Да те наемат след 50?

Е.К. е със средно специално образование и цял живот е работил като плановик. През 2000 г. поради намаляване на работата на предприятието, в което е бил, е съкратен. Регистрира се в бюрото по труда и след изтичане на срока за получаване на обезщетението като не намерил работа, преценил, че няма смисъл да поддържа регистрация. Помагал на съпругата си в малко магазинче във входа на блока, но открили наблизо супермаркет от веригите и бизнесът им замрял. С него умряла и надеждите на Е.К. да си намери каквато и да е работа, за да може поне да се пенсионира. "През всичките години не преставах да си търся работа, но където и да отидех, все ми даваха да разбера, че предпочитат млади, макар да са неопитни, и работодателите да знаят, че щом се понаучат, работниците им ще ги напуснат", си спомня с горчивина Е.К...
Какво става изобщо с българите на възраст над 50, които са останали без работа, и то в периода, в който започна кризата? У нас почти не се говори за това, че хората на 40 и най-вече на 50 г., са практически без шанс на трудовия пазар. 


М.Х. - младши полицейски инспектор в РУ на МВР - Димитровград, е подал жалба срещу Областна дирекция на МВР - Хасково. Със заповед на директора на дирекцията жалбоподателят е бил пенсиониран, въпреки че около 50 негови колеги в областното управление са над 50-годишни.
Жалбоподателят Г.К., който е бил главен експерт в дирекция "Гранична полиция", твърди, че с незаконосъобразна заповед на министъра е бил пенсиониран, защото според него не са налице факти и основания за прекратяване на служебното му правоотношение, а и още не бил навършил възрастта за пенсиониране според Закона за МВР. И по двата казуса Комисията за защита от дискриминация (КЗД) ще заседава тази седмица. 
Все повече там се увеличават жалбите от съкратени работници и служители на около 50 и повече години. Докато през 2005 г. оплакванията са били 5, през 2011-а са вече 61.
Един от драстичните примери е съкращаването на 119 служители от БТК АД, от звено "Частни клиенти" на дирекция "Продажби" през 2009 г. От тях 107 души са на възраст между 39 и 58 г., а това са 90% от освободените срещу обезщетение работници, става ясно от преписката на КЗД. Тогава КЗД наложи рекордните в практиката си 21 950 лв. глоба. В момента комисията разисква казус, свързан със съкращаването на служителка (от малцинствен произход) в държавно предприятие. На пръв поглед човек може да остане с впечатлението, че става въпрос за дискриминация по етнически признак, но всъщност причината е възрастта, коментират от КЗД. Само през последната седмица такива са 3 от 13 преписки, които се гледат на нейни заседания.
Кризата е извела на преден план жалбите за дискриминация при упражняване правото на труд, особено на база възраст, е мнението на експертите в КЗД по повод на нарастването на оплакванията в комисията през 2011 г. Както през 2008 и 2009 г.,

очаква се бум на жалби от учители

като за причина се сочат реформите в образованието. Най-често жалбоподателите твърдят, че има неправомерно ранно пенсиониране от работещите в сферата на образованието, на услугите (БТК, България Еър), административната дейност (служители в МВР), обясняват за ДУМА експерти в КЗД. И в момента немалко от жалбите са от служители на МВР. В тези случаи работодателите, при необходимост от съкращаване, започват да правят това с хората, добили право на ранно пенсиониране, като дори няма предварителен разговор в тази посока -

но законът го разрешава

Няма подбор, няма образователен ценз, няма съобразяване с професионалните качества на старите кадри, те са удобната мишена. По този начин остават на работа по-младите, с по-малък трудов стаж, с по-малки заплати. Един от триковете на работодателите е да се правят структурни промени, като от щатните разписания се махат длъжностите, които се заемат от хора, нарочени за съкращаване. Друг ход е, когато изборно се повишава квалификацията на определени хора, а след това "неквалифицираните" са принуждавани да напускат - в повечето случаи "по взаимно съгласие".
"Ако един от двама кандидати за работа с еднакво образование и квалификация отпадне от конкурс, първата причина за това ще бъде възрастта". Така отговарят анкетираните в ЕС. Само че

възрастта е пречка за наемане

според 69% от българите и едва 48% от европейците.
Според статистиката на Агенцията по заетостта през февруари т.г. безработните над 50 г. са били 131 323 души - с 3758 повече от януари. Добрата новина е, че спрямо февруари предходната година тази бройка намалява, а лошата, че това намаляване е едва с 316 души. Делът им в общия брой на безработните се запазва непроменен - 34,9%. Запазва се и тенденцията над половината от тези хора да са с ниско или много ниско образование и без квалификация. От Икономическия и социален съвет отбелязват любопитен факт: макар 55-59-годишните с основно и по-ниско образование да са 24% (с 10% повече от 20-24-годишните), над 41% от тях имат работа. В същото време 1/4 от младите с ниско образование работят.
Сред продължително безработните над 50 г. има и специалисти, и висшисти, а шансовете за тях да си намерят нов трудов ангажимент също не са големи. Работодателите се изкушават да подменят хората с опит с млади заради по-ниските заплати. А и младият работник по-лесно може да бъде манипулиран или да бъде сплашван. От друга страна, повечето собственици на малки и средни предприятия в България все още смятат "ефективността" за физическа продуктивност, обясняват експерти. В този смисъл те смятат, че младите служители са по-ефективни от възрастните.

Парадокс

У нас, както в Европа и САЩ, една от най-дискутираните теми е увеличаването на възрастта за пенсиониране. В същото време човек на 50 г. изключително трудно си намира работа в България. Освен това 36% от анкетираните българи твърдят, че биха работили и след възрастта за пенсиониране, докато за европейците този процент е 33!
От няколко години в обявите за работа не се посочва възрастово ограничение на кандидата, защото такъв работодател попада под ударите на закона. Но нагласата не се е променила, дори когато става въпрос за професии с интелектуална насоченост или за лекари. За сметка на това, който чете "между редовете", е наясно, че щом в обявата пише "динамично развиваща се фирма предлага работа в млад екип от професионалисти...", се търсят млади хора. Преди около 3-4 години при започналия тотален глад за работна ръка отделни работодатели бяха склонни да задържат възрастните си работници заради опита им, чувството им за отговорност и лоялността, но от първите дни, в които се заговори за криза, "тенденцията" се обърна на 180 градуса.
"Необходимо е целенасочено инвестиране и използване на потенциала на възрастните хора... трябва да се подобри общата социална и икономическа активност на възрастните и да им се гарантира достоен живот", каза социалният министър Тотю Младенов при откриването на Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията. Но в действителност

какви са шансовете

на хората над 50 г. у нас да си намерят работа, разчитайки на държавната грижа?
За т.г. грижата на българската държава за тези хора се свежда едва до 229 работни места за безработни в тази възрастова група по Националната програма "Помощ за пенсиониране", като 200 от тях трябва да са нововключени. Целта й е да помогне на безработни в предпенсионна възраст, на които не им достигат до 16 месеца осигурителен стаж и до 2 години възраст или до 16 месеца осигурителен стаж при навършена възраст за придобиване на право на пенсия. По програмата са осигурени 562 239 лв. Все пак какво са 200 места за 131 323 души?
Месечното възнаграждение на наетите както по програма "Помощ за пенсиониране", така и по "Мелпомена" (100 души за т.г.) е 350 лв. Другата страна на държавната грижа за хората над 50, останали без работа, са стимулите за работодателите. Пак в Националния план за действия по заетостта е предвидено през т.г. насърчаване на работодатели да наемат общо 699 безработни над 50 г. За тази мярка са отделени 1 243 447 лв. от държавния бюджет. Но трябва да се има предвид, че за 2012 г. ще бъдат наети само 200 души в цялата страна, а останалите 499 са наети в предни години. Държавният бюджет е предвидил и цели 1055 лв. за насърчаване на работодатели, които да наемат на работа 50-64-годишни, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Става въпрос за 4 наети, и то в предни години, а за 2012 г. в графата пише 0. Държавата ни разчита на програми, разработени и осъществявани със средства от еврофондовете. Но това далеч не може да бъде наречено държавна политика. А такава всъщност няма по отношение на работната сила на 50 и повече години. Единственото, което се знае със сигурност за нея, е, че ще работи поне още 15 г. до пенсия, ала къде и какво - държавата ни остава случаят да реши.
Шансовете не само на 50-годишните у нас, но често дори и на 40-годишните не са големи за намиране на работа. Но обществото затваря очите си пред тези факти, особено ако не са свързани по някакъв начин с всекидневни грижи от рода на парното или заплатите. Преди време в интернет форум по повод кандидатурата на българка, някой заговори за възрастта й - западно издание е определило кандидатката като "атрактивна", но по мнението на някои участници във форума "една 50-годишна жена не може да бъде атрактивна!" Очевидно разликата в културите и манталитета на западноевропейците и на българите е доста голяма. 
А в контекста на тези нагласи препоръките на Еврокомисията за активен живот в напреднала възраст на работното място изглеждат нелепо: "За да се насърчат възрастните хора да останат по-дълго на работа, трябва да се осигурят по-добри условия на труд, съобразени със здравословното състояние и потребностите им. Те трябва редовно да опресняват уменията си чрез по-добър достъп до обучение през целия живот, а данъчната и осигурителната система трябва да се преразгледат, за да се осигурят ефикасни стимули за по-дългото им оставане на работа".