Добърско - селото, което никой не иска да напуска

При посещението ни в китното селце Добърско нашата група сякаш попадна в един различен и романтичен свят - усмихнати и дружелюбни хора, топло посрещане и уникалната църква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", смятана за най-старата на Балканския полуостров. В храма има уникален по рода си на изобразяване стенопис - Преображение Господне, на който Христос е в ракета, която отговаря на правилата на съвременното ракетостроене, по мнението на руски учени, посетили църквата. Това е непонятно за времето си, не е и по канона, но иконописците на храма са имали друга представа за Преображението. Самите иконописи са дело на голямата българска култура, наследена още от траките.
След посещението ни в храма се отправихме към дома на ветеринарния лекар Васил Костов. Един човек със силно патриотично чуство към своя роден разложки край. Работил е на много места, но се спря повече на работата си в "Млечна промишленост", откъдето навремето са изнасяли българска продукция за САЩ, Австралия, Канада и др. държави по света.
Хобито му е писането на книги, свързани с родното му място, последната от които с рода Костови - стар възрожденски род, от който той самият произхожда. Неговият прапрадядо заедно с Васил Левски е създал легията "Раковски". Костов проучва миналото на своя род, за да каже на младите какви люде са се раждали на нашата българска земя. Гордее се с това, че родът му е славен не само с миналото, но и с настоящето - няма изграден значим обект в селото без участието на рода Костови. Много от неговите роднини са били кметове на селото, а днес всеки, който дойде в Добърско, се възхищава от построеното, от красотите, от инфраструктурата. Селото има стара и нова църква, читалище, в което работят известни фолклорни групи, спечелили редица наши и международни награди.
Събеседникът ни разказва за храма "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат", че е изграден като трикорабна базилика от будни и заможни добърчани. Но има теория, че църквата е построена още през 1122 г. след Христа. Легендите говорят, че тук е минал Иван Шишман, тук се е венчал. Тази църква е приютила и ослепените Самуилови войници, тръгнали на път за Рилския манастир, но застигнати от тежката зима по онова време. Много от тях са намерили препитание именно тук, като започнали да се занимават с певческа дейност. От Йерусалим е докарана пръст от един добърски гурбетчия и преданията говорят, че тази шепа земя носи голяма енергия в църквата. Това усетил дори един американски писател, посетил легендарното селце и храма.
"Ние, българите, не трябва да се смиряваме и излишно да скромничим пред света. С нищо не сме по-долу от другите нации" - казва Костов. "Трябва да сме горди не само със своята велика история и достойното си минало, но и с това, че българската майка ражда героични чеда и до днес".
Георги Григоров, който също е от легендарния род Костови, например е създал прекрасен рибарник. Той е един изключително трудолюбив човек, който със свои средства продължава да изгражда нови басейни за пъстърва. За вкусната риба при него ходят много известни и популярни личности, защото няма нищо по-хубаво от храната, приготвена с много любов.
Костов казва, че техният род наброява над 500 души в момента, и колкото и да изглежда, че българският народ е примирен, без самочувствие, той винаги е успявал не просто да оцелява, а да пребъде и да създава.
"Вярвам - казва той - че България отново ще превъзмогне трудностите и ще осъзнае своето достойно място не само в Европа, но и в света. Някога, в близкото минало, ние бяхме на 24-то място по отношение на образованието, а сега за жалост сме на 68-о, а само добре образованите хора успяват. Управлението трябва да милее за този народ, защото той го е заслужил. Преди месец се върнах от пътуване до Израел и Йордания. Там видях как хората са превърнали в райски кът една пустиня, а тук в Благоевградския край от райските кътчета сме направили пустини. Според мен ликвидацията на животновъдството и на селското стопанство като цяло ни доведе до кризата. Това е плод на лошо управление. Имаше такива управленци, които не милееха за страната си, и именно те извършиха големия геноцид над България. Не може от 10 млн. овце сега да имаме милион и триста. Коя държава си позволява такава вандалщина".
После с Костов се заговорихме за певческите групи. Той ни разказа за учителката Смилена Попова, която от 35 години ръководи певческата група на добърските баби. Благодарение на нейната богата фолклорна култура, на упоритостта и родолюбието й, групите и на по-възрастните, и на по-младите винаги печелят награди, навсякъде към тях публиката се е отнасяла с уважение и признание. Където и да са - в нас или в чужбина, те носят златните медали.
Вече 40 години този певчески състав непрекъснато се обновява и продължава да разнася славата надлъж и нашир на автентичния фолклор от добърския край. Те пеят и танцуват коледарски песни, влизат с менче вода във всеки двор на Йордановден и благославят всяко добърско семейство. Програмата им е с водични, битови, сватбарски и кръщенски песни и танци, характерни само за това място. Добърското певческо изкуство се отличава със своята мелодичност, игривост и автентичност.
Разказват още, че Добърско е село, което никой от живеещите там не желае да напусне. Младите хора си намират работа в близките градове, но всяка вечер се прибират у дома. Вероятно това чувство на принадлежност ги прави така добродушни, истински и усмихнати. Това вдъхновява и да се надяваме, че българите, разпилени по света, ще приемат добърската родолюбива енергия, ще се завърнат обратно в България, за да възродят нейното величие.