01 Юни 2026понеделник07:23 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Снимки Личен архив

Личности

Наследството на Йоско Йосифов

Навършиха се 115 години от рождението на именития диригент и композитор

/ брой: 30

автор:Петър Михайлов

visibility 8761

Диригент, композитор, общественик - така най-кратко може да характеризираме Йоско Йосифов (1911-2001). Първият по старшинство ученик на проф. Панчо Владигеров. Първият наш композитор, създал концерт за виолончело. Първият наш композитор, създал девет симфонии. Добър възпитаник на своя ментор и приемник. 
Ала маестро Йоско Йосифов е бил поканен преди 1944 г. лично от легендарния Сирак Скитник, за да оглави радиото в Стара Загора. Междувременно поема и оперния театър там. След 1944 г. е сред основателите на Варненската опера заедно с Петър Райчев, Руслан Райчев, Събчо Събев. И там е близо две десетилетия. През това време подпомага първите стъпки на прочути наши оперни певци - Никола Николов, Лиляна Анастасова, Лиляна Василева, на световноизвестните белкантови маестри Райна Кабаиванска и Александрина Милчева.

Близък е бил с акад. Петко Стайнов и Чудомир. И тримата са от Казанлък

Там, в читалището "Искра", артисти са били родителите на маестрото. Там са и първите музикални изяви на диригента и композитора. Сформира оркестър, който сам ръководи още като ученик. По-късно ще напише няколко великолепни солови песни, които прославеният му брат проф. Илия Йосифов ще изпълни, а други ще запише за фонда на Българското национално радио.
Огромно уважение засвидетелства към Маестро Георги Атанасов - считаше го за човек, повлиял му в музикално отношение. В негова памет Йоско Йосифов преоркестрира и записва със състава на Варненската опера "Гергана" - емблематично произведение за нашата музикална култура. Профилът на Йоско Йосифов е на класически композитор. Той търси мелодиката, близостта с природата на Балкана, онази структура на творбата, напомняща на Бетовен или Петко Стайнов. 

Музиката му е жизнерадостна. Но и философски осмислена

Днес, за съжаление, не се изпълнява. Днес, за съжаление, няма компактдиск с негови произведения. А в Националното радио са записани почти всички негови творби. Някои от тях той оставя в библиотеката на Радиото, за да се попълни фондът й откъм нотен материал. Близостта с фолклора е обяснима, защото сам е представител на онова славно композиторско поколение, отпочващо с Петко Стайнов и завършващо с Парашкев Хаджиев, определяно като второ. Но той имаше убежденията на класик. Да може да се запее, да се изтананика, да се потърси и намери оригинална музикална тема, която да се разгърне най-често в сонатна форма. В някои от своите симфонии той експериментира - и с форма, и с мелодика. Да речем "Балканът" (седма поред), той считаше за свое върхово достижение. Но Йоско Йосифов има и една великолепна Пролетна соната за цигулка и пиано, която преди около 30 години записа големият наш виртуоз проф. Ангел Станков. Композиторът се насочва и към мащабната форма на операта - "Цар Самуил", "Биляна". Апропо, 

Със съпругата си Ева Йосифова в Балкана край с. Тъжа, където са имали вила

"Цар Самуил" все още чака сценичната си реализация - вече над 80 години

Много ценеше работата си с певците. Когато Никола Николов пя на 75 години в "Трубадур" (2000 г.), Йоско Йосифов го поздрави за творческото дълголетие. А големият певец отговори сърдечно, че това дългогодишно добро пеене се дължи в някаква степен и на самия Йоско Йосифов, защото той е знаел как да работи с младите певци така, че да не пресилва гласовете. Беше поласкан от оценката на Радосвета Бояджиева, която някога казала: "Във Варненската опера певците пеят, не реват." 
Въобще беше широко скроен човек. Богат човек. С огромна библиотека. Грижовен баща и съпруг. Неговата внучка - Боряна Йосифова, днес често припомня за големия диригент и обществен деятел. Но нашето общество остава негов длъжник: по-често трябва да звучи хубавата му музика, по-често трябва да се излъчват записи под неговата палка. А той беше радостен, че в един композиторско-диригентски клас е бил с Атанас Маргаритов, Васил Стефанов, Светослав Обретенов. Носеше светли спомени за Добри Христов, за Едмундо де Веки, чийто майсторски клас посещава в началото на 40-те години на миналия век.
Считаше за свое най-голямо произведение сина си - проф. Александър Йосифов, който се очерта като една от най-крупните фигури в културния живот на България в 70-те-80-те години на ХХ век и част от първата четвърт на ХХI. 
Да е светла паметта на големия композитор, диригент, културен деятел Йоско Йосифов!

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ