Да опазим българската родова памет
Новото изследване за най-големия златаришки род е много актуална и респектираща книга
/ брой: 279
Продрум Димов
Такова е горещото послание към нашите съвременници, което отправят авторите на най-новото и внушително изследване "Родът на Радославовци от Златарица" - Василка и Стефан Капарашеви. Това е един огромен, изключително родолюбив труд, сътворяван в продължение на повече от 30 години, съдържащ неоценим документален, мемоарен и снимков материал.
Намирам тази книга за много актуална и респектираща за опасното ни съвремие, което може да се каже дори целенасочено и недопустимо ни отродява от българщината, от изконните ни национални нравствени и духовни ценности, добродетели и традиции. Това още повече издига значимостта на изданието, с което ни удостои наскоро издателство "ИВИС" - Велико Търново.
Прави чест на Василка и Стефан Капарашеви, че не са жалили сили и енергия и с възрожденски пиетет са успели да се докоснат в упоритата си изследователска работа чак до тъмните дълбини в средата на ХVIII век. А това е наистина една много трудна и почти невъзможна за реализация задача в отсъствието на каквато и да е архивна и документална информация, погребана безвъзвратно от безпощадните ветрове на историята.
Но понякога и безмълвието на историческия мрак проговаря пред неудържимия огън в гърдите. Двамата дръзновени изследователи са успели да проучат цели осем поколения потомци на Марин Радков - основоположник на този забележителен златаришки род. Включили са в родословното дърво потомците както по мъжка, така и по женска линия, което е затруднило неимоверно много техните безотказни благородни намерения. Става дума за 1425 имена, заселени завинаги за поколенията в Радославовото родословно дърво, дълбоко вкоренено в миналото и устремено с многобройните си клони в бъдещето.
Историята на този най-голям златаришки род е привличала вниманието и на други родоизследователи, но този, четвърти поред, опит се оказва наистина най-задълбочен и многообхватен. Впечатляват приложените многобройни схеми и таблици, които изумяват с неизвестни никому детайли и подробности за стотици потомци на рода.
Обект на заслужено внимание в книгата е и обстойният анализ на информацията, която носят поместените схеми и таблици, хвърлящи обилна светлина върху родовия генезис. Изданието придобива особена колоритна стойност и с присъствието в него на списъци на дълголетниците, на учителите, градинарите, работили в чужбина, и, разбира се, на най-известните и именити представители на Радославовия род. А за последните са дадени и подробни биографични данни, което е едно от големите достойнства на заглавието. По страниците му оживяват интересни неща и факти от житейския път на малко известните или непознати Кера Радославова, на професорите Александър Атанасов, Никола Николов, Тодор Нешков, доцентите Антоанета Абаджиева, Иван Иванов, на поредица от лекари, учители, инженери и други съзидатели на духовния и материален облик на отечеството ни.
В това интересно многолюдие от популярни и недостатъчно известни имена се открояват и някои емблематични фигури от българската политическа и културна история.