
1979 г. - АМЕРИКАНСКИЯТ КОСМИЧЕСКИ КОРАБ ПИОНЕР 11 СТАВА ПЪРВИЯТ АПАРАТ, КОЙТО ПОСЕЩАВА САТУРН, КАТО МИНАВА ПОКРАЙ ПЛАНЕТАТА НА РАЗСТОЯНИЕ ОТ 21 ХИЛЯДИ КИЛОМЕТРА. Пионер 11 използва гравитацията и гравитационно подпомагане от планета Юпитер, за да нагоди траекторията си към Сатурн. Стартът е на 5 април 1973 г. от ВВС база Кейп Канаверъл.Масата му е 258,5 кг. Височина - 2,9 м. Бордовият енергиен източник работи с плутоний - 238. Апаратът функционира до ноември 1995 г., когато предава последния си достигнал до Земята сигнал. Пионер 10 и Пионер 11 носят на борда си плочка с послание за евентуалните цивилизации, които може да открият двата апарата. Покойният Карл Сейгън е помогнал за съставянето на тази плочка, носеща илюстрация на мъж и жена и положението на Земята в Галактиката. Подобно на съобщение в бутилка, тази плочка ще пътешества в космическото пространство и е възможно един ден да бъде открита от чужда цивилизация.

2004 г. - ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ В БЕСЛАН: ВЪОРЪЖЕНИ ТЕРОРИСТИ ВЗИМАТ ЗА ЗАЛОЖНИЦИ СТОТИЦИ УЧЕНИЦИ В РУСКИЯ ГРАД БЕСЛАН В СЕВЕРНА ОСЕТИЯ. Той е дело на чеченски терористи, които превземат местно училище и задържат като заложници най-малко 1200 възрастни и деца. След двудневни преговори руски специални части щурмуват сградата. При операцията по спасяването загиват 334 заложници, от които 186 деца. Общо жертвите сред заложниците и силите на реда са най-малко 396 души, починали в училището или в болница. Около 700 получават спешна помощ на място, а 437 души постъпват в болници в Беслан и Владикавказ. Много деца получават трайни телесни увреждания (загуба на крайници и очи) и психически разстройства. На 17 септември отговорност за атентата поема чеченският терорист Шамил Басаев, като обяснява, че желанието му било да създаде ислямско емирство в цял Северен Кавказ. Две години по-късно Басаев е убит при спецоперация на ФСБ.

1898 г. - РОДЕН Е ИЗВЕСТНИЯТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ ДИМИТЪР ТАЛЕВ (УМИРА 1966 Г.). Той завършва Софийския университет и от средата на 20-те години се занимава с литературна дейност, като дълго време е журналист в популярните вестници „Македония“ и „Зора“. След 1944 година е арестуван, но няколко години по-късно е освободен и реабилитиран. Така до смъртта си през 1966 година издава поредица от исторически романи, сред които „Преспанската тетралогия“ - „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“, които му донасят голяма популярност и го утвърждават като един от класиците на българската литература.

1970 г. - УМИРА ИЗВЕСТНИЯТ ФРЕНСКИ ПИСАТЕЛ И НОСИТЕЛ НА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА ЗА 1952 Г. ФРАНСОА МОРИАК (РОДЕН 1885 Г.). Мориак създава важните си произведения и голяма част от творчеството си в периода между двете световни войни. Сочен е като образец за психологически романист, чиито големи теми са провинциалният живот, буржоазията, християнството и най-вече човешката душа, видяна едновременно по един модерен и класически начин - между кризата, неврастенията и болестта, от една страна, и изкуплението, метафизиката и прошката, от друга. През 1926 г. получава Голямата награда на Френската академия за романа си „Пустинята на любовта“.