Д-р Димитрина Стоянова: За бремето на пост-КОВИД синдрома има лек

Понятието "излекувани" в статистиката за КОВИД-19 е твърде разтегливо, а по мое убеждение - крайно неточно и дори неправилно. След прекаран КОВИД, дори с леки симптоми, мнозина с месеци не се възстановяват или дори си "лепват" нови диагнози. Не напразно все повече български лечебни заведения провеждат програми за възстановяване на здравето на хора, преболедували тежкия етап на коронавирусната инфекция. 

Амбулаторна кардио-пулмонарна рехабилитация се провежда в Медицински център по рехабилитация и спортна медицина или по-известен като бившия Спортен диспансер в Пловдив. В комплексната пост-КОВИД рехабилитационна програма участват кардиолози, пулмолози, лекари по физикална медицина и рехабилитация, диетолози, а при необходимост се включват психолози или психиатри. В зависимост от тежестта на състоянието на пациентите програмата е с продължителност 10 и 20 дни, обяснява пулмологът д-р Димитрина Стоянова. Ето какво казва тя за основните прояви на персистиращ КОВИД. 

"КОВИД-19 инфекцията е вирусно заболяване, чиито негативни ефекти върху организма не се ограничават само в периода на остро боледуване, който варира като продължителност и изразеност на симптомите, но могат да продължат седмици и месеци след така нареченото "оздравяване". Бавните темпове на възвръщане на организма към състоянието му преди болестта, наложиха въвеждането на термина пост-КОВИД синдром или персистиращ коронавирус. Този феномен на продължителни остатъчни симптоми се наблюдава и при епидемията през 2002-2003 г., причинена от родствен на КОВИД-19 коронавирус.

Пост-КОВИД синдромът съчетава симптоми, които възникват по време или след инфекция, определена като КОВИД-19 инфекция, и продължават повече от 12 седмици. Те не могат да се обяснят с друго алтернативно състояние. Наблюдава се и при преболедувалите с леки симптоми или дори при тези с изначално отрицателни тестове за детекция на вируса в назофаринкса.

- Дихателна система. Често в кабинета на личния лекар или специалиста преболедувалите пациенти, дори и тези след лека форма съобщават за лесна, понякога екстремна умора при физически усилия, дори задух, нужда често по време на дейности да вдишват дълбоко, за да доставят достатъчно въздух в белите дробове, както и дискомфорт в гърдите, тежест, непълноценно вдишване, дишане не с пълен обем и т.н., често продължаваща дълго време кашлица, която трудно се повлиява от симптоматици, затруднява всекидневието.

- Сърце и кръвоносни съдове. Както при пациенти с предшестваща сърдечна патология, така и при липса на такава се наблюдават умора, сърцебиене, гръдна болка, прескачания, високо кръвно налягане, отоци.

- Нервна система. Главоболие, обърканост, забавено мислене, замаяност, размазано или влошено зрение, невъзможност за съсредоточаване и фокусиране на вниманието, проблеми с паметта, безсъние, стрелкащи болки по хода на междуребрените и нервите на крайниците, слабост и болки в мускулите, липса на вкус и обоняние.

- Гастроинтестинална система. Гадене, дискомфорт и тежест в корема, липса на апетит, гастритни оплаквания, диария, трудно връщане към нормална диета.

- Други. Продължаващи спорадични температури, болки в гърлото, чувство за залепнал секрет на гърлото, обриви.

Често при преболедувалите се наблюдава апатия, депресия, нежелание за социални контакти, нервно-психично напрежение, страх от повторно заразяване, чувство за продължаваща болест и нежелание за връщане на работното място, панически атаки, психогенни оплаквания, нефункционалност във всекидневието".