19 Ноември 2026четвъртък16:13 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Анализ

Дисциплинирани към харченето, щедри на приказките

Шест неудобни въпроса към бюджетната дисциплина на прогресмените

автор:Боян Дуранкев

visibility 1453

Когато специалистите говорят и спорят за икономика и бюджет, политиците-неспециалисти наистина е добре понякога да помълчат. Но когато експертният език започне да обслужва политическото оправдание, въпросите стават още по-необходими.
Някои „прогресмени“ ни призовават към дисциплина в харченето, но не предлагат нито бюджет с нулев държавен дълг, нито справедлива данъчна система, нито убедителен механизъм за намаляване на чудовищните доходни неравенства. Не свиват непременно разходите там, където има ярки излишества, но са готови да обясняват защо трябва да бъдат по-смирени онези, които получават по-малки доходи.

Ето един пример: https://www.24chasa.bg/mneniya/article/23936451

В интервюто на проф. Александър Маринов в “24 часа” има много думи за тежкото наследство, бюджетното вразумяване, политическата отговорност и необходимостта от реформи. Но има и няколко твърде удобни премълчавания. Затова предлагам шест въпроса, на които не може да се отговори само с призиви за дисциплина, солидарност и смирение. Защото бюджетната дисциплина е добродетел. Но без данъчна справедливост, инвестиции и растящи реални доходи тя може да се превърне просто в дисциплинирано поддържане на неравенството. Не е достатъчно да научим бедните да харчат по-дисциплинирано. Би било полезно да научим богатите да участват по-справедливо във финансирането на държавата.
Интервюто е интересно не толкова с онова, което казва проф. Александър Маринов, колкото с онова, което старателно заобикаля. То е своеобразен политически автопортрет на новата власт: умереност, експертност, отговорност, тежко наследство, неразбрана реформа и една опозиция, която според събеседника почти винаги греши. Всичко е подредено, почти академично. Само че зад академичния тон се виждат няколко доста политически удобства.
Проф. Маринов не е известен като макроикономист и специалист по финанси, но в това интервю около 45% от неговите думи орат в тази непозната за него нива. Основният проблем е, че интервюираният говори за бюджетна дисциплина, но почти не говори за социална справедливост; за тежкото наследство, но не и за отговорността на всички, които са участвали в управлението през този период 2020-2026 г.; за необходимостта от реформи, но без да обясни достатъчно ясно кой ще плати цената им.

Шестте въпроса, които интервюто оставя отворени:

1. Дисциплина в харченето - а каква справедливост има в събирането на приходите?
Проф. Маринов казва, че българинът знае „2 и 200“, но трудно приемал, че трябва да бъде по-дисциплиниран в харченето. Добре. Само че държавният бюджет не е семейна касичка, в която решението за финансовите проблеми е просто да се харчи по-малко.
Има и другата страна на уравнението: кой колко внася в общата хазна? Защо разговорът за дисциплина почти винаги започва от разходите и толкова рядко стига до справедливостта на приходите? Защо не се обсъжда сериозно европейският модел на прогресивно подоходно облагане? Не е ли странно да призоваваш обществото към солидарност, докато запазваш данъчна система, при която човек с ниска заплата и човек с огромни доходи плащат еднаква ставка? Това е не толкова данъчна философия, колкото философия на удобството.
Въпросът е прост: 

дисциплина се иска незабавно от всички, но кога справедливостта в данъчното облагане влезе в дневния ред?

2. Какви точно са „ценностите“ на управляващите, когато отхвърлят прогресивното облагане?
Проф. Маринов признава, че съществуват инструменти за увеличаване на приходите, които не са приемливи за управляващите „с оглед ценностите и ангажиментите“ им. Това е може би най-интересното изречение в интервюто. То е и най-недоизказаното.
Кои са тези ценности? Защита на ниските данъци за най-богатите? Запазване на плоския данък? Неприкосновеност на доходите независимо от размера им? Ако България продължава да е сред страните с най-високо доходно неравенство в ЕС, не е ли време да се запитаме дали данъчната система не е част от проблема?
Разбира се, прогресивното облагане само по себе си не решава неравенството. Нужни са ефективна данъчна администрация, ограничаване на укриването на доходи, контрол върху капиталовите потоци и разумна политика на публичните разходи. Но отказът дори да се обсъжда този инструмент вече е политически избор.
Ако прогресивната политика не смее да говори за прогресивно облагане, какво точно в нея е прогресивното? Може би само името?!

3. „Живели сме назаем“ - а можеше ли да не живеем назаем?
Тук проф. Маринов използва добре познатата метафора за семейния бюджет. Само че държавата не е домакинство, а икономиката не е семейна кухня.
През последните години България и Европа преминаха през пандемия, енергийна криза, инфлационен шок, война в Украйна, нарушени вериги на доставки и забавяне на ключови европейски икономики, включително германската. В подобна обстановка заемното финансиране не е непременно признак на безотговорност. То може да бъде инструмент за стабилизиране на икономиката, запазване на заетостта и подкрепа на доходите.
Разбира се, дългът трябва да се управлява разумно. Но не всеки заем е грях, както и не всяко спестяване е добродетел. Въпросът е за какво се взема дългът, каква възвръщаемост носи и кой в крайна сметка понася разходите.
Нека се попитаме, можеше ли България да премине през тези кризи без дълг? И ако можеше - на каква социална и икономическа цена? Иначе рискуваме да превърнем фискалната дисциплина в своеобразен национален спорт: да се гордеем, че сме затегнали коланите, дори когато панталонът ни вече е готов да пада заради диетата.
И, ако може да попитам проф. Маринов, дали “Прогресивна България” ще докара бюджета на плюс при 4 години управление?! Или ще продължим да “живеем на заем”?!

4. „Тежкото наследство“ - докога ще бъде универсалното алиби?
Тежкото наследство е реален аргумент. Одитите на Сметната палата трябва да бъдат анализирани, а констатираните нарушения - проверени и при необходимост санкционирани. Но оттук до политическото заключение, че през последните пет години публичните финанси са били управлявани безотговорно, има разстояние, което не може да бъде прескочено само с няколко категорични изречения.
Още повече че самият период включва различни правителства, различни парламентарни мнозинства и различни икономически обстоятелства. Не може да се говори за колективна вина, когато е удобно, а после да се посочват само определени министри, когато трябва да се раздават персонални обвинения.
И най-важното: ако наследството е толкова тежко, какво е обяснението за бюджета за 2027 г., който според представените параметри продължава да предвижда значително нарастване на брутния държавен дълг?

Кога тежкото наследство престава да бъде обяснение и започва да се превръща в оправдание? 

Новата власт не е длъжна да поправи всичко за шест месеца. Но е длъжна да покаже собствена посока, а не само да описва чуждите грешки.

5. Когато се броят месеците на Асен Василев, защо не се броят и месеците на служебните кабинети на Румен Радев?
Тук интервюто преминава от анализа към политическата аритметика. Проф. Маринов изчислява, че Асен Василев е бил финансов министър 25 месеца през одитирания период, и изрежда бюджетите, които е внесъл. Това е релевантна информация, но не е достатъчна за цялостна оценка на управленската отговорност.
Защо тогава да не приложим същия критерий към служебните правителства, назначени от президента Румен Радев? По посочената в поставените въпроси сметка те са управлявали общо около 26,4 месеца - приблизително една трета от периода. По-дълго от Асен Василев, нали? Това не означава автоматично, че президентът носи същата отговорност като министър-председател или финансов министър. Конституционните правомощия са различни. Но означава, че когато се прави политическа равносметка за публичните финанси, не може да се избират само месеците, които подкрепят удобната теза.
Има и още нещо: бюджетите не се появяват от нищото. Те са резултат от натрупани решения, законови ангажименти, икономически сътресения и политически компромиси.
Ако броим месеците на Асен Василев, нека преброим и месеците на служебните кабинети. Или календарът също е част от политическата комуникационна стратегия?

6. Формулата за минималната заплата е математически успех - но защо резултатът не е по формулата?
Това е може би най-конкретният и най-неудобният въпрос в интервюто. Проф. Маринов представя договорената формула за минималната работна заплата като сериозен успех, признат и от синдикатите, и от работодателите. Подчертава и личната роля на Гълъб Донев в преговорите.
Но ако при прилагането на тази формула размерът за 2027 г. би трябвало да достигне 672,80 евро, а управляващите предлагат 660 евро, възниква съвсем естествен въпрос: какво точно е станало с договорената формула? Тук не става дума за някаква абстрактна бюджетна философия, а за конкретни 12,80 евро месечно. За човек с минимална заплата това не са статистически прашинки, а пари за храна, сметки и транспорт.

Ако формулата е добра, тогава защо не се спазва? 

Ако има законови или методологически основания за различен размер, те трябва да бъдат обяснени публично. Ако има политическо решение да се отклони от нея, то също трябва да бъде назовано, а не прикривано зад общи приказки за бюджетна дисциплина.
Не може да обявяваш формулата за успех, а после да се отказваш от резултата ?. Иначе формулата става като обещание в предизборна програма - математически красиво, политически незадължително.
Тук има и по-голям въпрос: дали бюджетната консолидация ще се извършва чрез по-справедливо разпределение на данъчната тежест, ограничаване на неефективните разходи и борба с укриването на доходи, или отново ще се търси най-лесният път - ограничаване на доходите на хората с най-малка икономическа сила?
Ако сумираме интересните моменти от интервюто, получаваме „стратегическа“ експертност, но без достатъчно самокритичност. Интервюто показва няколко повтарящи се защитни механизма:

Когато властта отстъпва - това е разум. Когато опозицията възразява - това е истерия

Когато се говори за разходи - това е отговорност. Когато се говори за по-справедливи приходи - това се оказва политически неприемливо.
Когато се посочва предишно управление - това е анализ на наследството. Когато се пита за отговорността на служебните кабинети - темата удобно остава извън разговора.
Когато се обещава реформа - това е смелост. Когато се пита за конкретната цена на реформата и за хората, които ще я платят - отговорът е призив за смирение.
Когато минималната заплата не достига изчислената по формулата стойност - това е бюджетна необходимост. Но защо точно тази необходимост трябва да се понася от най-нископлатените – това не става ясно!?
Най-същественият пропуск е, че интервюто представя бюджетната дисциплина почти като самоцел. А тя е средство, не обществена мисия. Целта би трябвало да бъде по-богата, по-производителна и по-справедлива България, а не просто държава, която е успяла да намали някои разходи и да обясни защо не може да увеличи други.
Ако трябва да обобщя интервюто с една по-остра моя формулировка: новата власт иска от гражданите да бъдат по-дисциплинирани, от опозицията - по-мълчалива, от социалните групи - по-смирени, а от експертите - по-послушни. Само към себе си засега проявява забележителна търпимост.
И още един въпрос, който стои над всичките шест: ако това е бюджет на „вразумяването“, кой ще вразуми управляващите, когато започнат да бъркат бюджетната дисциплина със социалната справедливост?


От блога на автора

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ