Дечо Дечев: Проблемите в здравеопазването с години са замитани под масата

Причината за ескалиращото напрежение в здравеопазването е в това, че с години проблемите са запитани под масата. Скъсана е връзката между личните лекари и болничната помощ, а пазарният модел е реализиран в неговия "най-десен вид" - определени дейности не могат да се впишат, защото се гледа единствено приходът от тях. Това коментира управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев в ефира на Нова тв. Той бе категоричен, че именно заради това увеличението на парите няма да промени качеството на системата.
В продължение на години проблеми, които трябваше да се решават по време на управлението на определен кабинет и екип в министерството, бяха замитани под масата, обясни Дечев. Така проблемите са прехвърляни на следващия екип. Но идва момент, в който тези, които предоставят услугите са недоволни от това, което се плаща за тях, а потребителят на услугата като цяло има проблеми с качеството на това, което получава, добави още управителят на НЗОК. По думите му в тази ситуация "призивите да се обичаме са популистки послания, които до нищо няма да доведат".
Дечев коментира, че част от участниците не могат да се впишат в съществуващия пазарен модел, който според него у нас е в неговия "най-десен" вид, тъй като се гледа единствено приходът от дейността. Категорично не успяха да се впишат общинските болници в този модел, категорично нямат място в този модел дейностите, свързани с майчино и детско здравеопазване категорично. И продължаващото забавяне на обявата на промяна на този модел води след себе си до все повече негативи, категоричен е д-р Дечев.
По думите му няма нито едно предложение, което да извади тези групи участници от този модел, след като са доказали, че нямат място в него. Според него ако средствата, които се дават за здравеопазване у нас, бъдат разпределени на по-малък брой участници на пазара, ще бъдат напълно достатъчни. Другата част от решението на проблема е допускането на участниците в допълнителното осигуряване.
Дечо Дечев твърди, че най-големият проблем в този крайно десен модел в системата е нарушената връзка между болничната и доболничната помощ, като даде за пример случая с починалото тригодишно дете. Според управителя на НЗОК най-краткият път в такава ситуация е личният лекар, дори да не е на работа, да насочи и упъти родителите къде да потърсят помощ.
Вместо това, родителите за първи преглед отиват на най-високото място в йерархията – Педиатричната болница, която пък не е окомплектована напълно. Детската болница е едно от лечебните заведения, за което всеки път се прави изключение, че не отговаря на изискванията. Но какво би променило наличието на Национална детска болница, за какво трябва да се дадат още едни 100 млн. лв., след като и сега в тази болница, за коментирания период, 30% от леглата са били свободни? Капацитетът на тази не се изпълнява, за да мислим за по-голяма болница, обясни Дечев.
Ако се прегледа бюджетът, е видно, че половината от увеличението отива за болнична помощ и по т. нар. първична извънболнична медицинска помощ – там отиват около 19 млн. лева. Около 130 млн. лева ще отидат за достъп до нови лекарства и до повишаване на ниво на реинбурсиране на такива, които са в момента, коментира още шефът на Касата.
Относно системния проблем с липсата на лекарства, които са изтеглени от българския пазар, Дечев смята, че решението дали едно лекарство ще се продава у нас или не, е на търговеца. Някои от производителите обаче изтеглят продуктите си от нашия пазар, за да не влияе той при определянето на цените им на други пазари и по-ниската стойност тук, да свали цената и на големите пазари. Същевременно обаче има една група лекарства – евтини и много употребявани, които трябва да бъдат защитени в този процес и това е работа на Министерството на здравеопазването, категоричен е д-р Дечев.