Децибелите на ГЕРБ

Чавдар СТОИМЕНОВ*

Всеки политик иска да бъде по някакъв начин оригинален. Всичко това идва от вроденото чувство да кажеш нещо, което още не е било казано, или да отправиш предизвикателство към вече казаното. В България не е лесно да си оригинален. Причината е в пословичната любознателност и в тънкия политически нюх на българина.
Група от т.нар. политически елит, хората, които мандат и половина ни управляват, живеят с чувството, че този свят е тънал в мрак, преди те да запалят своята факла. Пагубното е, че през по-голямата част от това време с невежеството си те се опитват да направят нещо направено, повтарят докрай неуспешните начинания и допускат грешки, скъпо струващи за България.
Друга група от т.нар. политически елит търсят оригиналност в "екстремизма". Те са "родени лъжци", хора, които заменят творчеството и новаторството с преувеличение. Както точно е отбелязал Ортега-и-Гасет, "творческият човек... знае границата на оригиналната истина и затова е винаги нащрек, готов е да я изостави в момента, която тя започва да се превръща в неистина". Вместо това "екстремистът" живее от копирането на чуждия опит и на външни идеи, и от представянето на тяхното изопачаване в новаторство. Типичен пример са политическите "патици" на управляващите от ГЕРБ. Ако има нещо оригинално в управлението им, то е преди всичко в шумотевицата, в децибелите, в използването на високопарни думи, в необуздания речник, чието ехо е толкова силно, че се е обърнало против самите тях.
Двете характерни черти на българския политик - да знаеш малко и да преувеличаваш истината до неистина, напомнят за лаиците, чието "главно действие е преследването на напълно земни лични интереси". Днес ГЕРБ проявяват типични признаци на патологична ревност. Стремеж и жажда за власт ("да държиш кокала"), достигнала до идея фикс.
На политическия небосклон се появиха и "бунтари", т.нар. Реформаторски блок. Техните претенции са, че са "наследници на дейците на Възраждането". Стремежът им - да се втурнат презглава в действието, защото трябва да бъдат "исторически на всяка цена". Макар че досега тяхното поведение не е толкова действие, колкото приказване. Бунтарите са като Янус, имат две лица - новизъм и свръхрадикализъм. Новизмът означава стремеж на всяка цена да бъдеш "нещо ново", да бъдеш пръв.
Няма съмнение, че трябва да вървим напред, а не да застинем или да се връщаме назад. Но напред или назад по отношение на каква отправна точка? Българската история е като мита за Сизиф - едва ли не всяко поколение трябва да започва отначало да тласка каменната топка.
Прогресивната българска общественост и БСП имат енергията, политическата воля и способностите да изведат България по сизифовския път. Ние сме авангардът. Онези, които крещят, че вече живеем в "бъдещето" си, са политически мъртъвци. Те са ариегардът.

*Авторът е член на Изпълкома на Международната федерация на антифашистката съпротива (FIR)