Дистанционното обучение извън емоциите

Темата за необходимостта от дистанционно обучение, за вредите от него и за ползите от присъствените уроци станаха извор на много емоции през последните две години. Страстите достигнаха небивали висоти, особено при последната серия онлайн класове. През това време децата отново станаха най-големите жертви на нежеланието на възрастните да си поставят спирачки навреме и да вземат мерки, за да не се стигне до затварянето им пред компютърните екрани. Тестове, ротации, ниво на заболеваемост станаха част от училищния речник, изказани в емоционални крайности. 

Но извън патоса на изнервените родители, ученици и учители какво всъщност стана с българското образование? Как изглеждат нещата обективно в анализите на експерти от различни организации, които активно следят системата през последните месец. Те проучват както ефективността на учебния процес от разстояние за масовия ученик, така и в по-голяма конкретика - за децата от ромски общности и уязвими групи. Преди дни неправителствената организация "Образование България 2030" обяви последния си мониторингов доклад за 2021 г., който съвсем подходящо нарече 

"Образование в застой"

В него се припомня, че дистанционното обучение е антикризисна мярка, която бе въведена с цел намаляване разпространението на КОВИД-19, но без системата да е подготвена за подобна мащабна промяна. Затова и няма как да се очаква образованието от разстояние да постига по-добри резултати от присъствената форма, смятат авторите. Според тях обаче, кризата сама по себе си не е създала нови проблеми, а по-скоро е задълбочила съществуващите. Сред тях като основни се извеждат неравният достъп до качествено образование, високият риск от отпадане сред определени групи ученици и липсата на определени ключови компетентности и умения за самостоятелно учене, което е особено важно при дистанционното обучение.

В мониторинговия доклад особено място се обръща на 

ролята на родителя

за ефективността на учебния процес от разстояние, а не толкова на техническото обезпечаване с компютри и недостатъчните умения за използването им. Набляга се и на нуждата от възрастен човек за подпомагане на децата, което пък от друга страна говори за липса на достатъчна самостоятелност у учениците. Фактът, че близо половината родители са отделяли над два часа на ден, за да бъдат до децата си в обучението, показва, че те не просто са помагали, а са били активен участник в него. Експертите са категорични, че това е недостатък не само на дистанционното обучение, а зачатъкът на тези затруднения трябва да се търси генерално в образователния процес. 

Дистанционното обучение безспорно бе предизвикателство и за учителите, които също бяха подложени на голям стрес. Затова и близо половината учители съобщават за 

професионално "прегряване"

и влошено психическо състояние. В доклада се цитира анализ на МОН, който сочи, че 80% от учителите са отделяли повече време за обучение в сравнение с присъствената форма. Въпреки това техните допълнителни усилия не са довели до очакваните резултати, а основен проблем е било да ангажират учениците от разстояние, да ги мотивират и да предизвикат интереса им. Особено затруднени са били те по отношение на учениците с проблемно поведение, на отсъстващите, на ученици от уязвими групи или деца със специални образователни подребности.

В този конкекст ситуацията е допълнително комплицирана при учениците от ромските общности. Това сочи и доклад на "Фридрих Еберт" и Центъра за междуетнически диалог и толерантност АМАЛИПЕ. Той изследва предизвикателствата пред образователната интеграция на 

учениците от ромската общност

по време на КОВИД-кризата. Обръща се специално внимание на възходящата тенденция в обхвата на учениците в синхронно обучение във времето. Напредъкът действително е голям между първите и последните месеци на неприсъствено обучение. В началото на процеса едва 36% от включените в него училища са успели да обхванат между 75% и 100% от своите ученици в различни форми на дистанционно обучение още през първите 3 дни. В 7% от училищата то е било символично, тъй като е обхващало до една четвърт от учениците. Няколко месеца по-късно 55%  от училищата са включвали над три четвърти от своите ученици. Въпреки това, експертите са категорични, че голяма част от училищата не са могли да доближат нивата на ученическо участие отпреди извънредното положение. В средите на уязвимите групи липсата на техника обаче е имала по-голямо значение за успеха на образователния процес, отколкото в останалите групи. Положителното в доклада е, че дистанционното обучение е направило родителите на ромчета по-ангажирани. В същото време обаче мотивацията сред децата е спаднала. 

Интересно е, че преподавателите застават на двете крайности по въпроса доколко усвояването на учебното съдържание дистанционно е било ефективно в сравнение с присъствената форма. Всеки трети учител смята, че за половината ученици ученето е било успешно, а за останалите - категорично неефективно. 

В училищата с концентрация на уязвими групи особена роля са имали и образователните медиатори, които са били активни в подпомагането на образователния процес. Само 7 на сто от школата не са използвали такъв посредник. Медиаторите са разнасяли разпечатани материали по домовете на учениците, когато това е бил единственият начин да бъдат достигнати децата без устройства. Не са били изключение и случаите, в които медиатори са помагали на учениците да подготвят домашни, да участват в онлайн уроци и др. 

Докладът обобщава, че въпреки усилията, дистанционното обучение неминуемо 

води до натрупването на дефицит на знания

Експертите са категорични и, че е реална опасността неприсъствената форма да задълбочи сегрегацията на ромското образование и неравенствата между училищата. Освен това, те предупреждават, че за много деца обучението от разстояние се оказа де факто отпадане от системата и така се унищожават ценни постижения от последните години, свързани с привличане и задържане в класните стаи на повече ромски ученици. 

И двата доклада показват, че независимо дали учениците са силно мотивирани, дали имат заинтересовани родителите зад гърба си, активни учители и ангажирано ръководство, или са от уязвими групи с риск от отпадане и нямат елементарни условия за дистанционно обучение, неприсъственият образователен процес трябва да е кратък. 

Въпреки неуредиците, България все пак се оказа способна бързо да въведе масово синхронната форма на учене в кризисен момент. Оттук нататък е важно подобни кризи да се избягват чрез мерки извън образователната система и тя да страда минимално от липсата на правилна политика по отношение на останалите сектори.