Димитър Здравков: Образованието е сериозният проблем

ДИМИТЪР БОРИСЛАВОВ ЗДРАВКОВ е роден на 15 юни 1977 г. в София. Живее в с. Катуница, община Садово. Висшето си образование завършва през 2005 г. в Аграрен университет - Пловдив, и Институт за социална интеграция (ИСИ). Два мандата е общински съветник от БСП в община Садово. От 4 ноември 2011 г. и до момента е кмет на община Садово - втори мандат избран с листата на БСП. Семеен, с едно дете.

- Г-н Здравков, кои са приоритетите на община Садово и към какво бяха насочени вашите усилия като кмет на общината?

- И през предходния, и през настоящия мандат приоритетите ни са инфраструктурата, детските градини и културните домове.

През последните 2 години община Садово изгради самостоятелно звено, което да подготвя и да асфалтира улиците. За настоящата година имаме амбициозен план - 7 километра нови асфалтирани улици. През миналата година направихме 3,5 километра.

През последните 4 години обновихме детските градини, които не бяха санирани, в двете най-големи населени места - Болярци и Катуница. От 10 дни сме обявили обществена поръчка за довършване на новата детска градина в град Садово, която ще бъде завършена с кредит на общината. Обръщахме се няколко пъти към държавата в лицето на правителството, но то отказа. Изглежда, младежите и децата не са му приоритет, или по-скоро има избрани общини, на които да се помага, твърдейки, че всички са равни. Напротив, имам писма от правителството, в които ни отказват финансиране и ни карат да изтеглим кредит. 

- БСП има амбиция "Визия за България" да прерасне във визия за всяка община, защото всяко населено място има свои проблеми.Вие подкрепяте ли това предложение?

- Въпросът може да се раздели на две части. Единият е финансов, а другият - проблемен, на базата на приоритетите и проблемите в съответната община. Винаги съм настоявал, че за всяка община трябва да се очертаят основните проблеми и да се търси финансиране за тяхното решаване. В момента оставам с впечатлението, че се работи на парче. Отваря се дадена програма, вижда се какво може да се финансира, какви пари да се получат и се спускаме да решаваме проблем - маловажен или не, няма значение, важното е да се усвоят някакви пари. Напълно подкрепям виждането, че е необходимо да се направи оценка на проблемите в дадена община, да се очертаят приоритетите, на тази основа да се структурират програмите и те да бъдат насочени за решаване на проблемите.

Другият аспект на въпроса е чисто финансов. Все още има общини в България, които се издържат благодарение на държавните субсидии. Настоявал съм за определени допълнителни финансови източници, които могат да бъдат дадени на общините от селски тип като нашата, но това не се приема. Говореше се част от данъка върху общия доход да се отчислява за общините - не се прие. В същото време непрекъснато със законови промени и с други нормативни документи се прехвърлят отговорности на общините, а финансова обезпеченост няма. По този начин финансовото ни бреме непрекъснато се натоварва. 

- На кои приоритетни области за развитие трябва да заложи община Садово през следващите години?

- Приоритетните области за развитие не могат да се определят с няколко изречения, защото в тях влизат образование, инфраструктура, социални услуги, култура, здравеопазване и пр. В общините от селски тип населението е застаряващо. Колкото и да създаваме нови социални услуги, те са недостатъчни. Ще дам пример с личните асистенти. Кандидатстваме по програми и ни отпускат някаква бройка за лични асистенти, но потребностите на общината са двойно по-големи - или дори тройно, с много по-голям ресурс като часове, в които трябва хората да бъдат обслужвани.

За да се инвестира в инфраструктурата, държавата трябва още да увеличава капиталовите разходи за общините. Има общини, които изцяло разчитат на такива пари, но има и такива, които са теглили кредити, с които да съфинансират своите проекти, и голяма част от постъпленията им отиват за връщане на кредити. Тези общини нямат свежи финансови средства, които да инвестират в нещо ново.

Казваме, че уж образованието върви добре. Виждам, че върви в някакви насоки, но едно са училищата в големия град, а друго - при нас. В момента училищата се заемат от ромския етнос, което ние проспиваме, нищо не правим. Голяма част от директорите са се превърнали във финансисти - само пресмятат колко пари са им нужни. Бълваме неграмотни хора. Затова съм категоричен - трябва да се направи разлика между училищата в големите градове, където има ученици, и в малките. Тук на всеки ученик се гледа като на финансов инструмент - какви пари носи, и с всички усилия се води борба за задържането му в училище, а какво знание и какво образование му се дава - това остава на по-заден план.

Положението в здравеопазването не е по-добро. Благодарение на близостта ни до Пловдив, все още има кадри, които помагат. Голяма част от джипитата на територията на община Садово отдавна са в пенсионна възраст. В общината има 6 медицински специалисти в училищата. С изключение на един, останалите са пенсионери, и то в доста напреднала пенсионна възраст. Държавата изостава в това да дава шанс на младите за по-достъпно медицинско образование, говоря за средния ешелон - медицинските сестри. Не знам какво ще стане, когато те се откажат да работят. Чувам от мои колеги, които са в периферията на страната, че в техните общини са останали по 1-2 лекари. Може би се връща онова време, когато в една община е имало един доктор и той е обслужвал всички. Ако това е пътят, не искам да мисля какво ни очаква.

Областните болници непрекъснато са изправени пред мисълта за оцеляване и никой не им обръща внимание. Затова не съм обнадежден, че здравеопазването го очаква нещо по-добро. Каквото и да говорим, и там се работи на парче. Фактът, че тази здравна реформа започна преди повече от 20 години - с 900 млн. лв. при население около 8 милиона души, а сега сме под 7 милиона, а харчим 4,5 млрд. лв. и доплащаме непрекъснато, като ходим на лекар... Това показва, че реформата не е ефективна. И аз, и моите колеги се питаме къде е безплатното здравеопазване?

- Успявате ли да осигурите заетост на младите хора и да ги задържите в Садово? 

- В Садово има създадени работни места, но те най-вече са свързани с преработвателната промишленост, със селското стопанство. На територията на общината има голям брой малки земеделски производители. Близостта до Пловдив, Асеновград и Първомай дава възможност на част от населението да пътува и да работи в по-големите градове.

Какво да кажа за младите хора? Районът ни е селскостопански. За съжаление Програмата за развитие на селските райони, общо взето, е ориентирана към големите земеделски производители. Малко са семействата или хората, които се занимават със земеделие и имат достъп до програмите. Би било редно сега, когато се дискутира новият програмен период от 2020 до 2027 г., да бъде обърнато внимание и на малките земеделски производители. Говоря за тези, които не са обединени в асоциации. Трябва да им се даде възможност да поставят техните условия, защото това са последните хора, останали в малките населени места, които се опитват по някакъв начин да живеят тук. Би било редно и на тях, и най-вече на младите семейства да се помогне. За тях това не е бизнес с цел печалба, а препитание.

- Предстоят важни местни избори. Какви са вашите планове?

- Категорично заявявам, че ще се кандидатирам. Основание ми дава постигнатото досега. По време и на двата мандата не спряхме да работим. Имаме не само амбицията, но и силата да кажем, че навсякъде сме направили нещо. Не съм делил по партийни цветове нито хората, нито населените места, нито кметовете. Били сме солидарни с проблемите на всеки. Не можем да оставим хората, затова амбицията ни е да продължим напред.