31 Май 2020неделя15:35 ч.

Денят на достойнството във Венецуела

Каракас набляга на социалните програми, които са сърцевината в действията на властите

/ брой: 48

автор:Боян Михайлов

visibility 2655

Левите политически сили и широки кръгове от обществото във Венецуела отново потвърдиха и ознаменуваха голямото историческо значение на станалите събития в страната им преди 20 години на 4 февруари 1992 г. На същия ден, наречен Ден на достойнството, когато група военни, ръководени от подполковник Уго Чавес - сегашният президент на тази латиноамериканска страна, членуващи в "Революционното движение 200", извършват бунт срещу господстващия тогава режим и цялата капиталистическа система. Стратегическите им цели са били изцяло да се промени политическият живот и да се осигури истинска социална справедливост за народа и спасяването му от бедността - както материална, така и духовно-интелектуална.
Подкрепата на този акт от много цивилни граждани и прякото им участие в него му придават всенароден характер. Което, естествено, повишава още повече неговата непреходна значимост.

Гражданската подкрепа за революционното движение му придава всенароден характер

Събитията, станали на посочената дата, са предшествани от други подобни на тях по своя характер и значение три години по-рано. И това е народният бунт на 27 февруари 1989 г., избухнал веднага след встъпването в длъжност на президента на републиката Карлос Андрес Перес. Потушен е жестоко от армията и националната гвардия, убити са много хора, чийто брой все още не е известен. Но не е забравен и е станал пример за левите и патриотичните сили за непримиримост към неправдите и вдъхновение за борба срещу господстващите класи и техните управленски и репресивни органи.
Получилите още тогава широка известност размирици, наречени Каракасо, са гневна реакция и отпор на наложените от правителството икономически мерки в програмата му "Големият завой", включващи либерализация на цените, главно на петрола - най-голямото природно богатство на страната, контролирани дотогава от административните органи, девалвация на местната валута "боливара", премахване на социалните осигуровки, повишаване цената на петрола на вътрешния пазар с всички негативни последици за цените на другите стоки, увеличаване на инфлацията, приватизация на държавните предприятия - и това е било най-лошото, "Петролеос де Венецуела" (за петрола), "Сидерурхия де Ориноко" (за черната металургия), телефонната компания и още други със стратегическа важност за националната икономика.

През декември 2011 г. Венецуела обяви безработица от 6,6 на сто. Досега историческият рекорд в страната е 6,1% - през ноември 2008 г.

Именно тези крайно непопулярни и антинародни мерки, повлияни от т.нар. нови модерни икономически теории, създадени в САЩ и налагани от МВФ и Световната банка, предизвикали изострянето на вътрешната криза във Венецуела във всички области и през следващите години, от която най-много страдат широките слоеве от хората на наемния труд, стават главната причина да избухне и мащабният бунт на военните и народа под водачеството на Уго Чавес на 4 февруари 1992 г.
Претърпяното и този път поражение - от групата военни и от другите леви и патриотични сили, не ги принуждава да се примирят със съществуващото положение и да останат пасивни. Ръководителят им Уго Чавес пророчески признава, че наистина в дадения момент са победени, но само в конкретния случай или, както точно се е изразил: "засега", а не завинаги. И наистина продължилата активна масова политическа борба, твърдата съпротива на тези сили, чиито редици все повече се разширяват, създават условия за изборната победа на Уго Чавес през 1998 г., когато става президент на страната и от този най-висш държавен пост продължава да ръководи революционния процес в нея. А същият все повече се засилва за реализирането на социалистическата цел.
Безспорно най-забележителен е напредъкът на тази латиноамериканска страна в социалната област в недългия период след 1998 г., когато Уго Чавес става неин президент. И наистина внушителен резултат е намаляването на крайната бедност от 80% на населението през с.г. до 30% през 2007 г. Чрез изпълнение на специалната програма "Негра иполита" биват подпомагани от държавата хиляди мизерстващи бездомни деца, юноши и възрастни хора. Чрез социално осигуряване значително се увеличава броят на пенсионерите със сравнително високи пенсии, а минималната работна заплата е повишена на над 465 долара. Спадът на безработицата пък до 6,6% е една от най-ниските в Латинска Америка.
Чрез социални мерки за подобряване на образователната система, които също са и социални, над 1 500 000 души са ограмотени, което е признато за значимо постижение на венецуелската държава от ООН през 2005 г., обявявайки я за страна без неграмотни. Основаният Боливарски университет с филиали във всички области на страната е с възможности за обучение на над 200 000 младежи. Създаден е и Университет по изкуствата, открити са нови над 58 хил. училища. А издадените над 50 млн. книги се разпространяват безплатно сред всички слоеве на населението.
В здравеопазването също е отбелязан значителен напредък, особено в обгрижването на децата, като детската смъртност е намалена с 27%.
Възстановяването на държавата като нейна собственост на петролната индустрия, до неотдавна владяна от чуждестранни компании, е един от най-важните резултати в полза на развитието на националната икономика. След като се има предвид, че Венецуела е една от страните в света с най-големи доказани запаси на петрол и за нея добивът и преработването му е основен, стратегически отрасъл. Върната е била на държавата и националната авиокомпания, построени са метро в два големи града, шосета и други транспортни съоръжения в различни райони. От голямо политическо, икономическо и социално значение е отдаването на селскостопанска земя на безимотни селяни.
Могат да бъдат посочени много още конкретни програми и мерки, реализирани от венецуелските държавни власти за развитието в много области на Боливарската република Венецуела, както вече се нарича далечната латиноамериканска страна.
Най-характерното за дейността в международен план на тази държава след 1998 г. е, че тя е активна, насочена е към благотворно развитие на отношенията й на взаимноизгодна основа с огромен брой страни от всички континенти, и най-вече с тези от Латинска Америка, както и в ООН и други международни организации. Столицата й Каракас беше домакин на конференцията, на която на 2 и 3 декември 2011 г. беше основана Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (ОЛАКД), призвана да координира и подпомага действията за единение и интеграция на участващите в нея 33 страни. Градивна роля Венецуела изпълнява и в други регионални организации, каквато е МЕРКОСУР например. От особена изгода за нея, както и за други страни от Латинска Америка, е изграждането и участието им в единните регионални енергийни компании PETROCARIBE и PETROSUR.
Постигнатите положителни резултати от лявата политика и конкретни мерки за управляващия режим във Венецуела след 1998 г. в различни области му дават основания начело с президента й да продължава да набелязва нови цели и програми в същата насока и на настоящия етап. Те смятат, че -  въпреки усложняващата се обстановка в света в условията на изострящата се икономическа и финансова криза и на други неблагоприятни процеси и явления, този е правилният път за всестранното развитие на държавата им.
В историческия ден 4 февруари левите и другите демократични кръгове в Боливарската република Венецуела отново заявиха, че тяхната мечта в хода на борбата е мечтата на Христос, Симон Боливар, Ернесто Че Гевара, Мартин Лутер Кинг, Махатма Ганди и други видни исторически личности, а и на милиони още хора, стремили се и стремящи се винаги към изграждането на един нов свят на равенството и справедливостта. И съвсем очевидно е, че понастоящем тази страна е една от най-мощните струи на лявата вълна, която от няколко десетилетия залива Латинска Америка и Карибите. И все по-твърдо се блъска в скалите на политическата, социално-икономическата и моралната несправедливост, ширещи се все още и в съвременния глобализиращ се свят.
Има и друг 4 февруари, на който стават подобни събития в една друга страна. В Ангола. През 1961 г., когато тя все още е колония на Португалия и точно на същия ден патриотичните сили от и около Народното движение за освобождение на Ангола (МПЛА) вдигат бунт в гр. Луанда и слагат началото на победоносната за тях националноосвободителна война. Като по примера им по-късно на въоръжена борба се вдигат народите на Мозамбик, Гвинея-Бисау и Зелени нос.
И още един 4 февруари. В България. През 1997 г. С протекло събитие, различаващо се по своя характер от тези във Венецуела и Ангола. Когато българската левица в лицето на БСП се отказа доброволно от законното си право да състави правителство с цел, както се твърдеше тогава, да се запази гражданският мир и да не се стигне под натиска на крайната десница до вътрешни изострени конфликти, дори и въоръжени, пагубни за нацията ни.

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1278

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 677

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1843

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ