Докога ще е така

Не, чужденците не ни разбират! Не могат! Ще дам примери.
Мой познат бизнесмен трябвало да се срещне с други бизнесмени – германци. Срещата – в девет сутринта. Германците – избръснати, лъснати – чакат го в офиса му. Секретарката им прави кафета, разказва им за Аспарух, за черепа на Никифор, показва им снимки от Рилския манастир, а шефът й все не идва! Пристига в единайсет. Очите му – червени, едва гледа. И най-човешки им казва:
- Извинявайте, господа, обаче цяла нощ съм пекъл чушки!
Е, не го разбрали германците...
- Та се провали сделката! – казва моят познат бизнесмен.
Друг случай. С друг мой познат. И той имал среща с други бизнесмени. Само че японци. Посрещнал ги моят познат на летището. Лично! Настанил ги в хотел, завел ги на ресторант. Па традиционни български манджи, па традиционни български ракии, после и вино. Естествено... И японците по някое време:
- Мистър Гочев, няма ли да поговорим по работа?
Мистър Гочев съответно:
- Абе, мистър Мицокура, и утре е ден! Работата не е заек да избяга!
Мистър Мицокура и другите японци, както са им дръпнати очите, изведнъж стават кръгли! Моят познат казва на преводача:
- Тия май са зле с английския, преведи им го на японски!
Преводачът превежда. Резултат – още по-кръгли очи:
- Извинете, мистър Гочев... Какъв заек? Нас ни интересува вторичната преработка на металургичната шлака!
И още един пример. Този път не бизнесмен, а политик. Става дума, че някакви канадци искали да подарят на България поликлиника. Ама със сградата, с оборудването, с всичко. Строят значи сградата, пълнят я с оборудване и я подаряват. И когато въпросът стигнал до слагане на подписи, щото трябва да има документация все пак, политикът се поинтересувал какъв ще бъде неговият процент. И тия канадци, уж разбрани и разбиращи хора, но и те не могли да разберат.
- Моля! – рекли. – Ние подаряваме! Защо трябва да платим и процент, за да бъде приет подаръкът ни?!
Ама така – директно попитали. След което станали и си тръгнали към Канада. Едва ли не пеша и тичешком поради огромното си, кой знае защо, възмущение. И тая работа се провалила, искам да кажа...
Та не ни разбират чужденците и докога ще е така – не знам!