26 Февруари 2024понеделник14:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

СНИМКA РИЙС ВОТАНО

ДЕЯН ГЕОРГИЕВ: Животът е приключение, което ни учи да обичаме себе си и околните

Най-важното за мен е хората, които танцуват или играят на сцената, да имат свобода, казва младият актьор, танцьор и хореограф

/ брой: 119

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 2780

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА


ДЕЯН ГЕОРГИЕВ е актьор, танцьор и хореограф. Завършва НАТФИЗ през 2015 г., специализирайки актьорско майсторство за драматичен театър. По време на ученето си става част от трупата на Театър "Българска армия" за две години. 

Първата му хореографска работа е в представлението "Саломе" в сътрудничество с режисьорката Диана Добрева, което води до създаването на хореографията в "Одисея" (Европейска столица на културата - Пловдив 2019), "Непознатото дете" (Куклен Театър - София), "Синът" (НТ "Иван Вазов"), "Камбаната" (Античен театър - Пловдив), "Невидимите градове" (Ботаническа градина - София), "Смъртта на звездата" (MOVE), "Чисто" (Музикален театър - София), "Love in reverse" ("Топлоцентрала") и последната му солова работа "Wired", избрана като част от престижната класация за изгряващи хореографи в Европа - Aerowaves Twenty.

Освен опита си като актьор в киното и театъра, Георгиев участва в много независими проекти като изпълнител и изследва танца във филмовото изкуство и site specific движението в изпълнителските изкуства. От 2017 г. работи на свободна практика, участва в обучителни програми, резиденции и фестивали в Южна Корея, Австрия, Франция, Египет, Германия и София. Интересът му към костюма, сценографията и визуалните изкуства го води към създаването на проекта "Waste Man" - история за колективното подсъзнание на човечеството, скрито в нашите отпадъци. 

Деян възприема танца като интимно място, инструмент за повишаване на емпатията, лечение и самозапазване. През 2020 г. печели награда на журито в Конкурса за съвременна хореография "Маргарита Арнаудова" със спектакъла "Чисто", по-късно е номиниран за "Икар 2021" в категорията "Съвременен танц и изпълнителско изкуство". Деян е един от основателите на OPIA - организация, обединяваща наука и изкуство. През 2021 г. той бе избран в списъка "30 под 30" на сп. "Forbes" в категорията "Култура, изкуство и медии".

 

- Господин Георгиев, за втори път работите с режисьора Константин Буров след "Отрова за мишки", но в новия му игрален филм "Сбогом, Джони" изпълнявате главна роля. Интересен и сложен е героят Ви Кранки. С него се случва нещо като "да продадеш душата си на Дявола". Какви трудности срещнахте при развиването на образа на този добър и чист млад човек, който се налага да направи тежък избор?

СНИМКA НИКОЛАЙ РАЙЧЕВ - Сцена от спектакъла "Свързан"

- Да, работих с Коста за втори път, в "Отрова за мишки" бях сравнително малък - първи курс в НАТФИЗ, беше първият ми филм, в който се снимах. Така се случи, че и първата главна роля, която играя, е също в негов филм. Ролята на Кранки беше доста сложна, тъй като много неща му се случват, които по някакъв начин може да преплетем с онова, което се случва на всеки човек, особено в днешно време. Всички сме изправени пред големи всекидневни дилеми, свързани както с личния ни живот, така и с това къде се намираме в света в момента, коя е нашата посока, коя страна взимаме и т.н. В момента реалността е доста комплексна и, за съжаление, негативно натоварена. По време на снимките беше трудно да успея да направя този образ плътен, но и същевременно по някакъв начин да покажа вътрешната дилема на героя, която е много дълбока, скрита, и се надявам да съм успял. Зрителите ще кажат...

- Какво Ви даде Кранки като житейско осмисляне, като опит? Заживявайки в неговата душа и кожа, открихте ли нещо ново за себе си?

- Кранки ми даде доста неща, защото точно в този момент от живота си бях изправен пред различни дилеми - дали да остана в България, дали да продължа да се занимавам с професията, с която се занимавам, която се разшири и с хореография и танц... Със сигурност тази роля ми помогна да порасна и да приемам себе си повече, и да заобичам себе си повече. 

- Бихте ли изиграли герой, подобен на Джони? Изобщо - интересни ли са Ви отрицателните образи в изкуството?

СНИМКА ЗДРАВКО МЕНЧЕВ - "Waste Man"

- О, да, със сигурност бих изиграл герой като Джони. Такива герои са доста сладки за пресъздаване, защото можеш откровено да покажеш дявола в себе си, защото е филм, защото е безопасна среда и защото представянето на такива образи понякога е по-важно, тъй като те стават по-видими. Можем да ги наблюдаваме по-лесно и същевременно можем да видим какво те провокират в нас, да научим повече за демоните си и по този начин да се опитваме да се справяме по-лесно и дори да станем приятели с тях.

- Успя ли киното да Ви заинтригува достатъчно, та да очакваме и други Ваши изяви на големия екран?

- Да, със сигурност киното е нещо, с което бих се занимавал. Театърът има своите прекрасни страни, особено това, че е живо изкуство и имаш само един опит. Но киното е място, където в продължение на дълго време можеш да се потопиш в ситуацията, в света на филма, в героя и изисква доста по-дългосрочна плътност и отдаденост. В същото време е сфера, в която, за да станат нещата, трябва да си релаксиран и вътрешно спокоен, а това е добър урок, който трябва да постигнеш за себе си.

- По образование и професия сте драматичен актьор. Преди всичко сте се учили да представяте образи, да обяснявате настроения, чувства, да разказвате истории чрез думите. След дипломирането си сте играли в театрални постановки. Но после като че ли се пренасочвате към танца, в който думите отсъстват. Кое Ви привлече към този начин на изразяване?

- Завършил съм актьорско майсторство при проф. Атанас Атанасов. Това със сигурност ще остане професията, която главно съм избрал за себе си. Всичко друго, което се появи в живота ми, е допълнение - танцът, визуалните изкуства и другите мултидисциплинарни сфери, с които се занимавам. Танцът със сигурност се яви като лечение за мен. В средата, която е тук, в България, може би възможностите да се развиваш не са толкова чести, така че танцът ме научи на много нови умения, които ми помогнаха в професията. Както ме научи да имам смелостта да застана отпред и да нося отговорност за това, което се случва на сцената, да водя хора, да им помагам, да се свържа с тях, да ги движа, да се опитам да създам нещо, което помага на хората. И се надявам досега да съм успял да го направя с работата си.

- Може ли да се каже, че авторският Ви солов спектакъл "Свързан" представя биографични моменти или пък интерпретира Вашите възгледи за живота и изкуството? Как бихте го определили?

СНИМКА "ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО" - Георги Керменски и Деян Георгиев в кадър от филма "Сбогом, Джони" - реж. Константин Буров, сц. Марин Дамянов

- "Свързан" се появи по време на пандемията. В продължение на една година проучвах темата за изолацията и битката в съзнанието, която се случва във всеки, това черно пространство и черна кутия, която всички обитаваме понякога, говорим със себе си, питаме се различни неща, комуникираме, чудим се... и всичко в тази посока. Така че "Свързан" е свързан с моята лична изолация и с наблюденията ми на света по това време, с приятелите ми и хората наоколо. Голям мотор за самото представление беше, че по това време баба ми се разболя от Алцхаймер и наблюдавайки как тя влиза в капана на съзнанието си и постепенното отделяне от реалността и от близките хора, и все по-голямото навлизане в този капан, някак ме подтикна да направя представление, което е опит да излезеш от този капан, да се преродиш и да започнеш отначало. 

Възгледите ми за живота и за изкуството са едни и същи, не бих казал, че са отделни неща. Със сигурност виждам живота като едно приключение, в което се учим как да се приемаме повече, как да обичаме себе си повече и как да можем да се свържем едни с други по дълбок начин, да бъдем концентрирани по-скоро в планетарни въпроси, отколкото във въпросите на егото.

- Какво значение отдавате на музиката в спектаклите? И как Вие подбирате музикалните произведения, които да ги озвучават, или композиторите, с които работите?

- Напоследък ми е много любопитно музиката да не е нещо отделно от спектакъла. Гледам елементите, които са в спектакъла, да бъдат хомогенни и музиката да се ражда на сцената, да се появява естествено, да идва от това, което се случва, от движението, от декора или от друго материално или нематериано нещо на сцената. Струва ми се, че това все повече се изследва на световно ниво - звукът да идва естествено от нещата, които се появяват на сцената.

- Когато танцувате, всичко зависи изцяло от Вас, можете всеки момент да промените нещо от първоначалната идея. Но като хореограф - да съумеете да накарате други да пресъздадат идеи, образи, послания, които се зараждат във Вашия ум и въображение - изисква други качества.

- Когато аз танцувам, определено променям хореография, не съм много послушен изпълнител. Бих казал, че всеки спектакъл на моето солово представление е различен и всеки път се опитвам да имам живот на сцената, който се случва тук и сега. Като хореограф, когато съм отстрани, а други хора действат на сцената, се опитвам да не гледам през егото си и да не мисля за това нещо, което е мое, как ще бъде изпълнено и представено. Най-важното за мен е хората, които танцуват или играят на сцената, да имат свобода. Тогава грешките не са грешки, тогава времето е оползотворено в своя максимум, с максималната любов, която може да му се отдаде.

 

БСП остава опозиция, нападките в сглобката са медиен цирк

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 38

Нужни са нови закони срещу казуси като "Нотариуса"

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 38

Директор на училище работи и като експерт в НС

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 38

БНБ с таван на банковите такси

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 38

Спестяванията на гражданите - над 80 млрд. лева

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 38

България сред страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 38

В АЕЦ „Козлодуй“ създавате корупционна черна дупка

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 38

Г-7 одобри пакет от мерки срещу Москва

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 38

Гърция привлича 40 000 чуждестранни работници

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 38

Сблъсъци между фермери и Макрон в Париж

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 38

Накратко

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 38

Медийните бомби и истината

автор:Александър Симов

visibility 167

/ брой: 38

Мизерия и живец

автор:Деси Велева

visibility 167

/ брой: 38

Натягат болтчетата

автор:Ина Михайлова

visibility 563

/ брой: 38

Да подпишем 240 молби за колективен иск срещу мобилните оператори

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 38

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ