Дано има поука

Кризата заради разпостранението на коронавируса постави пред правителствата планини от предизвикателства. Така сега наричат проблемите. У нас конкретно се оказа, че някои позабравени, дори напълно зачеркнати изисквания и разпоредби, отново (най-неочаквано за властта) дойдоха на дневен ред. Като например необходимостта от спешно приемане на регулации, свързани със спекулата, която се вихри безогледно.

През последните дни на европейско ниво усилено се обсъжда, че товарният железопътен транспорт е единственият, който може да гарантира на държавите непрекъсваеми доставки на суровини за индустрията, на храни и лекарства и на други стоки от първа необходимост за гражданите по време на извънредните мерки за ограничаване на пандемията от COVID-19. Това е логично. Пък и жп транспротът навсякъде е част от националната сигурност. Има и предложение по този въпрос и вероятно предстои решение на Европейската комисия.

Какво обаче е положението у нас? Конкретно товарните железопътни превози са само около 6% от всичките. Къде са т.нар. ро-ла превози на БДЖ, при които камионът или ремаркето се качват на специален влак, който да ги транспортира по-нататък? В България има безпрецедентен недостиг на локомотиви и вагони. Проблем, наболял съществено през последните години. При едно европейско решение за увеличаване на товарите по железницата това означава, че ще се наложи от пътническите към товарните превози да се пренасочва подвижен състав. Така или иначе, в момента пътническите влакове се движат почти празни. Ще ни е необходима сериозна мобилизация. Но първо държавата трябва да определи приоритетите и да вземе необходими решения. И то много бързо. 

Вярно е, че тази криза завари всяка страна малко или повече неподготвена. Дано нашите управници успеят да се справят. Дано на властта й дойде акълът, за да извлече тя верните поуки. Те ще са ни необходими за в бъдеще.