Деветоюнският преврат

Анко ИВАНОВ, д-р по философия

На 9 юни 1923 г. в България е извършен военно-фашистки преврат. Той е военен поради участието на армията, подчинена на Военната лига, с участието на Съюза на запасните офицери (СЗО) и Съюза на запасните подофицери. Той е фашистки поради фашистките белези: национализъм; премахване на класовата борба; преследване на левите сили; антикомунизъм; етатизъм; използване на насилие и терор, включително убийства. Военните превземат столицата и големите градове, съставят правителство с Народния сговор, назначено от Борис III. На отделни места избухва въстание. Установяването на властта в по-малките градове и села става чрез съвместните действия на войската и военно-цивилни групи - шайки, отряди, банди, македоно-автономистки групи (ВМРО банди), въоръжени "пазачи на реда". Най-известни са шпицкомандите. А използването на въоръжени паравоенни отряди за насилие и терор е един от най-характерните белези на фашизма. 

В България фашистите 

използват за терор и убийства армията

и нейната Трета секция от офицери-палачи; масово насилие от шпицкомандите. Това са доброволни паравоенни формирования. Създадени са в съответствие с решение на Междусъюзническата военна комисия през 1920 г. чрез клаузата за "гражданска милиция", в размер до 1000 души. Използвани са и автономистки групи и четнически отряди от ВМРО, както и белогвардейци. 

Създаването на въоръжени формирования е идея, възникнала доста преди преврата. Още през януари 1921 г. Съюзът на бойците (първата българска фашистка организация) в уредбата си предвижда създаването на бойни отряди за "спазване на обществения ред". Идеята е по примера на италианските Черноризци (от 1919 г.) и на Щурмабтайлунг - щурмовите германски отряди (от 1920 г.), т.нар. Кафяви ризи. Приликата на шпицкомандите с черноризците и кафяворизците е в използваните средства и методи на всяване на страх, насилие, терор. Разликата е в организационната форма. В България шпицкомандите са ръководени чрез СЗО. Самостоятелна военна организация е и фашисткият Български народен съюз "Кубрат". 

Още след създаването си СЗО непрекъснато изявява готовност за противодействие на левите сили. В документите на неговия IX редовен конгрес пише, че "Съюзът на запасните офицери покрай благотворителните си цели преследва и други цели, които не му позволяват да бъде ням и безучастен зрител на това, което става в България", както и че е крайно време "да се съберат под девиза "Отечеството над всичко" (в. "Миръ" от 19.09.1922 г.). Своеобразен първи опит за създаване на паравоенни формирования са отрядите на Конституционния блок (запасни офицери и активисти на партиите), ръководени от Атанас Буров. По време на националния събор на Конституционния блок (17.09.1922 г.) те са съсредоточени в Горна Оряховица и Арбанаси. Правителството на БЗНС, използвайки полицията и отряди от активисти, разгонва събора. Пред Народното събрание Райко Даскалов нарича отрядите на блокарите "тайни фашистки банди" и определя Буров като "герой на фашизма" и "капиталист-кръволок" (Стен. дневници IV ОНС, РС, с. 266). 

В шпицкомандите през 1923-1925 г. участват: запасни офицери и подофицери; скаути, ръководени от запасния полк. Петър Траянов от "Кубрат"; членове на софийското юнашко дружество на Народно-прогресивната партия; македонисти и шайкаджии. Формирани са в големите градове. Командирите са от запасните офицери. В навечерието на преврата на председателите на дружествата на запасните офицери е съобщено "много тайно" да имат готовност за участие в акцията. След преврата, на 10 юни, е издадена заповед на софийското комендантство: "Всички запасни офицери по-млади на възраст и числящи се към дружествата на запасните офицери да се явят в частите в цивилно облекло..." (в. "Зора" от 11 юни 1923 г.). Не е имало време да се шият ризи. Те се явяват в гражданско облекло с шпиц обувки и оттам - шпицкоманди. Три дни след това главорези от ВМРО по команда от новото царско правителство зверски убиват свергнатия министър-председател Александър Стамболийски. 

Шпицкомандите са действали след преврата, но и по време и след Септемврийското въстание. Само за няколко дни след 9 юни са формирани и започват да действат първите шпицкоманди. ВМРО не участва в подготовката на преврата, но създава свои отряди, които участват в установяване на военно-фашистката власт, в редица политически убийства и насилия.  

Първото известно описание на действие на шпицкоманда е от един участник в нея (в. "Миръ" от 17 юни 1923 г.). Тя е от около 30 души предимно запасни офицери, определяни като "доброволци". Тръгват с влак от гара Подуене и първата спирка е на Новоселската гара (гара Елин Пелин). Гарата и околните къщи са обискирани, превзето е полицейското управление, разгонени са в близки села местните власти. Шпицкомандите са вилнеели из страната. За това пише "Работнически вестник" (8 юли): "Една шепа буржоазни оръдия, добре платени и насъсквани от старите котерии, искат да си послужат с фашистки методи, за да сломят най-голямата и най-масовата партия". Цялото лято вилнеят шпицкомандите. В края на август Александър Цанков държи речи в Лопушна (сега Георги Дамяново) и Клисура (сега Бързия, Берковско). Вместо одобрение на преврата, жителите изразяват своето неодобрение към властта. Ядосаният Цанков изпраща наказателна бригада от македонстващи джелати. 

Веднага след преврата главният удар е срещу БЗНС. Предимно през този период, а и по време на Септемврийското въстание, са убити над 3500 земеделци и няколко десетки земеделски народни представители, министри, дори младежки деятели на БЗНС. Има убити представители и на БКП (т.с.) като Асен Халачев и др.

Безспорно най-кървава е 

ролята на шпицкомандите и македонските автономисти

по време и след Септемврийското антифашистко въстание. Показателен е примерът в с. Радуил, където майор Д. Порков (при показанията си в съда) признава: "В село Радуил заповядах заловените въстаници да бъдат докарани на площада, да бъде изведено селото на площада... заповядах въстаниците да бъдат намушени. Двама от шпицкомандата ги намушиха" (Н. Христозов, "По дирята на безследно изчезналите", С., 1981). 

Много характерни са спомените на участниците в Септемврийското въстание през 1923 г. За въстанието в Чипровско Асен Георгиев пише: "На 29 септември пристига шпицкомандата от София. Това бяха едри, охранени мъже, облечени с нови войнишки дрехи без пагони, с каски, въоръжени с къси пушки, пистолети и наредени на кръста бомби "бухалки". И "след разстрелите започва хунски грабеж из къщите на комунистите: задигат се юргани, одеяла, килими, дрехи, пари и др. На семействата на комунистите бе определено да плащат "контрибуция" по 5000 лева". К. Митев пише за с. Горна Гнойница: "По-късно дойде една шпицкоманда от Плевен, която нанесе на около 15 жени, съпруги на избитите, тежък побой, от който не след дълго две от тях починаха." А в спомените на Д. Халов за Пазарджишко се чете: "Особено свирепи се оказаха автономистките главорези... В някои села заставяха населението да играе хоро около труповете на избитите, другаде избиването съпровождаха с музика." А Джамбазки си спомня, че, "... в участъка в Ябланица върлуваше шпицкомандата, всички арестувани другари бяха подлагани на страшни инквизиции".

В романа "Хоро" на Антон Страшимиров много добре са описани зверствата в Лопушна. В книгата "От Петрохан до Лом" (1988) може да се прочете за Лопушна: "На 5 октомври пристигна шпицкомандата на полк. Кузманов. С приклади и тояги жандармите изкарват до стената пред къщата на Иван Герасимов навързани 5 комунисти и 5 безпартийни въстаници. Започва кървавата трагедия... Безжизнените тела се свличат на калдъръма. Полковникът нарежда да ги занесат на площада. Следва заповед след заповед: музика и хоро. Всички да плюят върху труповете и 

да играят хоро край тях

Тогава побеснелите шайкаджии удрят с прикладите, тъпчат с ботушите и заставят жените и децата с невиждащи от сълзи очи да играят".  

В миналото историците не са си направили труда да изследват подробно процеса на формирането и дейността на фашистките шпицкоманди. Не се знае техният брой, числеността на участниците, техните действия са известни само откъслечно. По оценка на английския посланик по това време в София офицерите от запаса, подофицерите и другите повикани за съдействие на преврата са наброявали 4000-5000 души (Д. Косев, "Септемврийското въстание", С., 1973 г.). Това число навярно е и по-голямо. Вл. Поптомов в спомените си за Септемврийското въстание в Разложко пише: "Автономистите бяха успели да мобилизират около 5000 четници и милиция от останалите околии и да ги насочат против въстанието в Разложко".  

Кръв се е ляла масово по инициатива и заповеди на главните кръволоци: Александър Цанков и ген. Вълков. Насилието е било почти повсеместно. Сега някои историци се мъчат за докажат, че не било така. В реч пред Народното събрание Цанков заявява: "В защита на Отечеството няма да се спра пред никаква кръв. Да се знае!" (Стен. дневници на 21 ОНС, I РС, 24 декември 1923 г.). И ще ми казват, че в България било нямало фашизъм!