Дължим всичко на БСП

Здравейте,
Голям интерес към нашия конгрес от журналистите и българската общественост. На мен ми се искаше да се дължи на програмите и платформите, които ще предложим, макар че голямото любопитство беше кой аджеба ще спечели тази година председателското място. На горещия стол седна Корнелия Нинова. Но много лесно се сяда, ама много лесно се пада.
Скъпи приятели, наистина пожелавам на Корнелия успешна работа. Чака я много сериозна работа. Бих й пожелал от време на време да прибира малко емоциите си и най-вече да внимава с обкръжението си.
Мили мои, от години наблюдавам политическите процеси в нашата страна - и преди 10 ноември, и след 10 ноември - и общо взето тези, които са си отивали от постовете, е заради техните съветници, сътрудници и обкръжение. Запомнете едно - обкръжението винаги заблуждава.
Въпросът е, скъпи мои, в това, че вчера в по-голямата част от изказванията се чуваше думата "промяна". Обяснете ми. Да тълкувам промяната само в това, че сменяме един председател - Мишо, аз лично му благодаря, защото той много работи. Но, Мишка, тази работа с деликатност не става. За съжаление партия се управлява и с малко юмрук. Аз разбирам, че твоят характер е такъв, но ето виждаш - самият конгрес и бъркотията, която се случи тук, - говори, че нещо липсва и на теб, защото главният организатор на този конгрес е председателят, а това си ти. Всичко през теб трябваше да мине, но ти си друг тип човек, ти си друг характер. Но все пак това е един от най-ценните кадри на нашата партия. Доказал себе си.
Моите искрени и най-големи страхове са какво ще се случи утре.
Скъпи приятели, защо сме тук? Кой ни е пратил тук? Хората са ни пратили. Членове на една партия, която се казва БСП. Ние дължим всичко на думичката БСП и това, което стои зад нея. Защото първият ред никога нямаше да бъдат министри и да имат отговорни постове в държавата, ако не бяха членове на БСП и не бяха издигнати и доведени тук. Това се отнася и за мен. Ето това не бива да забравяме. Затова моите опасения са от утре какво ще настане.
Важното е ще имаме ли силите да изчистим погледите си, съзнанието си и да се погледнем в очите. Най-трудното нещо е да се погледнеш в очите. Едната част ще е огорчена, другата част ще е удовлетворена. Можеше да бъде и обратното. Можеше да бъде и обратното. Това го казвам и защото в тези години това, което се случи с нашата партия, това роене на други леви партии, които откъснаха от нашата тъкан, от нашата плът, не е добре. Още един такъв ход и нас ни няма. 125 години ни има и едни мърльовци се събират ей тук в една зала и съсипват всичко.
Аз съм един стар оптимист, бях и мечтател. На Корнелия още ми се иска да й пожелая малко да ограничи мечтите, защото толкова много мечти имат хората, чакат да се реализират тези мечти, а мечтите трудно се реализират. Нека да има конкретни неща. Ние сме заедно тук от години, по-голямата част. Знаем си и кътните зъби. За всеки се знае всичко. Беше припомнено в пресата за недостатъците на един, друг или трети от кандидатите. Отделно, че 32-ма ли бяха, колко, беше силно смущаващо. Отделно това, че от предложени 600 другари за Националния съвет бяхме избрани отпърво само двама човека. За какво говори това? Всеки иска да дърпа бащина дружина.
Ей, хора, недейте! Недейте, защото ще носим историческа отговорност. Аз така го възприемам. Тук присъстващите, те ще бъдат записани в историята - делегатите, които приемат едно, второ, трето и четвърто. Затова, моля ви, от утрешния ден, от днешния ден да турим усмивката, самочувствието, да забравим, че ние сме все неразбрани, ние правим всичко, ама сме все неразбрани от обществото. Не е точно така. Защото и прекаленото самочувствие ни забива като гвоздей. Така че аз се надявам в следващите трудни дни, които очакват Корнелия, с екипа, който ще предложи. Между другото, искам да ти кажа, че слушайки имената на членовете на НС, те са си същите отпреди, те тогава май защитаваха повече Михов, сега тебе как, не знам... Миличка, не се питам като някакъв ненормалник колко са новите лица, добре, че младежи вкараха, та нещо да се случва друго. Защото аз уважавам труда, уменията на другарите, които бяха и ще продължават да бъдат в нашата партия и да бъдат двигатели, но наистина трябва да има по-сериозно обновление, за да ни харесват наистина и младите хора.
И хайде да спрем с тези констатации, бе хора. Тези доклади, констатации, това не било - здравеопазването лошо, това лошо, онова лошо. Какво предлагаме като алтернатива? Ние предлагаме на думи много хубави неща, но как ще се извършат. Защото сам трябва да имаш конкретно действие, решение, иначе само ще констатираме.
Така че, скъпи приятели, за промяна трябва повече време.
Благодаря на моите приятели и другари от Кърджали, че ме докараха и поканиха да бъда делегат на конгреса. Те са в моето сърце. Благодаря на тези 300 и кусур човеци, които не ме задраскаха, а ме предпочетоха за член на НС.
Аз обещавам, че колкото сили имам, ще помагам и ще се старая поне да укротявам, доколкото мога, тона.
И накрая една много еретична мисъл. Мислех си какво би било, ако конгресът възприеме едно правило, което в устава го няма. При провал от страна на партията на избори, председателят на партията благодари и се оттегля. Защото това е не само европейският модел, защото така градим и авторитет на партията. И съм сигурен, че ако бяхме следвали примера на Жан Виденов, можеше да бъдем в по-добри ситуации.
Трябва да завършим оптимистично. Викаха ме на една конференция - ела да кажеш нещо, да ободриш другарите. Те другарите са се ободрили с болднати имена кой да влезе в Националния съвет... Но и това го забравяме. Аз искам да бъдем разумни. Да не се изхвърляме много-много. Да подредим наистина къщичката си. През 2003 г. логото, девизът на нашата изборна кампания за кметските избори беше "Да си подредим дома". Сега възлагаме на ей тази фина жена да подреди БСП, дома БСП.
На добър час! Успех! И до нови срещи.