Да замълчим!

От два дни медиите си намериха тема, която да нищят денонощно. Разбира се, информацията за трагедията с десетките загинали на магистрала "Струма" е важно нещо и с право в първия ден македонските репортери получиха упреци, че мълчат. Но, простете, по обедно време вчера в интернет имаше... 16 200 000 публикации и предавания по темата! То не бяха приказки за пътя, за асфалта, за превозвача, за шофьора, за мантинелата, че и ровене за личните съдби и живот на всеки от загиналите! Да завираш микрофон в устата на хора, които току-що са загубили близките си, и да питате как се чувстват, не е много етично, не мислите ли?

Кого ли не привикваха в студията, кого ли не разпитваха кой бил виновен, по кого ли не хвърляха кал, преди изобщо да е започнало разследването. Дори в Деня на траур. Че стигнаха чак до нелепото в такъв момент питане как ще се отрази трагедията върху политическите преговори между България и РС Македония. На Заев му се наложи да парира тъпия въпрос и да каже само, че случилото се сближава народите ни в скръбта. Защото наистина хората се сближават най-много в мъка и в радост. 

Но, колеги, замълчете поне за малко! Не ровете в бельото на пострадалите! Възпитанието и професията го изискват! 

От доста време сензацията стана основно занимание в медиите, щото се "продавала добре". Информационните емисии започват със сводка на крими новини, всяко нещастие и трагедия се осмукват и оглозгват. Дали остана някой да не знае какво има под юргана на принц Хари и Меган Маркъл? И това е част от опростачването на нацията, приучава хората да се интересуват от нашумели скандали, дори в политиката у нас впрочем. А не от същността и от начините да се преодолеят безобразията и обществените кривици. 

Журналистиката е отговорност, тя трябва да е съвестта на обществото, ваксината, която да го спаси от тежки социални заболявания. Да е коректив на властта и камъче в обувката на силните на деня. А не дръжка от микрофон, която преповтаря каквото са ѝ заповядали, или се измъква от задълженията си чрез обилни напъни за сензации. Или с откровено сатрапство върху някого, който е неудобен на властващия. Много е болно, когато хората ти казват, че са загубили вяра в почтеността на журналистиката. "Журналистиката не бива никога да бъде преследване с егоистични подбуди, с цел просто изкарване на хляба или още по-лошо, трупане на пари" - думи на Махатма Ганди. Дано млади колеги не ме попитат кой е той. Защото журналистът трябва да бъде и ерудит, за да не могат да го лъжат онези, които работят за себе си в ущърб на обществото. Някога така ни учеха във Факултета по журналистика. Дали и днес го правят? 

Така че професионалните правила и етика ни налагат повече уважение и съчувствие към пострадалите и към хората изобщо.