Дар на живота

За близо 1100 българи, голямата част от тях деца и млади хора, дните започват с надежда да звънне телефонът и лекарят да каже: "Намери се донор за теб!" Всички те чакат животоспасяващо присаждане на органи, още толкова чакат присаждане на клетки, които биха им дали втори шанс за живот. Всички те разчитат на човешки чудеса. Зловещият списък всеки ден се мени - някои от него умират, недочакали заветната трансплантация, а "освободеното" място се заема поне от двама нови, чакащи чудото! Чудесата в медицината стават, а български лекари, които да ги приложат успешно - имаме достатъчно. Дотук всичко е наред.
Въпреки това проблем има - България продължава да е на опашката в ЕС по донорство и трансплантации. Обнадеждаващото е, че докато за цялата 2012 г. в страната имаше едва 19 органни трансплантации, то тази година за 9 месеца са 23. Но това нито прави по-лек живота на около 2 хиляди чакащи трансплантация българи, нито им дава много повече надежда. Не им даде повече надежда нито увеличаването на заплащането на лекарския труд за трансплантации, нито законовата уредба, която компенсира отпуска по болест на дарителите на органи. Значи... проблемът е другаде.
Тялото ми е автомобил за душата и то може да бъде полезно за спасяване на друг човешки живот, каза вчера актьорът Христо Мутафчиев. Може би разковничето на този начин на мислене е в семейството. Оказва се, че докато над 2/3 от европейските семейства говорят за донорството като за дар на живота, по-малко от 1/4 са българските семейства, които обсъждат проблема! Значи той е не от медицински, а от обществен характер... Само че не е честно да бъде винено обществото, ако то няма достатъчно информация. Малцина са осъзнали, че донорството на стволови клетки например не е по-болезнено от даването на кръв за изследвания. А когато човек е добре информиран и бъде попитан по подходящ начин, вероятността да откаже донорство е малка.