20 Февруари 2020четвъртък21:18 ч.

Демокрацията

/ брой: 210

автор:Евгений Гиндев

visibility 2282

Една от най-големите исторически иронии е, че гласуването с избирателни бюлетини, този хилядолетен признак на олигархизъм, днес се представя като символ на демокрацията. Фразата "парламентарна демокрация" е явна подигравка над чувствата и надеждите на хората.


Демокрация значи власт на демоса. Но думата демос има специфичен смисъл - това е власт на простите хора. Аристотел, описвайки демокрацията, специално отбелязва, че демокрацията е власт на бедняците. Опровергавайки, че демокрацията е власт на болшинството, Аристотел привежда достатъчно убедителен пример (Политика, 1290) и продължава: "Затова демократичен строй е този, в който върховната власт е в ръцете на свободно родените граждани, олигархически - когато властта принадлежи на богатите... Една от основите на демокрацията е заемане на длъжности по жребий. За олигархията длъжностите във властта се заемат чрез избори." (Политика, 1294)


Натъкваме се на грубо смесване на правото на глас с осъществяването на власт. Всъщност модерните капиталистически държави са плутократични олигархии.


Тази деформация на понятието демокрация започва от Римската република и продължава до днес - реалната власт е съсредоточена в редица концентрични кръгове, свързани с парламент, Министерски съвет или президент. Такава власт служи на капитала и на бизнеса в рамките на плутокрацията. В най-добрия случай изборите превръщат олигархията в аристокрация, поради което Аристотел разглежда олигархията като отклонение от аристокрацията.


"Там, където властта се основава - без значение дали на малцинство или на болшинство - на богатството, имаме работа с олигархия, където управляват нямащите - пред нас е демокрация. Признакът, че в един случай имаме работа с малцинство, а в другия - с болшинство, е случаен признак" (Политика, 1279). Оттук следва простото следствие - парламентарното управление и демокрацията са противоположни понятия.


Смисълът на казаното е, че беднотията (плебсът, пролетариатът) притежава върховната власт, неограничавана от никакви закони, и издава декрети, нарушаващи установените права на собственост, земя или капитал. От този тезис на Аристотел произлиза бясната злоба на новите "демократи" срещу диктатурата на пролетариата, която Ленин определя като "власт, неограничавана от никакви закони". И Маркс, и Енгелс, и Ленин разглеждаха демокрацията в нейния класически вид.


Елините гледали на изборите с голямо подозрение и те се прилагали само за военните длъжности. Според Аристотел изборите привнасят съзнателен елемент на отбор на "най-добрите" (аристи), вместо управление на целия народ. Изборите са безвредни само за онези длъжности, за които се изисква специфична квалификация. Едни и същи хора приемали върху себе си отговорността и за собствените си дела, и за държавните дела, и макар че различните хора се занимавали с различни дейности, това не означавало, че те няма да проявяват грижа за държавните дела. "Ние единодушно разглеждаме хората, отказващи да участват в управлението, не като безразлични, а като безполезни" (Перикъл). Ясно е, че контрастът между класическата демокрация и системата, в която ние живеем, е потресаващ.


Класическата демокрация е била инструмент в ръцете на плебса, който той използвал в класовата борба срещу богатите, едрите замевладелци и роботърговците. Тази малцинствена част от свободните граждани предпочитала олигархичното държавно устройство и в края на краищата успяла да го наложи с помощта на римския империализъм.


Векове след това изгряващата буржоазия заедно с едрите капиталисти преценила, че в модифициран вид демокрацията ще й върши добра работа при реализирането и отстояването на властта. Тя умело привързва към демокрацията теорията на естественото право и чрез тази връзка революционизира масовото съзнание, поставяйки го в услуга на идеална норма. И не се излъгала.


Блудствата на невежата и глупава тълпа от началото на прехода, която крещеше и се тръскаше по площадите "Демокрация или тоталитаризъм", а сега вие, че не е обгрижена, както очакваше, не се сбъднаха. Ние живеем не при демокрация, а при олигархия.

Румен Радев: Управляващите да се замислят

автор:Павлета Давидова

visibility 45

/ брой: 36

БАС в София: Спрете Луковмарш!

автор:Велиана Христова

visibility 44

/ брой: 36

Фандъкова забавила с година решението за винетките

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Властта отложи влизането в чакалнята за еврото

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 36

Харчим 3 пъти повече за почивка в чужбина

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 36

ГЕРБ променя нелегално данъци и акцизи

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 36

Германски неонацист уби деветима мигранти

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 36

Евролидерите обсъждат бюджета на ЕС

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 36

Дипломатическа активност заради Сирия

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 36

Кратки новини

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 36

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 70

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 35

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 38

/ брой: 36

Костенските ножари

автор:Михо Червенков

visibility 36

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ