До болка познато
/ брой: 241
Чета европейски доклад за българското здравеопазване за последните една-две години. Звучи познато - сходни факти, същите тенденции като в друг доклад отпреди... осем години. Чета трети доклад - звучи като доклада отпреди още 12 години... До болка познато.
Българинът плаща два и половина пъти повече от европееца за медикаменти за извънболнично лечение, но живее средно със седем години по-малко.
Годишно на българина му се падат средно по 509 евро за болнично лечение, но все излиза недоизлекуван от болницата. И все трябва от джоба си да плаща за инжекции, които у дома ще му прави сестра от болницата в извънработно време.
Профилактични прегледи за рак на българина се падат през година-две след определена възраст. И хоп - откриват му нещо. Нещо, което е можело да бъде открито и по-рано, и би му спестило мъки. Би струвало много по-малко и на него, и на осигурителя му, и на държавата.
Здрав човек - здрава национална икономика. Но за профилактика се отделят 3 на сто от парите за здраве... През 2017 г. едва 13,4 процента от българките на 20-69 години са минали на скрининг за рак на маточната шийка и 58 на сто от европейките.
С такива данни не може да се твърди, че българинът живее в Европа.
Програми се пишат. Но изпълняват ли се?
Европейската статистика все обобщава, че българинът си доплаща около половината от лечението и все е сред най-болните европейци. Умира от лечими и предотвратими болести.
Българинът това го знае.
Но защо управниците му четат европейските доклади само "за сведение" и цитират числата когато и както им е угодно?
Защо само говорят това, което всеки знае, но не правят нищо, за да го променят?
Не знаят какво да правят ли? Не знаят какво да обещаят, защото не знаят как? Или не смеят да поемат отговорност? Или пазят нечии интереси?
Да, здравето е скъпо "удоволствие". И иска достатъчно медицински сестри, достатъчно и модерно оборудвани линейки и медицински хеликоптери, достатъчно лекари - млади и мотивирани да работят дори в затънтено планинско село. Е, и?