До Албиона и назад

Методи Методиев

Тук, във Великобритания, от ден на ден се чуват призиви да час по-скоро да започне процесът на европейска дезинтеграция на Лондон. Да, гражданите на Обединеното Кралство гласуваха на 23 юни за напускането на Европейския съюз, но както изглежда, на никой в Уайтхол и Уестминстър не му е ясно как и по какъв начин това ще се случи. И кога, разбира се.
Премиерът на страната Тереза Мей обяви, че официалната процедура по активирането на чл. 50 (разбирай процедурата по напускането) от Договора за членство в Евросъюза ще стартира до края на март 2017 г., т.е. след около 6 месеца. Най-оптимистичните прогнози са, че Великобритания ще престане да бъде член на ЕС през 2019 г., а песимистичните дори дават прогноза за 2020-2021 година.
Нека обаче да оставим прогнозите и статистиките, икономическите и политическите аспекти за анализаторите. Какво на практика към момента се случва с източноевропейските гастарбайтери в страната? Абсолютно нищо на пръв поглед. Те продължават да си работят, както и досега, в непривлекателните за поданиците на Нейно Величество сегменти на икономиката - обслужваща сфера, хотелиерство и ресторантьорство, строителство, социални грижи за възрастни и болни хора. Те продължават да поемат и огромната част от нощния труд във Великобритания, като, разбира се, това не им се заплаща допълнително от работодателите. Но няма лошо - ако им е по-добре вкъщи, те със сигурност биха се върнали обратно.
Преди броени дни обаче националистическата партия ЮКИП поде инициатива за изгонването на голяма част от чуждестранните работници. И бизнесът за първи път подскочи. Завоалирано, типично по английски, беше обяснено, че гастарбайтерите участват наравно с местните трудещи се в сътворяването на обществения продукт, работят качествено и съответно си плащат данъците, така че те имат място в страната. Дори бяха вече определени две ключови сфери, в които няма да бъдат пипани чужденци - в здравеопазването и строителството.
И въпреки тази реакция на Албиона все пак се започва със задкулисни мерки за затягането на процеса на миграция. Първи бе засегнат вървящият преди на бързи обороти процес по издаването на Национален осигурителен номер - НОН (National Insurance Number, NIN). В момента този процес е значително забавен и може да отнеме дори повече от един месец. А без подобен номер е много трудно започването на работа, въпреки че съществува опцията от страна на работодател да поиска ускоряването на процедурата по издаването му. Негласно повечето работодатели просто отказват да приемат на работа служители с ниско ниво на английски език, т.е. ако искате да работите тук, вече е необходима сносна комуникация и ползване на езика, което преди не беше особен проблем. Така че искате ли да работите тук, вече има две допълнителни предпоставки - да се въоръжите с достатъчно пари и търпение за поне един месец чакане за НОН и да знаете английски език на задоволително ниво. Иначе нищо добро и сносно платено не можете да очаквате. Процесът по намирането на работа ще се превърне в ходене по мъките. Дори се очаква след март 2017 година кандидатите за НОН да полагат предварителен изпит за познаването на английски език. И в зависимост от резултата от този изпит процедурата може да започне или да бъде окончателно прекратена.
    Отношението към чужденците засега не е особено променено. В началото, в първите седмици след вота, се случиха няколко неприятни инцидента, при който дори намериха смъртта си няколко полски граждани, но в момента обстановката изглежда спокойна. Британската полиция си върши работата по перфектен начин и тушира още в зародиш проявите на етническа нетолерантност и нетърпимост. Въпреки че ясно съзнават, че източноевропейците не са проблемът номер едно на Обединеното кралство, поданиците на Нейно Величество започват като че ли да се дистанцират от тях и внимават повече при контактите си. Подмятания и не особено добронамерени шеги също не са рядкост, но като цяло положението се запазва както е било до 23 юни тази година. Вероятно така и ще остане поне до март догодина. Пък после ще видим...
    Все още май не е късно мераклиите да си стегнат куфарите и да идват да работят тук. Но в никакъв случай да не си правят илюзии, че бъдещето им е розово и ще спечелят много пари. Тук се живее сносно, но далеч не охолно. Доходите позволяват посрещането на най-неотложните потребности, но са твърде далеч от представите за бързо и лесно забогатяване, с които е обременен средностатистическият българин. Със сигурност и по нещо може да се спести, но и това е доста субективно и зависи от ограниченията, които всеки един работещ е склонен да си наложи доброволно. Иначе непривлекателни работни места дал Господ! Особено за през нощта. Ставката обаче е като цяло минимална - по 7,20 лири на час с таксите за работещи лица над 25-годишна възраст. За по-младите сумата може да слезе и до 6,70 на час, че и до по-малко. И това е по закон! Хванат ли ви да работите "на черно" (макар че не е невъзможно), забравяте за Великобритания завинаги.

Досега гражданите от държавите в ЕС автоматично получаваха право на неограничен престой във Великобритания. Същото, естествено, важеше и за британците, които пожелаеха да уседнат в друга страна от Евросъюза. След референдума обаче, на който британците решиха да напуснат ЕС, близо три и половина милиона души вече не знаят какво ще се случи с правото им на неограничен престой. А британците допълнително се боят, че ще изгубят всички досегашни предимства като граждани на ЕС - най-вече правото на свободно придвижване

Във Великобритания живеят около 2,2 милиона граждани на страни от ЕС, включително и десетки хиляди българи. Заради "Брекзит"-а тяхното бъдеще на Острова е под въпрос

Британецът работи от 9 до 17 часа, по възможност на сянка. Земеделската работа вършат предимно гастарбайтери от Източна Европа. Но какво ще стане, ако заради "Брекзит"-а те загубят правото си да работят на Острова?


Шотландия ще загуби 80 000 работни места при "Брекзит"

Шотландия рискува да загуби 80 000 работни места, средният доход на населението може да се съкрати с 2000 паунда. Това ще се случи при лошия вариант на "Брекзит", предвиждащ излизане от европейската зона за свободна търговия, съобщи авторитетният в. "Гардиън", позовавайки се на резултатите от изследване на университета Стратклайд в Глазгоу.
Университетът се е обърнал с призив към парламента на Шотландия да не допусне разрив с общия европейски пазар. Според неговите прогнози това може да доведе до спад на шотландската икономика с 5% в течение на 10 години със загуби от 8 милиарда паунда ежегодно.
Изданието отбелязва, че основният пазар на Шотландия остава Обединеното кралство. Доходите на Шотландия от търговията с Англия, Уелс и Северна Ирландия възлизат на 48,5 милиарда паунда, докато на ЕС се падат само 11,5 милиарда.


И британците търсят по-добър живот

Докато гласоподавателите във Великобритания одобриха излизането на страната от Европейския съюз, за да спрат притока на имигранти, никой не спомена, че 4,9 милиона от нейните собствени граждани всъщност са емигранти. Страната е и на първо място в Европа по брой граждани, които живеят в чужбина, сочат данни на ООН, цитирани от предприемача Макс Галка и публикувани в Metrocosm.
Обикновено когато се говори за гражданин на развита страна, който живее другаде, той не се нарича имигрант, а просто чужденец. Защо? Защото под имигранти се разбират "хора, които идват от бедна страна и търсят по-добър живот". Идващите от богати страни се възприемат като чужденци, които просто работят другаде.
Според данните на второ място след Великобритания се нарежда Полша с 4,4 милиона души, на трето - Германия с 4 милиона. 1,1 милиона българи живеят зад граница, сочат данните. 3,4 млн. са румънците, които живеят извън родината си.
Данните за нетната миграция (идващите минус напускащите) за всяка страна в ЕС между 2010 и 2015 г. показват, че тя е 661 915 души във Великобритания и че пристигащите там са повече от напускащите страната. На второ място е Франция с 594 785, а на трето е Германия - 462 546, като в трите страни пристигащите са повече от напускащите.
Напускащите са повече в: Ирландия, Полша, Чехия, Италия, Испания, Португалия, Румъния, БЪЛГАРИЯ (нетната ни миграция за цитирания период е минус 55 692).