Данъци по мярка

След като безшумно усвоиха излишъка в държавния бюджет за 2018 г. от поне 2 млрд. лв., ГЕРБ продължават да изсмукват икономиката, за да потиснат опитите за ръст на заплатите и да тушират потреблението, а така и инфлацията. Само за първите два месеца на 2019 г. приходите в бюджета надхвърлиха разходите с 1,5 млрд. лв. - това не са пари, спечелени от премиера, а са взети от икономиката. Очевидно е, че при съкратения обхват на публичните услуги правителството изземва с данъци повече, отколкото е в състояние ефективно да изхарчи. Да му помогнем с този проблем, като му напомним за съществуването на диференцирани данъчни ставки. 

Неясна е причината, поради която българите, единствени от всички народи на белия свят, трябва да плащат от джоба си на бюджета 20% ДДС за всички стоки, които купуват на пазара. Да повторим, че по този начин се събират значителни средства, които правителството не харчи планомерно. В цяла Европа повечето важни за потребителите стоки се облагат с намален или нулев ДДС. Защо българите са лишени от това преимущество? 

Освен за лекарства, храни и книги, по-ниската ставка на ДДС може да важи и за локални производители: така ще се помогне и на уязвими потребители, и на местния бизнес. Нещо повече, ако има управленско мислене, с намален ДДС може да се облагат и продуктите на кооперативи, на социални предприемачи, на малкия бизнес в планински и изоставащи региони. 

Със събрани само през януари 12,5% от планирания ДДС за годината, Министерството на финансите преизпълнява бюджета за сметка на скромния българин. Ако ДДС се диференцира, данъчният товар в обществото с най-високо неравенство в ЕС ще олекне. Правят го в Македония, Гърция, Испания, Германия, Франция - навсякъде. Общият случай е да има ДДС за стоки категория "А": 0%, или символична ставка от 3-4%. Ниският данък за стоките, които се купуват от цялото население и са базови за живота, е най-прецизно насочената социална политика. 

Категория "B" са стоки с около 18% ДДС, с типичен пример масови храни и напитки. Нали управляващите отдавна говорят, че ще понижат ставката на ДДС с няколко пункта? Диференцираната реформа е добър повод това най-сетне да се случи. На конкурентни пазари - за бързооборотни стоки, IT, битови услуги и др., колкото по-малко прибира държавата, толкова по-ниска ще е цената - и повече полза ще остане за масовия потребител. 

Има и категория "C", в която данъкът стига 24%: ако искате бърбън от САЩ или яхти от Италия - моля, платете си. Не е чак толкова трудно: базови, масови, скъпи. 

Данъците са най-важният инструмент за държавно и местно управление, но България се отказва от него. Данъчната ни политика е ултраунифицирана и не признава ни семейно облагане, ни прогресивен данък, ни необлагаем минимум, ни диференциран ДДС. Затова българското общество е и най-неравно, а хората имат ниска удовлетвореност от живота - за което допринася неодобрението към управлението, чувствително към нуждите на населението като кожа на хипопотам.