25 Октомври 2020неделя10:53 ч.

Десетте управленски провала на Дянков

Сега на ход е министър-председателят

/ брой: 39

автор:Иван Ангелов

visibility 2156

По икономически убеждения Симеон Дянков е ултрадесен икономист. Той е може би по-ортодоксален и от Милтън Фридман - един от най-ярките проповедници на свободния пазарен капитализъм. Макар и млад на години, със старомодните си икономически убеждения Дянков е човек от миналото. Защото настоящата световна криза опроверга консервативните икономически теории и практики на либералния капитализъм. Крайнодесните си икономически възгледи той принесе и в дейността си като български министър, белязана със серия от провали.
Това ме изкушава да изброя някои от управленските му провали в икономическата политика, без да засягам другите му безобразия:
1. През есента на 2009 г. присъединяването към ERМ II (т.нар. чакалня за еврозоната) беше избрано от него като главна цел на икономическата политика на България. На нея беше подчинено постигането на балансиран бюджет за 2009 г. и свързаното с него рязко затягане на бюджетната рестрикция чрез блокиране на 1,5-2 млрд. лв. плащания към бизнеса за извършени от тях работи по държавни поръчки и други услуги с произволни удръжки от 10%; противозаконното отнемане от сметките на държавни фирми на стотици милиони лева в полза на бюджета; забавяне връщането на стотици милиони лева ДДС на фирмите; съзнателното бавене на плащанията на детски надбавки, на националните доплащания в земеделието, на трансферите от републиканския бюджет за здравната каса; прекратяване финансирането на националния нанотехнологичен център и т.н. То допринесе за още по-голямо потъване на икономиката, без да се постигне балансиран бюджет.
Ако беше анализирана обстановката в еврозоната и липсата на готовност от наша страна, можеше да се разбере, че шансовете ни през 2009-2010 г. бяха нулеви. Както се и очакваше, получихме отказ. Цената на тази екстравагантност за България беше 0,8-1 млрд. лв. Напоследък Дянков заговори отново за наша кандидатура за ERM II към края на 2011 г. Това ще бъде още по-безсмислено прахосване на национална енергия с нулеви шансове за успех.
От горното личи, че Дянков не умее да преценява конкретните ситуации. При неумело поставяне и степенуване на целите такъв човек с лека ръка прахосва стотици милиони лева обществени ресурси.

Симеон Дянков и Сергей Игнатов разрушават създадения в продължение на десетилетия научен потенциал

2. Дянков обяви неколкократно от есента на 2009 до края на 2010 г., че сме излезли от икономическата криза. Прави го и сега. Обявявани бяха дори дати и месеци за излизането. За специалистите това звучеше комично. Обещаха повишение на заплати и пенсии към юни-юли 2010 г. Това беше безотговорна постъпка. Кое правителство може да повишава заплати и пенсии в кризисна обстановка? Подобни безотговорни обещания култивират неизпълними очаквания с последващи разочарования за милиони хора.
Това показва, че Симеон Дянков е откъснат от реалностите книжен финансист. Неговият практически опит се свежда до посещения в слаборазвити страни като експерт на Световната банка за друг тип кризи. Той само е давал "съвети", без да носи отговорност за последствията от прилагането им. Преди да дойде тук, той не беше съставял бюджет на реално съществуваща държава, не притежава макроикономически знания, не познава сложните връзки и зависимости в икономиката и тяхното проявление в реалния живот. Подобен кабинетен човек не е за финансов министър. Той тепърва се учи да бъде такъв. И затова се редят провал след провал.
3. Дянков смесва излизането от рецесия с излизане от икономическата криза. Между тях обаче има голяма разлика. Излизането от кризата включва и излизане от рецесията, но съдържа и редица други компоненти. Не можем да говорим за излизане от кризата при все още двуцифрена безработица. Заедно с 220-те хил. души обезкуражени безработни, безработицата у нас е 16-18%, а не 9-10%, както се съобщава официално.

Протестите на студентите и учените недвусмислено показаха, че рецептата "Дянков" е престъпление спрямо бъдещето на държавата

Неслучайно президентът Обама заявяваше многократно през 2009-2010 г., че "икономическият растеж не е заместител на заетостта". В САЩ има хилав растеж от лятото на 2010 г., но Демократическата партия загуби изборите през ноември 2010 г., защото милионите американци оценяваха излизането от кризата по възможностите да си намерят работа. А работа нямаше, защото растежът беше твърде слаб, за да създаде достатъчно нови работни места. Нужен е по-висок растеж със заетост. На създаването на допълнителна заетост от стопанското оживление обръщат специално внимание и в ЕС. И се тревожат, че това все още не става, защото само тогава може да се говори за излизане от кризата.
Продължават да намаляват доходите и потреблението на населението. В такава ситуация няма излизане от кризата. И още нещо. Дори с мизерните си доходи през 2010 г. българските домакинства са спестили 3 млрд. лв., вместо да потребяват, защото очакват утрешният ден да е по-труден от днешния. Това също не означава излизане от кризата.
Примитивна е структурата на производството и на износа. Лошите и преструктурирани фирмени кредити са над 18%. Огромна е междуфирмената задлъжнялост, оценявана на около 200 млрд. лв. Здравеопазването агонизира. Почти всеки ден умират хора поради липса на спешна здравна помощ. Много тежко е положението в общините. Дори и премиерът признава, че 2011 г. ще е по-трудна от 2010 г. и ни призова "да стискаме зъби".
От горното следва, че Дянков е тесногръд финансист-счетоводител. Той не притежава широки макроикономически знания, не познава сложния комплекс от фактори, които определят социално-икономическото развитие и се интересува само от фиска. А животът на хората е далеч по-широк и по-сложен от фиска. Той не се интересува дали частичното стопанско оживление създава допълнителна заетост и доходи. Злоупотребява с повишението на сезонната заетост, като я приписва на правилната си политика. Наруши грубо закона, като отне целевия резерв на здравната каса в БНБ (1,4 млрд. лв.) и го прехвърли в републиканския бюджет за 2011 г., за да не плаща лихви по кредити за финансиране на дефицита. Отново фискът беше поставен над всичко, дори над здравето и живота на хората. При такъв тесен фискален кръгозор провалите са неизбежни. Този ограничен човек-фискалист не е за кормилото на националната икономика.
4. Дянков провежда репресивно рестриктивна политика чрез поголовно съкращаване на всички бюджетни разходи все в името на фиска. Това е груба грешка. Оправдано е да се съкращават само непроизводителни държавни разходи: за централна и местна администрация, за покупка на скъпи въоръжения за армията, ограничаване бюджета на МВР, ограничаване на излишните задгранични дипломатически представителства и на работещия в тях излишен персонал, рязко ограничаване на служебните леки автомобили на всички нива, ограничаване на разходите за подаръци на национални и други празници и на средствата за приеми и коктейли, ограничаване строителството на представителни, спортни, културни и други обекти, ограничаване на екзотичните и други ненужни пътувания на министри, депутати и други лица в чужбина и т.н.
Във връзка с пътуванията в чужбина заслужават внимание следните данни: През 2010 г. пътувалите в чужбина българи по служба са 1534 хил. души, или 41,7% от всички задгранични пътувания. Пътуващите към България чужденци по служба са били едва 11,1% от всички пътувания. Тези числа са шокиращи.
Неправилно е да се съкращават производителни държавни разходи, защото те създават брутна добавена стойност, осигуряват работни места, доходи за работещите, постъпления в бюджета. Това важи за всички видове инфраструктура, за инвестиционните разходи на общините, средствата за здравеопазване, образование, наука, иновации, държавна финансова и друга контролна система, съдебна система, ниските заплати и ниските и средни пенсии, които се използват за незабавно потребление на по-евтини хранителни и други продукти от местно производство и т.н. Тяхното съкращаване потиска вътрешното търсене, а чрез него - растежа на БВП, и забавя излизането от кризата. Нима може разходите за здраве, образование, наука и други подобни да се третират по един и същ начин с разходите за командировки в чужбина, за служебни леки автомобили, пищни приеми и т.н.
При сегашната поголовна рестриктивна политика, потискаща вътрешното търсене, икономиката ни ще се влачи дълго с нулев или символичен растеж от 1-2%, който не осигурява допълнителни работни места за намаляване на безработицата и допълнителни номинални доходи за повишаване на реалните доходи при очертаваща се годишна инфлация от поне 3-4%. Прогнозите на Дянков за растеж на БВП през 2011 г. с 3,6%, през 2012 г. - с 4,7%, през 2013 г. - с 5,2%, са утопични при сегашната рестриктивна политика и потиснато вътрешно потребление, от което зависи 85-90% от растежа.
5. Дянков обяви м.г. увеличението на износа като главен фактор за излизане на България от рецесията и от икономическата криза. Това не е възможно. Той очевидно не знае, че експортният потенциал на България е твърде ограничен като количество и качество, за да бъде такъв фактор. Нашият износ (2010 евро на човек от населението през 2008 г.) е 8-10-15 пъти по-нисък от износа на човек от населението в западноевропейските страни (Белгия - 30 075 евро, Холандия - 26 438 евро, Австрия - 14 717 евро) и 4-5-6 пъти по-нисък от този на Словения (11 336 евро), Чехия (9499 евро), Словакия (8916 евро), Унгария (7368 евро). Така е, защото икономиката ни не беше модернизирана преди и остана такава по време на кризата. За това допринесоха и рестриктивните мерки на Дянков, за които стана дума по-горе. Делът на суровините и материалите в неенергийния ни износ е 50-52%, на посредствените и с ниска степен на обработка хранителни продукти - около 30%. Делът на високотехнологичните продукти в общия ни износ е 3,4%. Затова през следващите 5-10 години не може да се разчита на износа като основен двигател на растежа.
Откакто е министър, Дянков не е правил нито едно сериозно публично изявление или публикация по факторите на икономическия растеж в България. Неговите откъслечни оптимистични изявления по износа показват, че той не познава колко ограничен е експортният ни потенциал и колко потиснато е вътрешното търсене. Прирастът на износа през 2011 г. ще е по-нисък от този през 2010 г. Ще спада и вътрешното търсене. И тук прозира консервативната му икономическа философия, според която не е нужно държавата да се намесва, защото саморегулиращият се пазарен механизъм ще свърши всичко. Дори и Алън Грийнспан призна през есента на 2008 г., че се е предоверявал на този механизъм. В САЩ, Европа, Япония и Китай не се надяват само на пазарния автоматизъм и всички приложиха сериозни антикризисни програми. Всички, но не и България, благодарение на ултра десните възгледи на Дянков.
6. През есента на 2009 г. и през 2010-а Дянков неколкократно заявяваше, че "по време на криза науката не е важна". Това изявление беше върховно недоразумение, защото по време на криза науката и образованието са по-важни отвсякога. Погледнете какво прави президентът Обама - съкращава от всичко, но не от образование и наука. Не така мисли Дянков. Макар че нанотехнологиите са най-перспективното ново световно направление през първата половина на ХХI век, въпреки обещаващите постижения у нас беше прекратено финансирането на Националния нанотехнологичен център. Дянков намали разходите в бюджета за наука до 0,2-0,3% от БВП през 2010 г., при 0,4-0,5% преди това и при 1,90% средно за ЕС, но увеличи средствата за администрацията.
7. Вече втора година Дянков провежда безотговорна политика на постепенно финансово задушаване на БАН. Заедно със Сергей Игнатов той разрушава създадения в продължение на десетилетия научен потенциал. В резултат на тази политика изследователската работа в БАН е парализирана, заплатите са орязани с 25-30-35%, няма средства за отопление, за осветление, за вода, за консумативи, за научна литература и апаратура, цели институти са в неплатен отпуск, а около 300 измежду най-добрите млади учени напуснаха, за да търсят препитание другаде. Извършва се престъпление спрямо българската наука.
Откакто е в България, Дянков не е посетил нито веднаж институт на БАН, не е участвал в нито една научна дискусия с български учени, особено икономисти, а Икономическият институт на БАН е на 80 метра от Министерството на финансите. Той не е правил нито едно сериозно изказване за състоянието и развитието на българската наука, като изключим едно или две парадни посещения в УНСС и в НБУ за фасадни лекции пред студенти по най-общи теми, а не за научна дискусия с колеги. За характера на неговите изказвания може да се съди по това, че онзи ден съобщи гордо в НБУ, че България е световен рекордьор по производство на матраци. Очевидно това е впечатлило г-н министъра. Известен е с ругателските си изказвания срещу българската наука и учените от БАН.
Още по-странно е, че след като министър-председателят обеща на 1 февруари 2011 г. решаване на създадения от Дянков и Игнатов скандал около БАН, сега, противно на ангажиментите на премиера, те тласкат към нова конфронтация и саботират изпълнението на неговите указания. Група родолюбци преди 141 години влязоха в историята, като създадоха Българското книжовно дружество, преименувано в БАН през 1919 г. Дянков и Игнатов сега се стремят да влязат в историята като нейни гробокопачи.
8. "За научни приоритети Дянков сочи един занаят (софтуерното програмиране), един поминък (земеделието) и една хуманитарна наука - историята, която при други случаи конкретизира като археология, обслужваща туризма. Няма геномика, няма нови технологии, няма информатика, нито нови източници на енергия, молекулярна медицина или управление на времето" - така един колега от БАН резюмира наскоро "мъдрите" указания на министъра. Аз се срамувам от тези му указания.
Конкурентоспособността е най-точният показател за здравословното състояние на всяка икономика. Ние обаче сме последни в Европа и 71-ви в света по обща конкурентоспособност на икономиката. По конкурентоспособност на фирмено равнище заемаме между 80-о и 135-о място; по качество на общата инфраструктура сме на 120-о място, а по качество на пътищата - на 135-о от общо 139 обхванати страни в последния обзор на Световния икономически форум. Нашата енергоемкост е 4 пъти по-висока от средната в ЕС, а внасяме 70-75% от първичните си енергоносители. Това се дължи на остарели структури и технологии в стопанския и домакинския сектор и големи загуби в преноса на енергия. Но структурната и технологичната модернизация на икономиката, подобряването на конкурентоспособността, енергоемкостта и на експортния потенциал не са удостоени от Дянков като приоритети за научни изследвания. За него по-важни са археологията и туризмът.
Ако не предприемем форсирано развитие на образованието, науката и иновациите, ако не подготвим съвременен човешки капитал, ако не изградим модерна комплексна инфраструктура и на тази основа да създадем условия за ускорен догонващ устойчив растеж, ще останем на това равнище и през следващите десетилетия. Симеон Дянков не вижда приоритетност в решаването на тези жизнено важни за България проблеми. По-важен за него е поклонническият туризъм, за който напомня често. Наистина, толкова ли елементарни са възгледите на този човек!
Достойно за съжаление е, че вицепремиерът по икономическите и социалните въпроси Симеон Дянков досега не се е произнесъл сериозно по стратегическите приоритети в социално-икономическото развитие на България и по свързаните (и подчинени на него) приоритети в научните изследвания. И доколкото е докосвал публично тази проблематика, е изказвал смехотворни мисли. С всичките си досегашни изказвания той демонстрира пълна некомпетентност в стратегическото целеполагане и по приоритетите на икономическото, социалното и научно-техническото развитие на България, т.е. за неговия ресор като вицепремиер. Това не е случайно. За пазарния фундаменталист думата "приоритет" е прокълната, защото всичко се решавало от пазара.
9. През 2009 и 2010 г. Дянков обяви неколкократно, че за два правителствени мандата (т.е. за 8 години) България "ще се превърне в страна със средноевропейски показатели, в която всеки ще предпочита да живее и работи". Това е абсурдно некомпетентно твърдение дори за начинаещ икономист. Сериозните наши и чужди анализи показват, че постигането на средноевропейските икономически и други показатели от България едва ли ще стане докъм средата на това столетие.
И тук Дянков демонстрира неспособност да преценява действието на факторите на растежа, дългосрочните сравнителни темпове на растеж у нас и в европейските страни. Цитираното тук негово изказване е шокиращо със своята некомпетентност.
10. Имитирайки ЕС, той обяви пред Народното събрание "Пакт за финансова стабилност": 1. Бюджетният дефицит не бива да превишава определено ниво (3% от БВП), а държавният дълг (40%); 2. Преките данъци да се определят само с референдум (след няколко дни го замени с "квалифицирано мнозинство в Народното събрание"); 3. Преразпределителната роля на държавата не може да превишава определен процент - 38% от БВП.
В това предложение е нова само точка втора - за референдумите, но тя е класически пример за некомпетентност и той сам се отказа от нея или са го посъветвали да го направи. По първа точка отдавна има ограничител от ЕС - дефицитът да не превишава 3% от БВП, а държавният дълг - 60%. Ограничителят по трета точка е ненужен (виж т. 4. по-горе), макар че по този въпрос също има практика у нас и в чужбина. Така че в този помпозен "пакт" няма нищо ново и промяната в конституцията е излишна, дори вредна.
И тук проличава политическата и икономическата незрялост на Дянков. По различни причини неуместни са и трите му предложения. Помислете само с каква лекота той се отказа от предложението си за референдумите след няколко дни! Смущаващо е, че български министър мисли така примитивно и със самочувствие да поучава Европа. Най-разумно е да се изчакат предстоящите рамкови решения в ЕС по финансовата стабилност, растежа и заетостта и тогава да се конкретизират в решения за България, както ще постъпят всички страни членки.
Изводът
Колкото по-дълго Симеон Дянков пребивава у нас, толкова повече недомислия ще твори и повече поразии ще нанася. Те станаха твърде много за година и половина, за да продължаваме да мълчим! Сега на ход е министър-председателят!

Нощните заведения в София затварят до 8 ноември

автор:Дума

visibility 355

Облаци и дъжд в неделя

автор:Дума

visibility 136

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 895

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 519

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 368

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 509

/ брой: 201

Бунтове и грабежи в Нигерия

автор:Дума

visibility 0

Избори и референдуми по света

автор:Дума

visibility 99

Меркел призова германците да не почиват в чужбина

автор:Дума

visibility 257

Словакия въвежда пълна карантина за три седмици

автор:Дума

visibility 292

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 826

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1296

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 542

/ брой: 202

Датата

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ