представя България пред хиляди чужденци, за да научат къде е това райско кътче - каква е многовековната му история, какво е дало на Европа и света, какви големи чада е родило!
Коя е Йонка Христова?
Името й е познато на всички, които обичат музиката, поезията и красотата. Родена е на 4 септември 1954 г. в София. Израсла е в красивата жилищна кооперация "Св. София" - на ъгъла на "Раковски" и "Московска", строена от талантливия български архитект Лазар Парашкеванов. За първи път тук, в сърцето на столицата, Йонка чува музиката на камбаните на катедралата "Св. Александър Невски" и сякаш тя предопределя завинаги пътя в живота й. Всекидневно вижда красивата панорама от теменужената Витоша, древната базилика "Света София", паметника и гроба на народния поет Иван Вазов, Операта и другите знакови забележителности на столицата:  университета "Св. Климент Охридски", Художествената академия, паметника на Левски, Националната библиотека...
Камбанната музика и сакралната картина са скътани в душата на Йонка, тя ги чува и вижда и в сънищата си, когато е далеч от България. Отглеждана е с обич от голямото си лекарско семейство, в което наред с медицината се цени изучаването на езици и обичта към изкуствата: литература, поезия, музика, рисуване, танци.
Музиката живее в сърцето й от детството и тя се посвещава на оперното пеене. От 1982 г. работи като оперна певица във Федерална република Германия. И до днес пее в Операта на Националния театър в Манхайм. Почти 36 години Йонка Христова живее на две места - дели се, разкъсва се между България и Германия. Но не може да се каже, че е емигрантка. Тя е българка, която работи далеч от Родината, обаче страда и се радва на всичко, което става у нас, в София, в родния й дом!
Поезията е другата страст на Йонка, тя е нейният храм и олтар, в който душата й намира изповед и покой. От 15-годишна пише стихове. Стихосбирките й са 15!
Ето някои от заглавията им: "Носталгия", "Българка", "Изповеди", "Нестинарски танци", "Пепел от рози", "Контрапункти", "Импресии", "Сезони".
Стиховете на Йонка са нейните безсъници. В тях обич, любов, радост, страдание и мъка се преплитат, изливат се и намират душевен и творчески мир. За стиховете й компетентно се изказват поети и литературни критици. Благовеста Касабова пише :
"Поетиката на Йонка Христова е наситена с размисъл и анализ на времето, в което живеем - сложно, драматично, сурово, но и красиво, когато има любов и вяра. Стиховете й са бели, но нейният стих носи музика."
Елена Алекова отбелязва:
"Две са ключовите думи към поезията на Йонка Христова: "носталгия" и "изповеди"."
А Елка Няголова казва, че поезията на Йонка напомня за българската шевица, за песен на кавал, незабравима мелодия, молитва, изречена на глас или подслушана: "Накъде вечно бързаш, душа?"
Знаково за патриотичните чувства на Йонка е стихотворението завещание към нейния син и към всичките чада български, пръснати по света:

    Какво да ти завещая, сине?
    Нищо на този свят нямам,
    освен неистовата ми обич
    към тази шепа България -
    опустошена, ограбена,
    продадена и предадена.
    Сънищата ще ти дам, сине,
    да те спохождат през нощите:
    Кръстова гора и връх Вола,
    Батак и кървавото кладенче.
    Какъв завет да ти оставя, сине?
    Не вярвай, като ти казват,
    че ще си по европеец,
    ако се отречеш от буквите,
    от корена си и от вярата.
    Не вярвай, че "Аз съм българче"
    ще те препъне по пътя ти,
    защото било началото
    на някакъв си национализъм.
    Но най-вече не вярвай, сине,
    почнат ли да ти разправят
    за нечие чуждо присъствие.
    Защото съм те заклела -
    не знам за добро ли, за зло ли -
    на Самуил в слепите воини,
    в бесилото на Апостола,
    в първата пушка в Копривщица
    и в знамето на Княгинята.
    Орисах те, сине, с носталгия.
    Цял живот болен да ходиш
    по тази шепа България
    и да не млъква в душата ти
    песента на родопските чанове!

Сред книгите на Йонка Христова като бисер сред скъпоценности се нарежда творбата й "Песента на България" с чудесните фотографии на Йост-Йохен Вакер. Текстът в книгата е поклон към Отечеството, венец на предаността й към Родината, израз на любовта й към България. Това е поетичният рецитал на Йонка, с който тя представя нашата страна, запознава хиляди чужденци със страната ни, с историята й, с нейните синове и дъщери. Изнася го пред немци по цяла Германия, пред българи и американци в Чикаго, пред пълни зали в Осло, Лондон...
Как се е родил текстът на тази "Песен на България"?
Йонка признава:
"Писала съм го на 2000 км и на 20 години далеч от България. Писала съм го не с разума, а със сърцето си."
А защо?
Ето го отговора:
"Двадесет години работа тук ме бяха научили, че познанията на повечето германци за България се изчерпват с "евтината почивка на море" и "добрите оперни певци". Палитрата на незнанието започваше с "Ама и вие ли пишете с руската азбука?", минаваше през "България - страната на комунизма, корупцията и чесъна" и стигаше до "столицата ви Букурещ". 
Йонка написва текста на "Песента" първо на немски, после - на български. Тя проследява нашата история, като започва от създаването на държавата до днес - от наследството на траките, от песните на Орфей, от историята на Спартак. Води зрители и читатели по историческите нишки, разказва за гърците, римляните и славяните по нашите земи:
"По същото време в Кавказ съществуваше Велико българско ханство. Войнствено племе (за чийто произход и до ден днешен се спори), прабългарите живееха на седлото. Под ударите на нападащите хазари те тръгнаха да търсят нова родина. Аспарух, третият син на великия хан Кубрат, премина Дунава с многобройно войнство. Славяни и прабългари се бориха заедно срещу Византия. През 681 г. победеният византийски император бе принуден да признае създаването на новата държава и се задължи да й плаща данък. Мигът на моето раждане. Аспарух ме нарече България - в памет на напуснатата родина - и стана моят пръв хан."
Следва разказът за налагането на славянския език като официален, общ език, за войни с Византия, за наследниците на Аспарух, които завладяват нови земи, за единствения ранносредновековен монументален релеф в Европа - Мадарския конник с надписа:
"В памет на това, че през 705 г. Тервел бе в императорския град Византия, където Юстиниан Безносия му наметна пурпурната мантия и го коронова за император." 
Идва законодателят Крум, сетне синът му Омуртаг - голям строител и философ, който писа:
 "Човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда."
После е изключителният държавник княз Борис, който разбира, че е нужно обединяване на религиите, и през 863 г. се покръства, приема православното християнство от Константинопол.
В тези майски дни, когато честваме светите братя Кирил и Методий -  създателите на нашата азбука и писменост, когато славим първите си учители, "Песента на България", изпята с думи, и стиховете на нашите най-големи поети, е особено вълнуваща! Ключов е разказът за двамата братя Кирил и Методий и тяхната мисия за разпространяването на християнството сред славянските народи, за създаването на глаголическата азбука, превода на Библията, на книгите за църковната служба. България става люлка на славянската култура!
Песента на България продължава с короноването на Симеон и Златния век, разцъфтяването на литературата и изкуствата, богомилството, Самуил и ослепените му войници, залеза на Първото българско царство, тримата братя Асеновци и борбите срещу завоевателя, Второто българско царство.
Следва Българският Ренесанс, Боянският майстор в Боянската черква, всичките ни културни постижения: Манасиевата хроника, Евангелието на Иван Александър, скалните ни манастири... Но "опасността идва от югоизток. Къс по къс турците завладяха земята ми. Слънцето залезе и мрак се спусна над мене - за 500 години!
С огън и меч завоевателят искаше да наложи чуждата вяра. Унищожи всичко, което народът ми бе създал. През 18 век се роди Паисий Хилендарски, който разбуди националното съзнание на моя народ..."
Йонка реди песента на България за пробуждането на българите, за Рилския манастир, за Захарий Зограф, за Петър Берон, за Българската църква, Иларион Макариополски и първия български екзарх Антим Първи, за Дякона, Априлското въстание, Ботев, за Освободителната руско-турска война, проследява цялата ни история до наши дни. 
"Чуйте ме, аз съм България! Съсипана от робства, от безсмислена политика и икономика. От всички забравена на кръстопътя между Европа и Азия. Пея, когато сълзи стягат гърлото ми. Танцувам в огъня - по древен езически обичай - за да изстине болката. Децата ми търсят късмета си по чужбина. Чуйте ме, аз съм България! Столицата ми носи гръцкото име за мъдрост - София. Долините ми ухаят на рози. Песните ми летят в Космоса. Аз съм България и съм жива!"
Пътят на Йонка като артистка и родолюбка е белязан с творчески успехи и много почетни отличия. Най-новата й награда е от фондация ВИГОРИЯ - за всеотдайно служене в полза на българската общност в Германия, за участието й в културния живот на България!
"Златната детелина" на ВИГОРИЯ е благодарност към Йонка Христова за доброволната й и много плодотворна посланическа мисия!
                                          
   
Биографична справка

Йонка Петрова Христова е с много солидно филологическо и музикално образование. Две години работи като преводачка към Комитета за култура, Съюза на българските художници (СБХ), Съюза на българските писатели (СБП) и др. От 1982 до 1987 г. е ангажирана в операта на град Хоф, Федерална Република Германия (ФРГ). От 1987 г. до днес пее в операта на Националния театър в град Манхайм, Германия. През тези години певицата изпълнява редица оперни партии, солистка е в много църковни концерти, но интересът й е насочен преди всичко към камерното пеене. Изнася многобройни камерни концерти както в операта в Манхайм, така и на концертните сцени в София и Варна.
Превежда от испански и от немски език.
Пише стихове още като ученичка, издава и преиздава стихосбирки в книжен и електронен вид.
Нейни стихове са преведени и публикувани в полски и американски поетични антологии.  Културно-историческото есе "Песента на България" Йонка Христова изнася вече 15 години като моноспектакъл в редица немски градове, по Европа и в България.
За певческата и поетичната дейност на Йонка Христова са писани много отзиви и рецензии и в Германия, и в България. В авторитетни издания, от авторитетни автори.
Нашата сънародничка още в първите години на пребиваването си в Манхайм се включва активно в дейността на Българо-немското културно дружество "Рейн - Некар". Като негов културен референт организира тържествени концерти по случай 3 март и 24 май. След политическите промени у нас с помощта на кмета по културните въпроси на Манхайм урежда благотворителни концерти с цел събиране на парични помощи за България. Парични и предметни помощи са дарявани и за Дома за деца с белодробни заболявания в Трявна, и за дом "Майка и дете" в Лозенец.
Йонка Христова е член на културното дружество "Култура напряко", единственото многонационално културно дружество в Манхайм (с членове от 22 страни). С нейното активно организационно съдействие в Манхайм от 23.10. до 20.11.2015 г. е проведен културният фестивал "Напряко на Дунава", посветен на България и Румъния и включващ 20 различни изяви.
Член е на Съюза на българските писатели (СБП), на Славянската литературна и артистична академия в Манхайм.
За нейния забележителен принос за популяризирането на българската култура и историческо наследство в Германия Агенцията за българите в чужбина награждава Йонка Христова с почетен медал "Иван Вазов". Носителка е на почетни грамоти и на отличието "Златната игла" на Славянската литературна и артистична академия.   



Мадарският конник


Рилският манастир


Ктиторите на Боянската черква Десислава и Калоян


Таван на черквата "Св. Богородица" в Иваново


Св. св. Кирил и Методий - стенопис в храм-паметника "Ал. Невски"


 

Румен Радев: Управляващите да се замислят

автор:Павлета Давидова

visibility 45

/ брой: 36

БАС в София: Спрете Луковмарш!

автор:Велиана Христова

visibility 44

/ брой: 36

Фандъкова забавила с година решението за винетките

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Властта отложи влизането в чакалнята за еврото

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 36

Харчим 3 пъти повече за почивка в чужбина

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 36

ГЕРБ променя нелегално данъци и акцизи

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Германски неонацист уби деветима мигранти

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 36

Евролидерите обсъждат бюджета на ЕС

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 36

Дипломатическа активност заради Сирия

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 36

Кратки новини

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 36

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 70

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 35

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 38

/ брой: 36

Костенските ножари

автор:Михо Червенков

visibility 36

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ