06 Декември 2019петък10:21 ч.

Срещи

Дейзи Ланг: Когато имаш цел, намираш и пътя

Боксът е интелигентен спорт и човек трябва да мисли, за да умее да се защитава, убедена е световната шампионка в три различни категории

/ брой: 220

автор:Альона Нейкова

visibility 1213

Десислава Кирова, по-известна като Дейзи Ланг, е бивша боксьорка - европейска и световна шампионка в три различни категории. След 23 мача на професионалния ринг, от които печели 19 (!), се мести в Лос Анджелис, живее в САЩ вече над 10 години, участва в няколко холивудски продукции, снима се за доста реклами. Чаровната дама е единствената българка, допусната в боксовата Зала на славата, където компания й правят Мохамед Али и Ивендър Холифийлд.

"Това, което те прави шампион, не са победите или титлите, а загубите"

"Рингът за мен е като сцената в театъра"

"Никога не съм имала признание от страна на България"

"Открих колко голяма е силата на духа"

"Спортът е най-добрата терапия"

- Кога разбрахте, че искате да се занимавате с бокс, Дейзи?

- Още като 5-годишно дете си представях, че ще стана световна шампионка по бокс, без да осъзнавам как ще го постигна. Визуализирах си картината, че печеля тази престижна титла на ринга. Не разбирах защо, но бях много сигурна, че това ще се случи някой ден. Родителите ми казваха: детска му работа... По-късно в живота ми трябваше да мина през лека атлетика, таекуондо, кикбокс (става световна шампионка през 1994 г. - б.р.), карате (печели световна титла през 1995 г. - б.р.), за да открия себе си. Така разбрах, че въз основа на базата и опита от бойните изкуства съм готова да осъществя мечтата си. Това беше процес, през който трябваше да мина. После срещнах моя първи треньор - покойния Милчо Милев, тогава той беше поел националния отбор по бокс за младежи.

- С какво ви привлече рингът?

- Бате Милчо повярва в мен и в моята детска мечта, за която му разказах. Показа ми, че боксът е интелигентен спорт и човек трябва да мисли, за да умее да се защитава. Рингът за мен е като сцената в театъра, където се играят постановките. Там си сам и няма кой да ти помогне по време на мача. Но чувството е невероятно. Този момент винаги съм го сравнявала с преодоляването на проблемите в живота. Учи те да се справяш сам с трудностите и да разчиташ на себе си.

- Някой опитал ли е да ви разубеди, да изтъкне, че този спорт не е "женски"? 

- Разбира се. Тогава цялото общество беше срещу моето увлечение по бокса, само малцина вярваха в мен. Беше повече от трудно. Дори не искам да си спомням колко трудно...

- Имате доста награди. Знаете ли точния им брой? Коя е най-ценната, най-изстраданата, най-незабравимата?... Какво означават за вас отличията?

- Отличията са признания за целия тежък труд и рисковете, които поех, за да постигна мечтата си и да отворя пътя за другите момичета след мен. Най-ценната награда е тази, която е свързана с цялата ми боксова кариера: когато ме приеха в Залата на славата в Америка. Никога не съм имала признание от страна на България, но не мога да скрия радостта си, когато за първи път бях поканена като специален гост от председателя на федерацията по бокс Краси Илински и Еми Груева на първия форум в София за изравняване на правата между мъжете и жените в олимпийския спорт от тази категория. Това беше прекрасен жест за мен.

- Имали ли сте лесна победа? Спомняте ли си най-трудната битка?

- Да, лесни са победите, когато съм побеждавала с нокаут. Имала съм и много трудни мачове - единият беше "политически", става дума за срещата ми на ринга с канадката Кеси Уилямс. Тя е доста тежък противник, с натрупан опит, а аз го нямах. Знаех, че тогава всичко беше подкупено, за да загубя и официално да ме отстранят от боксовата федерация в Германия. Не мога да забравя напрежението и вярата в себе си за победа. Имах само треньора си, мениджъра и моя много добър приятел - покойния Стефан Шарлопов. С тази среща се утвърдих за постоянно към промоутъра "Универсум". Друг много труден мач беше, когато играх за третата световна титла с германката Зилке Веайкемаер. Тогава в седмия рунд скъсах снопове мускулни влакна на лявата подбедрица, както и кръстни връзки на коляното на десния крак. Болката беше неописуема и до ден днешен не мога да си обясня как завърших срещата. Стоях на едно място и в последните три рунда имаше само размяна на удари, не можех да се движа. Моят треньор идваше до мен през почивките да ми дава да пия вода, тъй като не можех да отида в ъгъла. Казах му да не хвърля кърпата, защото ще завърша успешно. Той ме послуша. Това е един от моментите, които никога няма да забравя. Открих колко голяма е силата на духа.

- Искало ли ви се е някога да окачите ръкавиците на гвоздея завинаги и да не ги сложите никога повече?

- Да. Случи се, когато приключих кариерата си и не исках да чувам за бокс. Нямах сили дори да вляза в залата или да се кача на ринга. Но това продължи само три месеца. После желанието се върна.

- Без чия подкрепа Деси Кирова не би станала Дейзи Ланг? Кой ви е помогнал най-много - родители, треньори, приятели или вие самата?

- Пътят ми е бил много тежък, изпълнен с доста трудности и страдания. Но най-важна е вярата в себе си и желанието да постигнеш това, което искаш. Когато имаш цел, намираш пътя и хората до теб. Когато печелиш, победата е за твоя отбор.

Благодарна съм на всички, които повярваха в мен и ме подкрепяха в тежки моменти. Това са първият ми треньор по бокс Милчо Милев; Михаел Тим, с когото станах европейска и световна шампионка в Германия; Емануел Стюарт, който ме тренира в Америка; моят партньор в живота; мениджъри; приятели; познати; пиари; моите баба и дядо; майка ми, на която отне време, за да разбере, че боксът беше моят живот тогава. Но по-добре късно, отколкото никога.

- Доколко е важна реакцията на публиката по време на битка? Успявахте ли на ринга да се абстрахирате от всичко, което е било преди мача?

- Реакцията на хората в залата може да те стимулира или, напротив, силно да те разсее. Винаги съм била много концентрирана, когато излизам на ринга. Слушах само един глас - на треньора до мен. Абстрахирах се напълно от публиката.

- Сънувахте ли битките си?

- Много често! И винаги съм си представяла предстоящите мачове, както и стратегията им, която сме обсъдили с треньора ми.

- Случвало ли се е да приложите боксовите си умения не на ринга, а в реалния живот?

- За съжаление - да, но само при самозащита.

- Какво повечето хора не знаят за бокса, а е добре да научат?

- Винаги съм казвала, че трябва да мислиш как да надиграеш противника, за да го победиш, и да се научиш да виждаш ударите, които той прави, за да се защитиш. При бокса, както и когато играеш шах, трябва да си спокоен. Емоциите пречат.

- Как според вас се развива този спорт в България? Интересен ли е за младите?

- Много се радвам, че има развитие, което наблюдавам в женския бокс. Виждам и мои последователки. Няма значение, че са с аматьорски титли. Има много млади таланти, както и деца, и възрастни, които тренират бокс за удоволствие. Това е прекрасно.

- Какво смятате за ваше най-голямо постижение - в личен или в професионален план?

- Радвам се, че сбъднах детската си мечта: все пак съм първата българка, която написа история в бокса - спорт, нетипичен за жени. А това е международно признание и за страната ни. Иначе, извън ринга, за мен е много важно семейството.

- Казват, че, за да успее човек, са нужни 99% труд и 1% талант...

- Според мен трябват 80% труд и 20% талант.

- Какво ви даде популярността? От какво се наложи да се лишите заради славата?

- Това е нож с две остриета. От една страна, популярността ми отвори възможности за нови контакти и работа, обиколих почти целия свят. От друга, известността пречи - нямаш спокойствие, сблъскваш се с много злоба и завист. Поради моята спортна кариера, личният ми живот започна по-късно, отколкото на другите хора. Но не съжалявам за нищо. Радвам се, че се оттеглих навреме и съм здрава.

- Кое е най-важното, което научихте от бокса?

- Да се трудя упорито, да съм позитивна, да се справям с несгодите и да разчитам на себе си, както и да помагам на другите. Това, което те прави шампион, не са победите или титлите, а загубите. Именно заради тях ставаш по-силен. И те карат да се изправиш и да продължиш напред, а не само да се оплакваш и да се самосъжаляваш.

- Какво е мнението ви за агресията в училищата, а напоследък дори и на улицата? Как можем да й се противопоставим?

- За съжаление, има много агресия навсякъде. С развитието на технологиите и компютрите новата генерация и индивидите като цяло напоследък са с доста лабилна психика. Спортът ми помогна много и смятам, че стимулирането на хората да спортуват, независимо какво, е най-добрата терапия.

Отиде си великата Стоянка Мутафова

автор:Дума

visibility 12

Никулден е, празнуват моряци и банкери

автор:Дума

visibility 76

От трети опит : Партийната субсидия става 8 лева

автор:Дума

visibility 632

Патриотите уговарят ГЕРБ да подкрепят 8 лева субсидия

автор:Дума

visibility 235

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 235

Национална стачка блокира Франция

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 235

Алпите били база за руския шпионаж в Европа

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 235

Кратки новини

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 336

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 183

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ