Диагнозата на държавата

Четири години две деца са били държани като заложници в своя дом в Стара Загора. За това гърмят всички медии. Дава се думата на местен омбудсман, социални служители, специалисти по кризисни ситуации. И както винаги - след дъжд качулка...
Сега, когато историята излиза на бял свят, се вижда тънката червена нишка от постоянни сигнали за ситуацията. И от един повтарящ се - отново и отново - институционален провал.
Четири години темата е замитана, никой не е обръщал внимание, а фразите от типа "водихме борба за извеждане на децата" звучат повече от нелепо. Защото този застой го плащат жертвите. Блокажът на институциите и тяхната невъзможност за действие проличава най-остро точно в такива ситуации.
България е пълна с институции, звена за действия, стратегии и визии, но когато опре до две деца, станали заложници на нелепа ситуация, се оказва, че всичко това е картонена кула, която моментално рухва.
Медийният шум понякога ни заблуждава, че държавата съществува. Но е време да се отърсим от тази илюзия. Ако майка се оплаче от детска учителка, това ще се превърне в централен проблем на цялото управление. Но когато кризата е истинска, когато две деца са били затворници четири години, на хоризонта няма никой.
Това е диагнозата на българската държава.