Демокрация по български

Много може да се напише за нашата родна мила демокрация. 32 години са достатъчни, за да я видим в цялата ѝ прелест. С две думи – фасадна, слабо консолидирана...

В началото бе нежната революция, прикрила криминалната революция, когато се извърши "преход от план към клан". Престъпните процеси в икономиката се отразиха и на политическата сфера и отредиха на демокрацията ролята на фасада и декор. Промяната на 10 ноември бе осъществена отгоре, а не отдолу и вече 32 години оттогава се питаме що е то демокрация и има ли тя почва у нас? 

Демокрацията по български е с много съмнително качество. В научен смисъл няма точна рецепта за демокрация и тя е по-скоро теоретично и пожелателно понятие. Различните модели се пригаждат към конкретна политическа култура и традиции, което разбира се, не означава, че трябва да разтеглим до безкрай самото понятие и с него да прикриваме недемократични практики. Ето защо при всеки национален културен модел на демокрация трябва да се спазват общоприети принципи и норми на демократично общо живеене. От гледна точка на качеството има различни видове неконсолидирани демокрации, или така наречените "демократични хибриди", с които е изпъстрена Латинска Америка, Африка и Източна Европа. 

Нашият модел придобива черти на мафиотско- олигархична фасадна и слабо консолидирана демокрация. Ако политиката е средство за регулиране на обществените отношения и управление на общите дейности, то една демокрация трябва да се базира на 

четири основни стълба:

честни и свободни избори, демократично общество, граждански и политически права и свободи и подотчетно и прозрачно правителство. Демокрацията трябва да е повсеместна - и в партиите, и в неправителствените организации, и в училището, и в квартала. Демокрацията означава реален граждански, а не корпоративно-мафиотски лобизъм. Демокрация означава да има дългосрочна стратегия за борба срещу корупцията и в тази стратегия да се включи и образователният процес, защото корупцията е многопластово явление и е въпрос и на манталитет. Като добавим тук и световните икономически облаци, надвесили се над демокрацията, картинката става още по-сложна. Накратко, още през 60-те години на ХХ век социални учени забелязват, че класическата представа за либерална демокрация не работи и че растежът на корпоративната глобална власт и глобалният финансов капитализъм, роден от петролните кризи от 70-те години на ХХ век, предизвикаха структурни кризи и поставиха социалната държава на Кейнс под въпрос. Вече почти 50-годишният растеж на тази корпоративна глобална световна финансова власт прекъсва връзката за отчетност между правителства и електорати, ерозира управлението и подменя представителството на политически, икономически и социални интереси с финансово-корпоративни. Тези процеси заразяват с болести демократичния обществен организъм. 

Партиите боледуват 

И на Запад също е имало корумпирана партийна система, партийна безнаказаност, политическа корупция, корпоративно, непрозрачно финансиране на партиите. Но след силен обществен натиск е започнал процес на катарзис и решаване на проблемите или чрез радикална смяна на партийната система или чрез постепенни еволюционни вътрешнопартийни промени към демократизация и отчетност и към намаляване на партокрацията. У нас към тези световни проблеми на демокрацията можем да добавим още наши си родни, наслагвани особено силно по време на управлението на ГЕРБ. Такива са: липса на разделение между публичен и частен интерес, сливане на икономическата и политическата сфера чрез плутокрация, клептокрация, паралелна власт, състояща се от пари – политика – "правосъдие" с институции и медии-бухалки и прочие. 

Кога у нас ще настъпи такъв катарзис и промяна на модела?! Само БСП е започнала вътрешнопартиен процес на самоочистване, макар противоречащ и трънлив. Така че изчегъртването на порочния модел не е задача за един ден. За да изчистим модела, се изисква политическа мъдрост и капацитет. Не е достатъчно само да викаме срещу лошите, трябва и да знаем как да направим така, че добрите да дойдат и да управляват. Проблемът е, че нещата вече толкова се объркаха, че самите ние не знаем кои са добри и кои са лоши и дали лошите не надничат зад действията на добрите. Ясно е, че и при поредни предсрочни избори

ще получим пак от същото 

може би в леко променен вариант и пак ще се постави същата задача на политическия ни елит, с която той не успява да се справи - да излъчи работещо, редовно правителство. Това означава, че има остра нужда от взаимодействие между партиите на промяната, че има много голяма необходимост от зрялост, отговорност, от ясни стратегии и последователност, от държавническо мислене, от диалогичност. Вместо това наблюдаваме вече два парламента с антисистемно, нелогично и лъкатушещо политическо поведение, политически егоцентризъм у някои партии на промяната, липса на ясни политически цели и стратегии, примитивен, пещерен антикомунизъм. В тази безпрецедентна за прехода ни ситуация само БСП се държи разумно, отговорно, диалогично и демонстрира мъдро държавническо мислене и поведение. Другите партии на промяната трябва да разберат, че парламентът не е детска градина за подрастващи политици, нито пък е шоу. Не е място за обиди и сърдене. При фрагментиран парламент и за децата е ясно, че е нужен коалиционен формат. За да се демонтира порочният модел, е нужно взаимодействие между разнородни политически формации - и леви, и десни.

Служебният кабинет е пример за това ефикасно взаимодействие. Коалиция между различни партии при такава фрагментация е наложителна и подобни разнородни коалиции можем да видим навсякъде в Европа. Така че трябва да се надрасне политическото его и да се поеме държавническата и мъдра отговорност пред съдбините на България! 

Иначе с поведение по 

по модела "орел, рак и щука" 

партиите на промяната по парадоксален начин оправдават предизборния лозунг на ГЕРБ за нужда от "Ред в хаоса". Нужно ли е да ходим за енти път на избори, докато чакаме политиците ни да узреят и да поемат отговорността в ръцете си? Политическите партии трябва да бъдат оценявани според своите дългосрочни визии и стратегии, обещания и изпълнение на обещанията, според своето политическо поведение, според своята зрялост, мъдрост и отговорност, според това доколко са ефикасни и изпълняват функцията, за която са създадени и пратени в парламента.

Време е да закърпим скъсаните дънки на българската демокрация. Време е нашият политически партиен елит да напише на челото си това, което чете на входа на Народното събрание, защото демокрацията и свободата са като хляба– замесват се всеки ден, и от нашите действия или бездействия те растат или линеят.