Денят, който промени България

Днес е 9 септември - една знакова дата в нашата история, натоварена с много разнопосочни страсти и бурни емоции.
На този ден голяма част от българите полагат цветя пред братските могили, в които са погребани тленните останки на убитите антифашисти, други българи запалват свещи пред паметниците на жертвите на комунизма.
Скръбта и мъката нямат политически оттенък. И за едните и за другите тя е една и съща. Нека сведем глава и помълчим пред паметта на загиналите в жестокия социално-класов сблъсък и си пожелаем той никога да не се повтаря. 

На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечествения фронт излизат с обща декларация за създаване на ново конституционно правителство. По-късно Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията. 
На 26 август 1944 г., под заплахата от настъпващата Червената армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на Царство България във войната между Германия и Съветския съюз. То разпорежда германските войски незабавно да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно правителството започва в Египет сепаративни преговори за сключване на мир с Великобритания и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България, но те пропадат. 
На 26 август, ЦК на Българска работническа партия (комунисти) издава Окръжно №4, с което поставя, като задача вземането на властта в България, посредством масово въоръжено въстание.
На 2 септември 1944 година е съставено ново правителство с министри от БЗНС Врабча – 1,  начело с Константин Муравиев, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. То прекъсва дипломатическите отношения с нацистка Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от териториите, анексирани от Югославия и Гърция. 
Започват и преговори с главнокомандващия на Народноосвободителната въстаническа армия - НОВА Добри Терпешев, като чрез него правителството предлага на ОФ участие във властта. Терпешев представя на правителството крайни искания, които практически означават предаване на властта на ОФ и те са отхвърлени. 

СССР на 5 септември 1944 г. обявява война на Царство България 

От съветски самолети е разпространено обръщение на командващия на III Украински фронт армейски генерал Фьодор Толбухин, в което се казва, че Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като го счита за братски народ.    
На 5 септември ЦК на БРП (комунисти) и Главният щаб на НОВА изработват оперативен план за вдигане на въоръжено въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и на преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 8 срещу 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. Крайната цел на въстанието е събарянето на старата  буржоазна власт и установяването на народно-демократична власт от ОФ. 
На 8 септември 1944 година правителството на Константин Муравиев обявява война на нацистка Германия. 
В дните от 6 до 8 септември 1944 година около 170 населени места в страната са завзети от партизански части. Избухват стачки на трамвайните служители в София, общи стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени политическите затворници в тях. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни.
Под натиска на главоломно развиващите се събития, правителството възстановява правата на забранените политически партии в България, разтурва всички организации с профашистка идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-то Обикновено Народно събрание.  
На 8 септември сутринта войските на Трети Украински фронт и корабите на съветския черноморски военен флот навлизат в територията на България през северната сухопътна и през източната ни морска граница и окупират градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас и др. 
Срещу тях по заповед на министъра на войната, генерал-майор Иван Маринов, българската войска не предприема никакви ответни действия. 

Вземането на властта в София 

е извършено посредством военни части, които застават на страната на ОФ. Решаваща е подкрепата на Бронираната бригада. 
През нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска окупация офицери, лоялни към политическия кръг „Звено“ и ОФ превземат ключовите пунктове в София - Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. 
На 9 септември 1944 година Константин Муравиев е свален  от власт и сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява българския народ за извършената политическа промяна. 
На 9 септември 1944 г., по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете. На някои места това става без бой, но в някои градове  войсковите и полицейските части оказват  съпротива на силите на ОФ и се налага те да бъдат съкрушени с въоръжени средства. 
Като цяло армията подкрепя новото правителство. 
Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където партизаните превземат артилерийските казарми, едва на 12 септември 1944 година. При акцията им са убити 7 офицери, начело с началника на гарнизона, полковник. Маринов. 
В правителството на ОФ са включени представители на БРП (комунисти), БЗНС-Пладне, БРСДП и ПК „Звено”. Арестувани са регентите и министрите от правителството, началниците на полицията, жандармерията и на някои войскови части и съединения.  
На 10 септември 1944 година полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се концентрационните лагери.
Девети септември 1944 г. е последван от вълна на насилие, извършена от комунистически групи срещу политическите им  противници. При него са арестувани и убити, без съд и присъда, много представители на свалената от власт буржоазия, точният брой на които и до днес не е установен напълно. Тези беззакония продължават около два-три месеца. 
В края на годината, в съответствие с договореностите със съюзниците, е създаден 

Народен съд за съдене на виновниците 

за въвличането на България във Втората световна война и свързаните с това престъпления. Осъдените са на смърт 2730 души, всред които има министри, депутати, журналисти, офицери и генерали, банкери, кметове, свещеници, земевладелци и учители. Други над хиляда души са осъдени на строг тъмничен затвор от Народния съд.
С цел овладяване на армията, бивши партизани и политзатворници са назначени във военните части и съединения, като помощник-командири. Създадени са гвардейски части от антифашисти, които се вливат в армията. 
Българската армия е мобилизирана и под оперативното командване на Трети Украински фронт на съветската армия взема участие в заключителния етап на Втората световна война срещу нацистка Германия и внася своя скромен принос за разгрома на хитлерофашизма.  
Днес, 81 години след 9 сепетмври 1944 година 

оценките на българите за неговото значение са силно поляризирани
 
За едни от тях 9 септември 1944 година е "комунистически преврат и черна дата" в нашата история, променила драстично външнополитическата ориентация на България за цели десетилетия и смазала съдбите на много хора, но за други 9 септември е победоносно народно въстание и начало на социалистическата революция, изградила по-справедливо общество с безплатно образование и здравеопазване и превърнала България в модерна промишлено-аграрна страна.  
Независимо от политическите пристрастия и бурните емоции, с които е натоварена тази дата, истината е, че тя има огромно значение в исторически план за развитието на България и играе решаваща роля в обществено-политическия живот у нас.


Фейсбук