Дърво без корен

С политиката си днес управляващите правят това, което и най-големият враг не би направил - убиват цели населени места в красивата ни родина. Убиват ги сред прекрасна природа и богат чернозем, който да ни храни. Глад и бедност гонят днес от родните им места българите. Ако не измират, те се свиват при децата си в панелките сред лудницата на големия град. Насаждат се като дърво без корен, както е казал Хайтов, а някъде далеч в годините им остава споменът за благодатната земя и чистата вода. 

Няма нищо по-тъжно от селища без хора. А статистиката сочи, че у нас те стават все по-многобройни. По данни на НСИ към края на 2019 г. населението на България е малко под 7 милиона души, като за една година намалява с почти 49 000 човека, което си е цял град... Десетки селища вече са без население. Във всяко пето от населените места живеят от един до 49 души. Това е тъжната статистика, щедро гарнирана с данни за застаряването, смъртността, миграцията.

Как загива едно село? Когато остане без училище, без аптека, без поща. Вървим към катастрофа, но властта мерки срещу нея не предприема. Хората се вдигнаха на протест в петричкото село Михнево, не искат над 100-годишното им училище с емблематичното име "Екзарх Йосиф" да бъде закрито. Обаче властта казва: не може да има малко деца в едно училище. И общината козирува. А в тази ситуация, в която България загива без хора, МОН отдавна трябваше да смени правилата, така че семействата да не се изселват в по-големите селища, за да учат децата им. В селото живеят 1000 души. Искат си школото, защото се надяват децата да се върнат тук и да раждат свои деца. Загубят ли и училището, губят селото си. Затварянето на класните стаи, разгонването на педагозите чертае само едно бъдеще - обезлюдяване. Михнево ще стане поредното селище на доизживяване за статистиката. Политическото и социалното късогледство обаче продължават - скъпо било да се държи училище за няколко десетки деца! Е, няма да е скъпо, когато селото остане без хора...