Да разрежеш портокал

Никита Данюк (експерт от Института за стратегически изследвания и прогнози РУДН), Георгий Филимонов (директор на Института за стратегически изследвания и прогнози)

През ХХ век невоенните инструменти за въздействие здраво се установиха в американския външнополитически арсенал. След разпадането на СССР един от стълбовете на американската външнополитическа стратегия стана концепцията за т.нар. "мека сила" (soft power), формулирана от харвардския политолог Джоузеф Най. "Цветните революции" като политическа технология се превърнаха в един от компонентите на "меката сила" на САЩ.
Залагането на ефективната информационно-пропагандна стратегия, привлекателността на културата, образованието, политическите ценности ("човешки права", "свобода", "толерантност" и "демокрация"), на образа на живот на обществото на масовото потребление - това е атрибутът на технологиите за демонтаж на политически режими.
Заедно с това "цветните революции" са резултатен инструмент за реализиране на американската стратегия за "управляем" хаос. Пример - хаотизацията на украинското политическо пространство, позволяваща на САЩ: да създаде огнище на постоянно напрежение на руско-украинската граница за външнополитическо "изтощаване" на Русия и отслабване на други важни международни направления; да дискредитира Русия и ръководството на страната пред световната общност с помощта на водената информационна война; да увеличи градуса на напрежението между Москва и Брюксел, за да се съгласява Евросъюзът и занапред автоматично и безволево с подходите на САЩ по отношение на Русия; да предотврати създаването на нов център на сила под формата на сближаване между Русия и КНР; да спре интеграционните процеси на евразийското пространство; да дестабилизира политическата обстановка вътре в Русия, в това число чрез разпалване на междунационално отчуждение, активизиране на "кавказкия" и ислямския фактор; да провокира социално-икономическа криза и да отслаби индустриалния, военния и научно-модернизационния потенциал.
При това "меката сила" е ефикасна само в съчетание с доминиране в сферата на информационните технологии, с чиято помощ използването на самите технологии за организиране на политически преврати може да остане на практика незабелязано.
Западните специалисти, осъществяващи пропагандна дейност на постсъветското пространство, преразпределят огромни финансови потоци от чуждестранни фондове за нуждите на т.нар. "свободна преса и медии". Общественото мнение на страните обекти за износ на "американски ценности" се сформира за сметка на черен пиар срещу държавното ръководство и "жесток тролинг" на вътрешната и външната политика на Русия.
Инструменти на политтехнолозите за постигане на "управляем хаос" са опозиционно-протестните социални групи. В Либия основната движеща сила бяха чуждестранните наемници, в Египет - религиозните радикали, в Сирия - съчетанието и на едните, и на другите, в Украйна - ултранационалистическите организации.
Технологиите на "управляемия хаос" са в основата на стратегиите на т.нар. войни от нов тип (информационни войни вътре в киберпространството). Чрез тези технологии на държавата-жертва се нанася "мек", скрит удар, който не може да се определи като "агресия", тъй като оръжието е самото гражданско общество, объркано от западната пропаганда и снабдено с деструктивни технологии.
Колкото до украинския сценарий, то там се използва следната схема за реализиране на политическите преврати:
рязко падане на авторитета на държавното ръководство;
предаване от ръководството на Украйна на силовите структури (в резултат - невъзможност да се използва силов метод за справяне с протестите);
участие в протестните акции на радикално настроени младежи (футболни фенове, представители на ултрадесни движения и политически партии);
консолидиране на разединената политическа опозиция около искане за оставка на държавното ръководство;
организиране на различни провокационни акции, започвайки от митинги в подкрепа на "евромайдана" и завършвайки с масови безредици и сблъсъци с представители на правоохранителните органи;
завземане на властта, което с помощта на "правилния" информационен фон става в очите на хората легитимна, демократична процедура.
При това целите, които бяха декларирани в началото на масовите протести - социална справедливост, лустрация на кадрите в управленски структури, смяна на политическия елит, ликвидиране на корупцията във висшите ешелони на властта, декриминализация на едрия бизнес и т.н. - разбира се, не бяха постигнати. Колкото до икономиката и външната политика, то Украйна, загубила суверенитета си, се намира под външно управление от САЩ (ръководството на майдана ходеше в американското посолство като на работа) и сега я заплашва дефолт и дълбока икономическа криза. Майданът не създаде дори предпоставки за решаване на социално-икономическите и политическите задачи, които стоят пред Украйна.
Трябва да се отдаде дължимото на западните политтехнолози, та те не са си и помисляли да осъществяват системно реформиране на всички сфери в украинската държава, техните интереси са право противоположни и ясни. Въпреки това, братската 40-милионна държава стана поредната жертва на "майданната" технология. Кой е следващият?...