Дипломацията през 2014-а - БЕЗРЕЗУЛТАТНА АКТИВНОСТ

Петър Куцаров

"Успехът" на българската дипломация е, че за България 2014-а ще остане година на пропуснати възможности и открито превръщане на външното министерство в невзрачен отдел на държавния департамент на САЩ. Това е година на проиграния шанс и изгубените илюзии. Но щом като вътрешната политика е в такова състояние, то за какви успехи на външната да говорим? При това щатните представители за влияние - огнянминчевци, иванкръстевци, илиянвасилевци и хаджипенчовци, дадоха своя външнополитически принос с надпреварата да клеймят Русия. Държавният глава изпъчи мъжки гърди и предпази не само нашата страна, но и ЕС от вредното руско влияние. Външният министър и този на отбраната обявиха Русия за агресор и враг на България. Така дружно и весело бе забравено предупреждението малките държави да не се качват на международния ринг, когато големите играчи нарочно го напускат, и да не се плюе в кладенеца, от който всички пият вода.
Резултатът не закъсня, но - о, нрави! -

 спирането на най-големия инвестиционен проект

бе обявено за победа?! А икономиката не само е в стагнация, но дори се отдалечава от възможността да се очаква ръст: провалени крупни инвестиционни проекти, криза в банковата система, стесняване на полезните ходове. Ръководството на България се взира само в своето политическо корито и не вижда онова, което е скрито от времето и може да донесе полза на вече обезверения народ.
Външната политика е функция на вътрешната. В България

чуждите дипломати открито лобират

за интересите на свои фирми, а в българското външно министерство от 30 години се говори за икономизиране на външнополитическата дейност. Политолози контрират, че ръководството на ГЕРБ вече демонстрирало нов тип поведение във вътрешнополитически план. Вярно донякъде. Трябва да се осъзнае обаче, че външната политика не се свежда само до целуване на пеша на германската канцлерина, че бизнесът на търговията с руски газ за миг се премести от България в Турция, която от потребител става транзитьор. Турция се превръща в енергиен център на региона. Това не само дава на турската икономика гарантирани доставки, но ще осигури производство, преработка и износ на електричество. Следващата стъпка е превръщането на турските стоки в по-конкурентоспособни. България не само ще плаща по-скъпо руския, вече турски, газ, но ще попадне в ресурсна зависимост от турския транзит. А българският премиер успя да разсмее всички с усилията и изказванията за спасяване на вече "умрелия" газопровод. Колкото и парадоксално да звучи, от спирането на "Южен поток" спечели най-вече дипломацията на Германия, която обезпечи своето производство с достъпен чрез "Северен поток" руски газ. Така силната германска икономика става още по-силна, а българската ще продължи да деградира и да изпада в зависимост от Германия и Турция.

Пътят към икономическата ни колонизация

е открит. Може ли това да бъде успех на българската дипломация?
Американската дипломация отчита 2014 г. като успешна, защото въведе във външнополитическия инструментариум и практически приложи хибридната война. Главната цел на подобна политика е смяна на неудобните за САЩ политически режими и лидери. Американците използват финансов и икономически натиск, информационни атаки, увеличаване на натиска по границите на набелязаната държава, информационна и идеологическа обработка и въздействие. Според американската доктрина за национална сигурност САЩ имат право да използват сила по всяко време и във всяко място без разрешение от СС на ООН. Поредната коалиция против "Ислямска държава" също е създадена без обръщане към СС на ООН. А Сирия, на чиято територия се водят част от бойните действия, е все още член на световната организация. За успех на САЩ се отчита изтеглянето от Афганистан след 13-годишно въдворяване на ред. А защо даже тържеството по този повод се проведе в пълна секретност? Да не би обезпечената сигурност да е ефимерна?
 Отношенията Русия-САЩ навлязоха в период на

небивала след Студената война конфронтация

Западът се опитва да провежда политика на победител, да ограничава руските сфери на влияние и пазари чрез разширяване на НАТО и ЕС. В историята на международните отношения 2014 г. ще се запомни като година на активно изостряне на отношенията по оста Русия-Запада поради това, че САЩ не искат да признаят онази нова роля и място на Руската федерация в международните дела, каквато тя счита за естествена и законна. За сведение на българските външнополитически дейци обаче, въпреки обтегнатите отношения външните министри на САЩ и Русия периодически провеждат срещи и обсъждат важни геополитически проблеми на съвременната световна политическа обстановка.
За Руската федерация 2014 г. е начало на смяна във вътрешната и икономическата политика и преориентация от Запада към Изтока, от Европа към ОНД и Евразия. Наред с това започна

бързо да се променя руската политика

през 2014 г. руско-китайските отношения достигнаха небивало развитие и доверие. На този етап не става дума за смяна на европейската ориентация, а за нейното допълване. Нараства нова транспортна конфигурация и интеграция на сухопътната част на китайския икономически път на коприната с руските транссибирски и БАМ железници, със Северния морски път. Около Шанхайската организация за сътрудничество и нейното разширяване с Индия, Пакистан и впоследствие Иран се създава нова евразийска групировка - нормална руска реакция на държава, притискана от санкции. За руското ръководство западните санкции се оказаха полезни за оправдаване на бездействието през последните години.
Редица наблюдатели смятат, че сриването на курса на рублата е съзнателно действие на руското ръководство, за да се намали разликата в заплащането и производителността на труда. Действията на Запада подтикнаха Русия към национално единение и развитие, ограничаване на износа и на изтичането на капитал. Конфронтацията между Русия и Запада се очерта още в 2013 г., а рубиконът бе преминат с Олимпиадата в Сочи - Западът не само я бойкотира, но и желаеше нейния провал. Русия разбра, че за да провежда самостоятелна политика, отговаряща на статута й на велика държава, трябва да накара своите партньори да свикнат с новата й роля. Така РФ встъпи в нов етап на противоборство с намалена по сравнение със СССР територия, но със запазени природни ресурси и ядреното оръжие.

Кризата в Украйна е част от геополитическата игра

Америка, постигнала към края на 2000 г. най-силни позиции в света, започна да се проваля поради проиграните операции в Ирак и Афганистан, разкритите слабости и отслабването в резултат на кризата от 2008-2009 г. Това - на фона на утвърждаването на Китай и превръщането му в привлекателна алтернатива за много страни и народи. При това Русия, която само преди 15 години молеше за помощ, се възражда почти от пепелта, притежава авторитетен лидер, майсторска дипломация и е неуязвима във военно отношение. За САЩ сблъсъкът в Украйна е важна част от играта за възстановяване на изгубени позиции и нанасяне на удар по надигащата глава Русия. В това е въвлечена и Европа, която е загрижена от стагнацията и от факта, че ЕС губи своята привлекателност сред част от населението. Надеждата е чрез виртуалното привличане на Украйна да се повишат авторитетът и самочувствието на ЕС.
Успех на руската дипломация е не само прехващането на инициативата в хибридната война (възвръщането на Крим), но и започналото превръщане на БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка, в център на световно влияние. Един от членовете на организацията - Китай, става първа икономическа сила, измествайки САЩ. От началото на текущата година започва да функционира Евразийският икономически съюз - Русия, Беларус, Казахстан и Армения, с възможност за бързо разширяване. Дипломатите на Русия и Турция намериха допирни точки по темата за Евразия. Посещението на Владимир Путин в Турция показа възможностите за сближаване на позицията на Москва и Анкара по редица важни регионални и стратегически въпроси. Новият курс на Кремъл по отношение на "източните съседи", преди всичко Китай, Сирия и Иран, сочи дългосрочни перспективи за развитие на многопосочна външна политика. Събитията в постсъветското пространство подтикнаха Русия да обозначи своето място и своята роля в изменилата се геополитическа обстановка. Изостреното отношение със Запада и икономическият натиск над Русия обусловиха търсенето на нов азимут в южното и източно направление. Мащабните договори с Пекин, прокарването на газопроводи и доставката на енергоносители в Китай дават нов вектор на руската външна политика. Турция от своя страна предприема стъпки, които могат да бъдат определени като формиране на източно направление на външната политика на южната ни съседка.
Дипломатите на САЩ, Русия и Турция имат стратегически цели и задачи, имат външнополитически доктрини на своите страни и предприемат стъпки за изпълнението им. Надеждата е през 2015 г. новата Студена война и противопоставянето да прераснат в "Хелзинки 2" и сътрудничество. Очаквам българската дипломация да намери своя облик и да престане да бъде придатък на САЩ и верен изпълнител на "дипломатическите" хрумвания на ЕС. Не е ли време отличното владеене на нормативен български език да стане незаобиколимо условие за приемане на работа в дипломатическата служба на България?