Деца търкалят туртета за първа пролет

Със стар български ритуал "Търкаляне на туртета" копривщенци и гости на града-музей ще посрещнат първа пролет на 21 март от 13 ч. Местни деца взимат изпечени питки от вкъщи и се качват да ги пускат на някоя от поляните в Копривщица. Там, където те спрат да се търкалят и се катурнат, детето отива и отчупва едно от рогчетата или оченцата, които стърчат отгоре върху питката, изкопава малка дупчица и ги оставя за мравките и буболечките, разказва за ДУМА Ангел Ангелов, председател на УС на фондация за обществена полза "Национален тръст за съхранение на културното и историческото наследство в България". Другата част от питката се занася вкъщи и се поднася на домашните животни.
Защо се прави според поверието? Защото така се събужда земята и се дава сила на слънцето, от този ден то повече време стои на небето, по-силно започва да пече. Това е началото, в което децата на място "напомнят" на тревата, че е вече време да порасне зелена. Събуждат природата. Ние в Музея на хляба и традиционните храни в Копривщица ще изпечем питки или така наречените "туртета" с три очета или три рогчета за повече местни и туристи, които желаят да участват в проявата. Тази година сме поканили децата на Копривщица в музея, допълва Ангелов, който не е тукашен, а придошъл зет, и такива като него ги наричат "вънкашни". По неговите думи и 50 години да живеете в Копривщица, ще си останете вънкашни!

Подобни ритуали са съществували много, много отдавна, затова говори притчата за Деметра и Персефона, която излиза от подземното царство на Хадес и съживява природата. Трябва да се знае, че традицията и ритуалът са две коренно различни неща. Традицията е повторяемост, а събитието, за което става дума, е ритуал, който се прави на първия ден на пролетта. Моят събеседник споделя, че всички желаещи се включват в празника, да речем 30-40 местни деца, при хубаво време. И едно дете да е само, този ритуал ще се състои, природата ще бъде събудена, слънцето ще стане силно и тревата ще се раззелени. Имаме малък проблем в Музея на хляба и традиционните храни, защото когато разказваме за обредни хлябове, за ритуали се търси жълтата страна. Ние обичаме да ги съберем на едно място, да ги похлупим с някой проект, да сложим снимка и да кажем колко масово и прекрасно е било всичко. Само че това няма нищо общо с ритуала и традицията. Ние сме по-селски настроени, защото
 

едно дете е силно, когато има спомени и тези спомени го водят по правилен път

Споменът за някаква справедливост, споменът за гозба или какво са правили заедно със семейството му, общността, селото или града, в който живеят. Точно тези спомени формират неговото поведение за в бъдеще. Ние се опитваме и надявам се успяваме да създаваме спомени за ритуали и за вкусове. И да разбием някои съвременни митове като този, че хлябът, който е нарязан и сложен в пликче, е хляб. Не,
 
това е химически продукт

Прилича на насъщния, но не това е той, коментира Ангелов.
По думите му идват деца от малките групи на детските градини до 77-78-годишни французи. Гостуват още от Италия, Белгия, Румъния, въобще голяма част от Европа е преминала през музея и немалка част от Азия. Посетителите са предимно и само групово организирани - ученици, служители от фирми и тиймбилдинги. Беседа се провежда, ако има поне 35-40 човека, група, която да влезе в смисъла - да сложат престилки, шапки, да започнат да месят, творят...
 

Кулинарно представление в продължение на час и половина
 
по време на което правим обредни хлябове. Миналата година приготвихме хляб на 2 хиляди години от Помпей ("Панис квадратус"), измисляме картини от билково тесто, рисуваме върху него, забавляваме се и разказваме откъде всъщност идва идеята за хляба. Много, много години назад хората не са яли хляб, а каквото намерят в гората, на полето, в реката... Докато не се е появила възможността да месят тесто, което да издържа през студените дни. Трябва да чуете цялата история на хляба през последните 25 хиляди години и да осъзнаете какво всъщност е той, да започнете да гледате с малко недоверие към оня, нарязания в пликчето. И приказката за тази питка, туртета, която търкаляме в Копривщица на първа пролет, сме я чули от копривщенци, копривщенки. Моята съпруга също е участвала в тези ритуали като дете, посочва председателят на УС.
Голяма част от нещата, които предаваме, са от изследвания на учени или наши теренни проучвания на място, когато обикаляме из страната. Нищо не си измисляме. Разказваме за българските хлябове и ритуали и как се отбелязват празници като Тодоровден, Цветница, Гергьовден. Не сме пекарна. Разчупването, разкъсването на хляба има изключително силно символно значение. Погачата е за нахранване - мека, топла, дъхава, миришеща на страхотни аромати, намазана отвътре с яйце, сирене и масълце. Докато обредният хляб защитава семейството, животните, като им се дава да ядат от него, за да са здрави.
Иначе самата инициатива "търкаляне на туртета" няма съпътстващи прояви като песни и танци, защото те не са част от ритуала.

Това е като поход в гората
 
Отиваш някъде, правиш, каквото трябва, и се прибираш вкъщи весело, за да нахраниш добитъка с тази питка, споделя Ангелов. По думите му ритуалът няма организатор, той самовъзниква и се повтаря многократно. Няма нужда от финансиране. Ако един ритуал не е жив и някой се опитва да го съживи, вече не е ритуал. Какво да правим? Ще викаме актьори, за да изиграят носителите на обреда ли? Не, това вече е сценка. Имаме 15 години опит. Дали учителката ще поведе децата, или някой друг, тя не е организатор. Бабите и майките вдъхновяват децата и те се самоорганизират.
Миналата година разказахме на ученици от софийско училище за събитието и те дойдоха и търкаляха питки до нас, на една наклонена поляна. Това е ритуал, който не е прекъсвал никога, защото се предава от уста на уста на идните поколения. Абсолютно реален. Доколкото знам, има подобни в Златица и Пирдоп, и подозирам, че са привнесени от копривщенци. Но най-жив е в Копривщица. Чувал съм, че се търкалят пити със сирене и в Италия, и в Австрия, добавя моят събеседник.  
През топлия сезон много пътуват, защото участват на фестивали в България и Европа с огромен юнашки тиган, с който готвят за по 1000 души. Това лято планират да отидат в Бургас, на Чакърови поляни, в село Жеравна, на националния събор в Копривщица, разбира се, и на други места, които в момента Музеят на хляба и традиционните храни обсъжда.