Добро и зло

Никой повече да не казва, че в "тази страна" няма ценности, че са размити всички понятия за добро и зло. Напротив. Зло е, когато студентите излизат на улицата да си искат обучението, което държавата им е обещала (стр. 2). Добро е, когато си траят и отиват да се кефят три месеца в дървена ваканция. Зло е, когато 120-годишният университет на България не иска да си отиде мърцина заради един човечец с очилца и американски папки под мишка. Човечецът с право казва: не ви го препоръчвам този университет. Виж, ако Алма матер му се поклони доземи, та издуха прахта от обувчиците му, пък после отиде при задморския губернатор да й обясни как се изкарва пара от братята Хр. и Ев. Георгиеви, ще имаме добро.
 Зло е, когато научният елит излиза на улицата да протестира, че го изселват от България в чуждите лаборатории и го малтретират по-зле от ромското съсловие. Добро щеше да е, ако тез професоря поднесат на човечеца имотчета за 3 млрд. лева вместо постна пица. Изобщо, зло е, ако някой се противи, като му слагат въженцето. А добро е, когато никой не шава и още по-добре - ако го няма. Умрелият пари от здравната каса не черпи.
Как не вдяна този "лош материал" мечтата на г-н Дянков: един ден се събужда и... бюджет има, народ няма. Пък да я хариже тая държава на задморския губернатор и да възцари Доброто по цялата земя.