Догонваме Европа след 44 години

44 години ще бъдат необходими на България, за да достигне средните за Европа темпове на икономическо развитие, заяви доц. Виктор Йоцов, ръководител на екипа, подготвил традиционния годишен доклад на Института за икономически изследвания при БАН. Независимо от общо взето положителните икономически тенденции, запазването на сегашните темпове на растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението на ЕС остава далеч в бъдещето. Тези темпове, които постигаме, са крайно недостатъчни, подчерта доц. Йоцов. Той прогнозира, че ще има леко забавяне на икономическия растеж през 2019 г., но той може да се възстанови през следващата година. В никакъв случай обаче не може да се говори за рецесия у нас, коментира Йоцов. Според него икономическият растеж у нас от 3,1% през 2018 г. е висок в сравнение с целия ЕС, но сред новите страни членки по този показател след нас са само 2 държави - Хърватска и Словакия. Брутният продукт на човек е нараснал с 5,8% срещу 1,6 % в ЕС, но това се дължи на демографската криза, коментира още Йоцов.

България не е научила уроците си от кризата преди 10 години, защото дисбалансите в икономиката ни останаха, каза доц. Даниела Бобева. Наблюдаваме тотален срив на инвестициите. Произвеждаме малко крайни продукти, а това оголва икономиката. През 2008 г. в дълготрайни материални активи са вложени 29 млрд. лв., докато десет години по-късно те са едва 18 млрд. лв. Дълговете на общините вече са 10% от БВП. Толкова са задълженията и на държавния сектор, затова са необходими мерки за преструктуриране, допълни тя. В продължение на 30 години всички български правителства водиха политика на растеж, базиран на експорта и потреблението, а на страната ни е необходима политика на догонващ растеж, коментира проф. Александър Тасев, директор на института. 

Най-голям принос в икономиката и през изминалата година имат недвижимите имоти и секторът на държавно управление. Инфлация от порядъка на 2-3% не е плашеща, дори е здравословна според Йоцов, защото трите поредни години на дефлация сериозно са повлияли на производителите в страната. Според учените от БАН не е добра практиката на правителството да подценява приходната част на бюджета, като по този начин си осигурява бюджетен излишък, който се харчи в края на годината. 12 млрд. лв. капиталови разходи са спестени. Те са останали само на книга, твърди доц. Йоцов.

През 2018 г. износът остава близко до нивата си през 2017 г. Продължава установената тенденция за концентрация на износа към страни от ЕС. През 2018 г. вносът нараства с 3,7 процента спрямо 2017 г., посочи гл. ас. д-р Недялко Несторов, член на авторския колектив. По думите му България купува стоки основно от Германия, Русия, Китай, Италия и Турция. Тези пет страни формират 42 на сто от вноса в България. Страната остава износител предимно на стоки с ниска добавена стойност, основно суровини, допълни Несторов.

Брюксел свива прогнозата за България 

Европейската комисия намалява леко прогнозата си за развитието на икономиката на България за тази година. Сега ЕК очаква БВП да отчете ръст от 3,3 на сто, докато според зимната икономическа прогноза увеличението през 2019 г. щеше да е от 3,6% и да остане такова и през идната 2020 г. Сега за следващата година комисията очаква разширение на българската икономика с 3,4 на сто.

Вътрешното търсене ще продължи да се разширява, но с по-бавни темпове поради по-умереното частно потребление. Потребителското доверие остана слабо в първите няколко месеца на 2019 г., което предполага по-предпазливо поведение по отношение на разходите през годината. Въпреки това благоприятните тенденции на пазара на труда се очаква да подкрепят разходите на домакинствата чрез по-високи реални заплати. Износът се възстановява, като еднократните ефекти на 2018 г. намаляват. Този тренд се очаква да се запази, дори ако потиснатото търсене от основните търговски партньори продължи да тежи върху износа, твърдят от Еврокомисията.