Да пием вода от извора...

Голяма изложба "Българската литература - срещи и диалози със света", организирана от Националния литературен музей, тези дни беше открита в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Единствена по рода си, експозицията представя най-значимите имена и събития от Средновековието до средата на XX век. Старателно са изложени документи, вещи, ръкописи, произведения, снимки, писма, които разкриват непреходните дела на наши големи предци. Доказващи не само приноса на българската към световната култура, а и стойността, мисията и пътя на нашите просветители и учители. Имена като Светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, Иван Богоров, Иван Вазов, Константин Величков... Все светила, които са прокарали първите мостове към европейската книжнина и наука. Народни будители, дарили ни с безценното богатство на знанието, себепознанието, мъдростта.    
При днешния нихилизъм и забрава за българската култура изобщо тук ставаме свидетели и на първите преводи на художествени произведения, както и на първи антологии на чужди литератури. С "вечните заглавия" от световната класика се срещаме чрез преводите им от най-големите наши автори или в оригинални издания от лични писателски библиотеки. Как нашите писатели са виждали света тогава също представлява интерес за мислещия човек, особено днес от дистанцията на времето. Възможно е мнозина от посетителите да изпитат срам пред свидетелствата за това как светът познава българската литература, кои наши творци са най-превеждани, къде познават творчеството им, какви международни награди и върхове са завоювали.
Осъществяването на такава мащабна проява е хубаво нещо. Истинско събитие. Поне малко оптимизъм в мрачния ни ден. Нещо, което си заслужава да бъде видяно от всички българи - от обикновените граждани до високопоставените  политици и управляващи. Докосването до първообразците, извадени от музейните фондове и архиви, може да промени и мисленето. Не всеки ден можем да пием вода от извора...  
Дано занапред има повече подобни прояви. Защото това са истините и ценностите, които ни съхраняват като народ. Носят ни гордост и самочувствие, оформяйки нашата физиономия пред света, особено във време, когато уж сме пълноправни членове на европейската общност, а сами се натикваме в ъгъла.