"Деликатност" по неоосманистки
/ брой: 250
Турция ще участва във военни операции само ако стратегията на водената от САЩ коалиция включва и военни действия срещу сирийските правителствени сили. Това каза в интервю за Би Би Си архитектът на неоосманизма и премиер на южната ни съседка Ахмет Давутоглу. И веднага прибърза да оправдае политиката на държавата си с мотивацията, че заобиколилите ги от три посоки врагове представляват заплаха и риск за Турция. Както и да сподели опасенията си за прехвърляне на сирийската криза в Турция, посочвайки конкретно и враговете - сирийският режим на Башар Асад, групировката "Ислямска държава" и разбира се - Кюрдската работническа партия (ПКК).
Призивът прозвуча от ясно по ясно - военна, при това сухопътна намеса на САЩ, Европа, НАТО и бог знае кой още, щяла да доведе Турция до решението да изпрати войски за потушаването на ислямистката вакханлия, обхванала Близкия изток.
Какво обаче стои зад подобни тиради? А може би КОЙ и ЗАЩО?
Може би това е страх. Страх от активизиране, на първо място, на кюрдските общности, за които мечтата за самоопределение в рамките на своя държава продължава да е пътеводна звезда. Страх и от Сирия на светски настроения Башар Асад, която поради познатите ни "външни фактори и причини" потъна в небивало тежко кръвопролитие и явен геноцид. И разбира се, страх от главорезите от "Ислямска държава", неподбиращи средства, методи и цели. Тук обаче не трябва да забравяме неприкритата помощ, която Турция оказваше през многото изминали месеци именно на главорезите, пръкнали се от преизподнята на доисторическото мракобесие.
Днес очевидно най-главната цел на стратезите от Анкара е да започне една наистина сериозна война в региона, от която плодовете в крайна сметка хипотетично ще може да обере режимът на Ердоган. На този фон "деликатното" мълчание на Турция изведнъж се превърна в неприкрит зов за атака. Ще го послушат ли обаче призованите (и кои точно от тях) да го последват?