Диагноза - русофобия
/ брой: 170
Психично разстройство, характеризиращо се с нарушение на мисловните процеси и емоционалните реакции е определението за шизофрения. Заболяването най-често се проявява със слухови халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности и т.н.
Тази клинична картина е твърде близка до диагнозата "русофобия", от която боледува част от обществото ни и по-голяма част от политическия ни „елит“. Омразата към всичко руско се превръща в зараза, застрашаваща бъдещето ни. Някои от признаците на това заболяване виждаме повседневно.
Опитите за забрана на изучаване на руския език. В края на миналата учебна година по различни медии, включително и по образователни сайтове, плъзнаха материали, в които училища бяха подложени на натиск, защото техни ученици са посещавали Руския културен център, имали руски кът с матрьошки, празнували Масленица. Трябва да си наистина с болен мозък, за да решиш, че да ядеш палачинки е руска пропаганда. Защото който и език да изучаваш, получаваш знания и за страната, и за хората, и за традициите, и за културата. Дори при „тоталитарния“ социализъм имаше езикови гимназии, в които се изучаваше английски, френски, немски, испански и т.н., заедно с традициите и културата на съответната страна. Сега, в „демократична“ България, да учиш за Русия се оказва, че е проблем. Много по-сериозен проблем обаче е, че българските деца в обикновено училище за целия курс на обучение по литература изучават от руската класика... само откъси от „Евгени Онегин“ на Пушкин.
Но русофобите няма как да го разберат. За тях, ако нещо лошо се е случило, било дори природно бедствие, за всичко са виновни Путин и Русия.
За тях е нормално да има постери срещу руската култура, а на сградата на Столичната община да се вее флаг на друга държава, която бе използвана като бухалка срещу Русия в интерес на Запада.
Те не искат войната да бъде прекратена, радват се, че ще изпращаме барут и снаряди на фронта. Но готови ли са да изпратят и децата си там?
Забраната на руски телевизии и сайтове, отмяната на концерти на руски изпълнители едва ли са признаци на демократичност, за каквато претендира Европа и барабар и ние с нея.
И т.н. Клиничната картина е ясна. Нарушени са мисловните процеси на част обществото ни, насажда се емоционална омраза, внушава се параноичен страх от Русия, има налудничави видения за врага навсякъде наоколо.
Но има и нещо друго. Омразата към всичко руско е равносилна на омраза към определена нация, а това е обикновен фашизъм.
Не е ли време за лечение?