Добросъвестен самоотчет за стореното

Митко БОЖКОВ

Тази книга авторът определя като венец на своето творчество. Тя представлява добросъвестен самоотчет, побрал в себе си над 660 страници,  отпечатана е от софийското издателство "Авангард Прима". Във въведението доц. д-р по икономика Иван Гаврилов споделя: "Благодарен съм на съдбата, слава на Бога, че ме дари с творческо дълголетие и, както казва поетът, тъй като съм в листопада на моя живот, но все още пиша, което означава, че дървото все още е живо... Не стихва духовният огън в душата ми, който роди заглавието на книгата - "Светлината на словото и перото. Пламъче от моя живот и творчество". Словото и перото са единственото оръжие в работата ми и в борбата за реализация на моите убеждения за общество на социалната справедливост и благоденствие на хората...".
Репортерска задача ме изпрати в Перник, за да отразявам специално организиран курс за пазарната икономика от отделението за следдипломно обучение към ТУ-София. Беше 1991 г. И тук попаднах на лектор, който разби моите опасения, че ще чуя нещо важно, но скучновато за мен - може би и заради това, че моят профил като журналист бе в сферата на партийния и парламентарния живот... Ето ти я първата приятна изненада - лекторът беше, ако използваме днешната популярна лексика, направо супер. Нищо не препъваше красноречието му. Учудващо бе неговото "магьосничество" - то така си остана тайна за мен. Още в първите минути на лекцията той прояви присъщия му усет за характера на аудиторията, моментално я "фотографира" и сякаш автоматично настрои своята реторика в хармония с нейните очаквания. А това бяха сериозни слушатели, хора с опит и познания - икономисти и финансисти. Последваха въпроси и в отговорите лекторът бе на висота - завидна теоретична подготовка, естествено ораторско умение, разбираем, достъпен за слушателите език.
Така се запознах на живо с доц. Иван Гаврилов. Иначе аз го знаех като публицист - неговите изяви в печата бяха забележими. Името на Иван Гаврилов е познато на редовните читатели на ДУМА, защото той отдавна е негов автор. Особено впечатляваше бързата му, понякога мълниеносна реактивност по злободневни проблеми на обществото и развитието на държавата. И ето ти я втората приятна изненада - доц. Гаврилов се оказа енциклопедист. Бога ми, не съм предполагал, че един мастит икономист може така да задълбае в историята, литературата и спорта, за да звучи толкова ерудирано, когато пише за 3 март и 24 май, за Деня на Съединението и за Деня на независимостта, за Левски и Ботев, за Иван Вазов и Николай Хайтов, за Димитър Грънчаров и Тодор Живков, за Дмитрий Лихачов и Джоузеф Стиглиц, за Втората световна война и нейните трагични последици за човечеството, за Иван Костов и Сергей Станишев, че даже и за футболните страдания, неволи, патила на ЦСКА - управленски, кадрови, спортно-технически. Изобщо - за несвършващата се одисея на любимия отбор.
Доц. Гаврилов отиде да живее на село. Срещахме се понякога в столицата, но аз фактически непрекъснато общувах с него - той активно живееше в публицистиката. Все си е същият - всяка негова, дори най-кратка публикация, има осмислено послание, със силна аргументация и специфичен изказ, който кара читателя да му вярва и да се убеждава в правотата на неговата позиция.
Годините се изнизаха, идваха дни за равносметка. Дойде и денят, когато бях помолен да му окажа помощ при въвеждането в компютър на книгата, която той пише. При подготовката на текстовете й се натъкнах на третата приятна изненада - доц. Иван Гаврилов се оказа добър редактор и прецизен коректор.
Дойде ред на моето самопризнание. Честна дума - такава книга с такава структура и такова съдържание аз лично досега не съм чел. Слава богу, че вече я има, че е написана.
Това е книга - пъстроцветен букет с приятни благоухания. Това е книга - детайлен опис на случило се, преживяно и сътворено през годините и десетилетията. Това е книга - необичайна като автора си. Всичко от трудното ни житие-битие при него се трансформира в нещо съдбовно! Всеки, който прочете тази книга, ще се убеди, че е точно така.
Доц. Иван Гаврилов доказва, че е останал верен на идеите си в днешните тревожни времена, че е храбър боец за правда и справедливост, личност с активна и честна, с винаги будна гражданска позиция, която отстоява като учен и преподавател, публицист и човек!
Самият той обаче изрично уточнява: "Книгата ми е посветена не само на моя живот, а е и книга и за моите приятели и близки и техните  добродетели. Животът на отделния човек може да бъде съхранен писмено най-добре само от него. Считам това за свой дълг, тъй като всеки човек със своя живот е свидетел на определено историческо време. И тогава, когато идеите, мислите и делата са написани, те остават непреходни и правят хората безсмъртни, живеят чрез тях и след тях".