28 Септември 2020понеделник03:07 ч.

Демокрацията

/ брой: 210

автор:Евгений Гиндев

visibility 2729

Една от най-големите исторически иронии е, че гласуването с избирателни бюлетини, този хилядолетен признак на олигархизъм, днес се представя като символ на демокрацията. Фразата "парламентарна демокрация" е явна подигравка над чувствата и надеждите на хората.


Демокрация значи власт на демоса. Но думата демос има специфичен смисъл - това е власт на простите хора. Аристотел, описвайки демокрацията, специално отбелязва, че демокрацията е власт на бедняците. Опровергавайки, че демокрацията е власт на болшинството, Аристотел привежда достатъчно убедителен пример (Политика, 1290) и продължава: "Затова демократичен строй е този, в който върховната власт е в ръцете на свободно родените граждани, олигархически - когато властта принадлежи на богатите... Една от основите на демокрацията е заемане на длъжности по жребий. За олигархията длъжностите във властта се заемат чрез избори." (Политика, 1294)


Натъкваме се на грубо смесване на правото на глас с осъществяването на власт. Всъщност модерните капиталистически държави са плутократични олигархии.


Тази деформация на понятието демокрация започва от Римската република и продължава до днес - реалната власт е съсредоточена в редица концентрични кръгове, свързани с парламент, Министерски съвет или президент. Такава власт служи на капитала и на бизнеса в рамките на плутокрацията. В най-добрия случай изборите превръщат олигархията в аристокрация, поради което Аристотел разглежда олигархията като отклонение от аристокрацията.


"Там, където властта се основава - без значение дали на малцинство или на болшинство - на богатството, имаме работа с олигархия, където управляват нямащите - пред нас е демокрация. Признакът, че в един случай имаме работа с малцинство, а в другия - с болшинство, е случаен признак" (Политика, 1279). Оттук следва простото следствие - парламентарното управление и демокрацията са противоположни понятия.


Смисълът на казаното е, че беднотията (плебсът, пролетариатът) притежава върховната власт, неограничавана от никакви закони, и издава декрети, нарушаващи установените права на собственост, земя или капитал. От този тезис на Аристотел произлиза бясната злоба на новите "демократи" срещу диктатурата на пролетариата, която Ленин определя като "власт, неограничавана от никакви закони". И Маркс, и Енгелс, и Ленин разглеждаха демокрацията в нейния класически вид.


Елините гледали на изборите с голямо подозрение и те се прилагали само за военните длъжности. Според Аристотел изборите привнасят съзнателен елемент на отбор на "най-добрите" (аристи), вместо управление на целия народ. Изборите са безвредни само за онези длъжности, за които се изисква специфична квалификация. Едни и същи хора приемали върху себе си отговорността и за собствените си дела, и за държавните дела, и макар че различните хора се занимавали с различни дейности, това не означавало, че те няма да проявяват грижа за държавните дела. "Ние единодушно разглеждаме хората, отказващи да участват в управлението, не като безразлични, а като безполезни" (Перикъл). Ясно е, че контрастът между класическата демокрация и системата, в която ние живеем, е потресаващ.


Класическата демокрация е била инструмент в ръцете на плебса, който той използвал в класовата борба срещу богатите, едрите замевладелци и роботърговците. Тази малцинствена част от свободните граждани предпочитала олигархичното държавно устройство и в края на краищата успяла да го наложи с помощта на римския империализъм.


Векове след това изгряващата буржоазия заедно с едрите капиталисти преценила, че в модифициран вид демокрацията ще й върши добра работа при реализирането и отстояването на властта. Тя умело привързва към демокрацията теорията на естественото право и чрез тази връзка революционизира масовото съзнание, поставяйки го в услуга на идеална норма. И не се излъгала.


Блудствата на невежата и глупава тълпа от началото на прехода, която крещеше и се тръскаше по площадите "Демокрация или тоталитаризъм", а сега вие, че не е обгрижена, както очакваше, не се сбъднаха. Ние живеем не при демокрация, а при олигархия.

Протестът, ден 81: Дата за четвърто Велико народно въстание

автор:Дума

visibility 132

Кръщават улица в София на Панайот Бончев

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 183

81-ви ден на протести: Митинг-концерт на "Орлов мост"

автор:Дума

visibility 216

16 учители от габровско училище са с COVID-19

автор:Дума

visibility 273

Газът с още 10% по-скъп от октомври

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 183

Бизнесът не ползва мерките на правителството

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 183

Туристическите забележителности влизат в регистър

автор:Дума

visibility 3

/ брой: 183

Паркиралите в нарушение в София ще получават зелен стикер

автор:Дума

visibility 3

/ брой: 183

Боеве между Армения и Азербайджан

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 183

Тихановска е срещу санкции против Минск

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 183

Регионални конфликти окървавиха Африка

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 183

Седем цивилни убити при атентат в Сирия

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 183

Хармонична София - мечта или реалност

автор:Деси Велева

visibility 27

/ брой: 183

Лекари и медии срещу пандемията

автор:Ева Костова

visibility 101

/ брой: 183

От БСП зависи как страната ще излезе от тежката криза

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 183

Датата

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 183

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ