Да седнеш на щикове

Едно прекрасно обещание прозвуча тези дни. Сякаш хоризонтът се отвори. "Ще правим всичко необходимо, за да гарантираме на народа свободно да изразява мнението си и демокрацията ще се възцари. Ще правим всичко необходимо за светлото бъдеще…"

Отдавна бяхме отвикнали от такъв патосен оптимизъм. Само да не си помислите, че това е цитат от реч на Бай Тошо или на Брежнев. Нищо подобно. Думите бяха произнесени от елитен носител на факела на съвременната демокрация - държавния секретар на САЩ Майкъл Помпео. Те бяха адресирани към поредния враг номер едно на Америка - Венецуела.

Във Вашингтон обичат периодично да си назначават някоя страна за враг, да провъзгласяват законно избрания й лидер за "диктатор" и да му обявяват война. А на недозрелия за "светлото бъдеще" народ да обещават сияещи бъднини. Примерите за вкусилите от тези благини само в последните 20 години са известни до втръсване. Да ги напомним за късопаметните: Югославия, Афганистан, Ирак, Либия и неуспешен опит в Сирия. Сега наред е Венецуела.

Ще има още, защото оптимистът Помпео жизнерадостно обеща: след Венецуела за тържествено посрещане на демокрацията да се готвят Никарагуа и Куба. Можем да не се съмняваме - в САЩ вече отглеждат съответните протежета, които да тронясат на президентския стол и в тези страни. Както издундуркаха Хуанчо Гуайдо. Който се противи на щедрия щатски подарък, го чака гражданска война и участта на Саддам и Кадафи. Американците са хора прями. Не се затрудняват с дипломатически условности. За да подкрепи думите на Помпео, сенаторът от Флорида Марк Рубио, яростен противник на всички леви правителства в Латинска Америка, адресира до Николас Мадуро в туитър снимка на разтерзаното тяло на либийския лидер. Тръмп нарече  Мадуро "незаконен", изборите "нечестни". Той не помни, или въобще не е чувал, че предшественикът му Джими Картър преди няколко години беше консултирал тогавашния президент Уго Чавес и бе нарекъл венецуелския изборен процес "най-добрия в света".

Днес вече е друго. Всеки щатски президент си има свои врагове и свои войни. И сега предупреждават: военен вариант не се изключва. Ще стъкмят поредната коалиция от "желаещи" и сценарият ще навлезе в оперативна фаза. Мераклии да подкрепят "великата демокрация" винаги ще се намерят. И ние да не скромничим. Поздравът на българския ГЕРБ към всяко вашингтонско начинание е "Винаги готов!". Колко сили хвърли правителството на Бо Бо да извоюва подкрепа за падналия от небето Гуайдо. Няма значение какъв е. Щом Главният го предлага, значи става. Европа и Латинска Америка засега се противопоставят на военен вариант, но утре може да клекнат. Българската управа обаче е по-хитра. Защо да прави излишни движения, като може да си седи клекнала.

Пред САЩ няма пречки от типа на някакво си международно право да задействат процеса на износ на най-съвършената демокрация - американската. В мемоарната литература се среща епизод, непотвърден документално, но звучи убедително. Сталин попитал Рузвелт какво разбира под демокрация. А той му отговорил: това е властта на народа - на американския народ. Не е излъгал. Навсякъде по света, където от САЩ е била доставена демокрация, властта на Америка тържествува над местните национални интереси и суверенитет. Важното е, че доставката се е състояла, където трябва и на щикове.

Да припомним обаче още един факт. На туитърния президент и сенатори може да се прати снимка на поругания труп на американския консул в Бенгази, чиято смърт последва гибелта на Кадафи. И още нещо. Някога и Наполеон си беше въобразил, че ще завладее света, но му стигна акъла да каже: "Може да се опираш на щикове, но е неудобно да седиш на тях".