От редактора
Денят на победата
/ брой: 91
Човек може да има различни възгледи, различни предпочитания и пристрастия, различни политически симпатии, различни разбирания за живота.
Но има и неща, които не подлежат на дискусия.
И трябва да си пълен идиот, за да си помислиш дори да защитаваш хитлерофашизма. Да оправдаваш идеология, в основата на която стои господството на една раса, за сметка на унищожаването или превръщането в роби на други.
Затова е срамно, когато се намират хора, стремящи се да омаловажат победата на Червената армия, дала свобода и надежда на Европа и света. Водени от новите политически реалности у нас, години наред Денят на победата е омаловажаван за сметка на Деня на Европа, като целта е у младото поколение тази подмяна да остане трайна.
Защото какво знаят младите за Червената армия и Втората световна война? Нищо.
Нещо повече. Мнозина псевдоисторици се хвърлиха да доказват, че нямало фашизъм у нас, че участието ни на страната на Германия било правилен стратегически ход, че партизаните били престъпници и прочие нелепости, да не казвам по-груба дума.
Простичко е - щом тогавашното правителство е било съюзник на фашистка Германия, значи е профашистко. И никой, и нищо не може да оправдае съучастието в това престъпление срещу човечеството, в което смъртта си намериха над 60 милиона души. И щяха да бъдат още повече, ако не беше Червената армия, изнесла основната тежест на войната. На нея основно трябва да благодарим за вече 72 години мир - най-дългият в историята на Европа.
Единственото, с което можем да се гордеем през времето, докато сме съюзници на Третия райх, това са подвигът на нашите антифашисти и партизани и участието на Българската армия през периода есента на 1944 - пролетта на 1945 година на страната на Съюзниците.
Затова за нас, както и за цяла Европа, Червената армия е освободителка, а 9 май е Ден на победата. Може да бъде и Ден на Европа - като следствие от тази победа.
Прави чест на президента Румен Радев, че поздрави руския президент за празника. Нещо, което неговият предшественик нямаше достойнството да направи. Прави чест на всички онези политици, представители на обществени организации и просто обикновени хора, които поднесоха венци и цветя пред Паметника на Незнайния воин и пред Паметника на Съветската армия, които се вляха в "Безсмъртния полк".
Защото най-важното е децата ни да помнят и знаят. Забравата крие най-голямата опасност от повтаряне.