Диктатор ли е Янукович?

Посещението на президента на Украйна Виктор Янукович в Брюксел по повод срещата на върха Украйна-ЕС в понеделник беше и продължава да е една от темите, които най-много се коментират в столицата на Европа. София и Брюксел често се разминават във възприятията, затова ще се опитам да разкажа за какво са вълненията в евроинституциите.
Най-общо казано, има две възприятия за Янукович. Едното е, че с конституционните промени, които прокара през октомври, е зачертал Оранжевата революция и е положил основите на авторитарна президентска република. И съответно е откъснал страната си от възможността реално да очаква присъединяване към ЕС, било и то след много години.
Това възприятие бе засилено след местните избори, проведени на 31 октомври, които по общо мнение бяха крачка назад в сравнение с президентските избори през януари. Освен това многобройни са съобщенията за все по-голям контрол над медиите, на нарушаване на граждански права, като например усилията на властта да пречи на организирането на протести.
Европейската народна партия в Европейския парламент инициира проекторезолюция, изразяваща безпокойство от негативните тенденции в Украйна. Украйна обаче мобилизира сериозен дипломатически и лобистки ресурс и успя да убеди много евродепутати, че тази резолюция е небалансирана. В частност, групата на социалистите и демократите в Европарламента се обяви против приемането на подобна резолюция и предложи свой вариант, много по-мек като съдържание.
Управляващите в Киев се оказаха достатъчно хитри и поискаха Партията на регионите на Янукович да получи асоцииран статут към европейските социалисти, които по повод на посещението на премиера на Украйна Микола Азаров на 13 октомври беше подписан протокол за сътрудничество.
Разговарях с Азаров, когато беше в Брюксел, като на въпроса ми защо западната преса е толкова критична към последните развития в Украйна, той обвини опозицията, че си поръчвала тенденциозни статии. Също така той подчерта, че пресата в Украйна била свободна и доказателство за това било, че предшественичката му Тимошенко се появявала на екран по често от него.
Украйна е страна, в която различните лагери разполагат със сериозни парични ресурси. Мога да потвърдя, че медиите в Брюксел прекрасно усещат силата на лобирането и на властта, и на опозицията.
Основен аргумент на властта в Киев е, че каквито и нарушения да са били допускани, например при изобрите, изборният резултат не е подменен. Другата теза е, че ЕС и Западът като цяло имат по-голяма изгода от една подредена и добре функционираща Украйна, отколокото от хаоса по времето на бурното съжителство между президента Юшченко и премиера Тимошенко. Трябва да призная, че не са малко тези, които приемат този аргумент за валиден.
Друг плюс, който мнозина в Брюксел оценяват, е, че Янукович ясно се отказа от членството в НАТО като основна цел на Украйна, нещо, което и без това нямаше реални щансове да се случи, и само настройваше негативно Русия.
Що се отнася до перспективите за еврочленство, Янукович казва, че това е далечна перспектива, като на този етап по важни са реформите, които биха позволили еврочленството. Липсата на натиск от страна на Украйна да поиска ясна перспектива за еврочленство щастливо съвпада с липсата на готовност в ЕС да предостави такава.
Другото нещо, което в Брюксел оценяват, е, че Украйна си нормализира отношенията с Москва, което дава шанс да не се повторят нови газови кризи, като тази от януари 2009 г., от която най-много пострада България. Киев впрочем настоява Москва да се откаже от "Южен поток", който беше замислен като политически проект, целящ руският газ да стигне до Европа като се заобиколи Украйна.
В ЕС малцина допускат, че Украйна се връща в лоното на някакво подобие на Съветския съюз. Интересите на политическите елити на тези две страни са прекалено различни. Все пак има опасения, че Украйна би могла да залитне повече в посока Москва, отколкото Брюксел по редица въпроси.
За да се избегне това, при посещението му в понеделник Брюксел даде на Янукович нещо, което не даде нито на Юшченко, нито на Тимошенко: пътна карта за визова либерализация, която макар и в далечен план, би трябвало да премахне визите за украинците в Шенгенското пространство.
Стратегията на Брюксел е следната: понеже за украинците решаването на визовия въпрос е изключително важна тема, както впрочем беше и за българите до 2001 г., стъпките в тази посока ще бъдат правени в зависимост от запазването на верния курс и демократичните стандарти. Ако Украйна загуби перспективата за безвизов режим, украинците ще могат да се сърдят само на Янукович.
Ще видим какво ще стане. Български евродерутати като Кристиан Вигенин са особено активни във формирането на позиция на европейската левица спрямо Украйна. Ако двете основни групи в европарламента играят играта на доброто и лошото ченге спрямо Украйна, толкова по-добре, защото тази тактика носи резултати. Но ако се оставят да бъдат манипулирни от различни украински групировки, толкова по-зле.