16 Април 2024вторник11:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Долината на тракийските царе влиза в листата на ЮНЕСКО

В Стрелча празнуваха 40 години от първата гробница, открита от Георги Китов. Осем гробници, разкрити от него, заедно с Казанлъшката стават групов паметник на световното наследство

/ брой: 174

автор:Велиана Христова

visibility 4477

На 28 юли в Стрелча тържествено и с изложба бе отбелязана 40-годишнината от откриването на гробницата в Жаба могила - първото подмогилно съоръжение, открито през 1976 г., с което най-известният изследовател на тракийското археологическо наследство по нашите земи - Георги Китов, сложи началото на своята звездна кариера като археолог. До 12 август пък в галерия "Средец" на Министерството на културата може да се види уникална фотоизложба - "Царският некропол на тракийския град Севтополис". Автори на фотосите са известните фотографи Иво Хаджимишев, инж. Стефан Папукчиев, Иво Косев, Стефан Димов. Изложбата, посветена на 60-годишнината от членството на България в ЮНЕСКО, бе открита миналата седмица и показва осем тракийски гробници в Казанлъшката долина, с които през октомври България ще кандидатства за вписване в листата на световното културно наследство като групов обект - разширение на знаменитата Казанлъшка гробница, която е в листата на ЮНЕСКО от 1979 г.
И осемте, представени в изложбата, гробници са открити от доц. Георги Китов от Националния археологически институт с музей при БАН. Той ни напусна на 14 септември 2008 г. - внезапно, по време на работа в култовия тракийски комплекс в Старосел, Пловдивско. Китов е разкопал над 400 тракийски могили в различни краища на страната, открил е над 30 гробници и други подмогилни съоръжения, сред които и тази в Александрово до Хасково - вторият богато стенописан тракийски храм след Казанлъшката гробница.
Осемте гробници, които ще разширят тракийския ансамбъл, са разположени между Казанлък, с. Крън и гр. Шипка. Те са сред най-добре съхранените и представителни образци на тракийската гробнична архитектура - много различни и впечатляващи съоръжения, съчетали в себе си строителните умения на древното племе одриси, обитавало тези земи и достигнало върхов разцвет от края на V до средата на III в. пр.Хр. Повечето от гробниците имат художествено изработени двукрили каменни врати и гробно ложе в погребалната камера. Двете камери в гробниците в могилите Оструша и Голяма косматка са оформени изцяло с монолитни гранитни блокове, което ги прави впечатляващи.
След 1986 г., когато Китов за едно лято открива в района три гробници - Грифоните, Хелвеция и Шушманец, той утвърждава идеята си мястото да бъде наречено Долината на тракийските царе. Паметниците тук дават нагледно потвърждение за погребалните вярвания и обреди на траките, които са част от тракийския орфизъм, развит като теория от известния наш траколог проф. Александър Фол. Самият Китов обясняваше, че откритите от него подмогилни паметници са не просто гробници, а култови храмове, използвани за поклонение. В България са открити не повече от 70 такива съоръжения, като от останалите 35-40 повечето са намерени от иманяри и много малко са открити от археолози. При мащабните разкопки в Казанлъшката котловина екипът на Китов открива и проучва 15 гробници. 
Край Казанлък се намират и останките на град Севтополис - смята се, че е основан от тракийския цар Севт ттт и е бил столица на одрисите в тV в. пр.Хр. Открит и проучен е при строителството на яз. "Георги Димитров" ("Копринка"). Бил е проучен изцяло до 1954 г., преди да остане на дъното на язовира. Според Георги Китов гробницата в могилата Голямата косматка принадлежи именно на Севт ттт, за което може да се съди по намерения в нея шлем и предмети с надпис "Севт", както и по бронзовата глава, открита пред гробницата. Чертите на скулптурния портрет наподобяват изображенията на този цар върху монетите, които е сякъл.   
Във вярванията на траките царят е възприеман като бог - син на Великата богиня майка. Погребван е най-често с колесница с конете и с много дарове. При погребалните обреди този, който трябва да отиде в Отвъд, е бил разчленяван на 7 части, погребвани в пространството наоколо. Затова в тракийските гробници обикновено върху каменното погребално ложе не се откриват костни останки. Затова пък намерените в тях множество златни и сребърни предмети свидетелстват за богатството на погребаните аристократи - красиви съдове, накити, пръстени, богато украсени елементи, оръжия и конско снаряжение с богата украса и пр. Поразяват с изяществото си златният венец, оръжията и съдовете от могилата Голямата косматка, златният пръстен и масивната златна маска от гроба в могилата Светицата. Всъщност без маската и бронзовата глава на Севт не минава нито една тракийска изложба, която България организира по света в последните години. 
Едно пътешествие в района в събота на 30 юли показа, че в момента гробниците в Голямата косматка, Оструша, Шушманец, Светицата, Голяма Арсеналка са отворени за посетители. Любителите на културния туризъм могат да намерят много интересни подробности за архитектурните подмогилни съоръжения в царския некропол и за находките в тях в историческия музей "Искра" в Казанлък.
Преди описанието конкретно на осемте гробници, ще цитирам само думите на арх. Уляна Малеева - директор в МК, при откриването на фотоизложбата в зала "Средец": "Убедени сме, че със съвместните усилия на институции, местна власт и експерти ще бъде представена добре подготвена за ЮНЕСКО номинация и тези тракийски надгробни могили ще заемат своето заслужено място в списъка на световното културно наследство".
 
Казанлъшката гробница, открита при изкопни работи през 1944 г., е включена от ЮНЕСКО в листата на световното културно наследство през 1979 г.


Оструша



Гробнично-култовият комплекс Оструша е открит под едноименната могила (най-голямата в целия некропол) през 1993 г., изграден към средата на IV в. пр.Хр. и след това - на няколко етапа. Бил е храм на тракийския бог на безсмъртието Сабазий до IV в. сл.Хр. С размерите и плановото си решение храмът се нарежда сред най-забележителните архитектурни постижения в древна Тракия.
Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Характерен е таванът на гробницата - в прецизно издялани орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя, които са били инкрустирани със злато. Стенописите са прецизно изпълнени в синьо, жълто, червено и зелено с нюанси, били са шедьовър на тракийското изобразително изкуство, като според Георги Китов художествената им стойност е по-голяма дори от стойността на тези тези в Казанлъшката гробница.
В могилата са открити конски скелет (открито е острието на нож, забит в гръдния кош на животното, принесено в жертва), части от позлатен нагръдник и две малки златни украшения, оръжия, сребърна кана, сребърни апликации за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други ценни предмети.
Камерата, разположена на източната страна, е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата, разположена на югозападната страна на комплекса, е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камера са по-малки по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага, че са ползвани за своеобразни дарохранителници, опразнени при ограбването на гробницата. Комплексът няма аналог в целия античен свят и по общата си площ - почти 100 кв. м, по броя на помещенията си - шест, както и по цялото си архитектурно оформление.


Голяма Арсеналка



Тракийският храм-гробница в могилата Голяма Арсеналка е открит през 1995 г. Могилата е разположена в землището на с. Шейново и името си дължи на близостта с филиала на завод "Арсенал". Гробницата е датирана към V в. пр.Хр. Според Георги Китов тя е била ограбвана няколко пъти още в древността, в нея са открити само части от златни украшения във фугите между камъните. Стените са от плътно наредени един до друг гранитни блокове. Характерна особеност на гробницата е каменният кръг, наподобяващ слънце в центъра на куполната част на камерата. Скелет на кон, части от позлатен нагръдник и две малки златни украшения са открити в преддверието.
В центъра на пода на куполната камера има кръгъл гранитен блок, вдлъбнат в средата, а около него са подредени пръстеновидно три концентрични пояса от плочи.

Сарафова могила


Сарафова могила се намира до с. Крън, на около 5 км северно от Казанлък. Гробницата под могилата е открита през 1995 г. и е датирана към IV-II в. пр.Хр. Некрополният комплекс се състои от коридор, изграден от добре обработени каменни блокове, и две правоъгълни помещения, иззидани от отлично изработени тухли (това е един от двата съхранени в България антични некрополи, изградени от тухли). Стените на помещенията са покрити с щукатура и хоризонтални пояси в бяло, черно, червено, оранжево, жълто. Двускатният покрив е бил покрит с добре изработени, художествено изпълнени плоски и извити керемиди, което потвърждава, че траките първи в античния свят са въвели керамиката като строителен материал.
Според Георги Китов, гробницата не е била ограбена, а съзнателно опразнена от скъпите погребални дарове още в древността и използването й е прекратено. В коридора са открити останки от конски скелет, дребни топчета от погребален златен венец, позлатени глинени украси и амулети.
 

Грифоните



Гробницата е открита през 1996 г, Тя е една от трите, заедно с Хелвеция и Шушманец, датирани към V-тV в. пр.Хр., които екипът на Китов разкрива за едно лято. Тази есен предстои Грифоните и Хелвеция да бъдат защитени с нови постоянни покрития. Във връзка с новата защита спасителни археологически разкопки прави екип с ръководител спътницата на Китов - Диана Димитрова от НАИМ-БАН.
Грифоните е най-западната от трите могили и е най-добре запазената каменна куполна гробница. Изградена е от големи, отлично обработени каменни блокове. Състои се от дълъг коридор, изграден от речни камъни и кал, правоъгълно помещение с двускатен покрив и кръгла камера с куполно покритие. Входовете на двете помещения са затваряни с двукрили каменни врати, които са били разбити още в древността, когато гробницата е била ограбена.
Храмът-светилище е наречен Грифоните заради изобразените над входа глави на грифони - митични чудовища с тела на лъв и орел. От каменните блокове на фасадата са моделирани колони, а над тях - фалшив фронтон, украсен по краищата с полупалмети, на които основното листо е удължено, извито и заострено, за да прилича на клюн на грифон. Над фасадата е запазена част от покривно покритие от керемиди.
Врата, еднаква с вратата при фасадата, е затваряла входа на камерата. Тя е с кръгла основа и е покрита с купол. Подът на преддверието и камерата е покрит с каменни плочи. По стените на камерата личат дупки от метални пирони, които са намерени по пода - вероятно участниците в тракийските мистерии са окачвали на тях дрехи и ритуални предмети. Срещу входа на гробната камера е разположено ложе от каменни плочи. Пред него има стъпало от каменен блок, измазано с мазилка. Отпред на стъпалото са моделирани лъвски лапи и има фуга, оцветена в т.нар. помпеанско червено.


Хелвеция



Гробницата Хелвеция е открита от Георги Китов в сътрудничество с швейцарската фондация "Хелвеция" през 1996 г. Това е един от най-неразгаданите и мистични тракийски храмове, откривани у нас. Въпреки, че са в един некропол заедно с Шушманец, те са съвършено различни по план и пространствено решение.
Входът е насочен на юг. Коридорът (дромосът) е много широк и дълъг, подът е с глинена замазка. Границата между живота и смъртта поставя портата, след която е гробната камера. Дромосът и камерата са с отвесни стени, оформени като дъга, пресечена от тавана. По стените на входа се наблюдават петна, за които е установено, че са от конска кръв - очевидно от принесеното в жертва животно, чиято кръв е изтичала в специални улеи. Намерени са останките на ритуално убития кон. Входът е оформен като стилизирана женска вагина, символ на женската утроба, раждаща живота. Възможно е храмът да е бил посветен на Великата богиня майка. При траките символичното оплождане на утробата в деня на лятното слънцестоене е съществен елемент от култовите вярвания.
Върху стените на храма с дълбоки врязани линии са имитирани контурите на каменни блокове. На места под нарушена мазилка се виждат многоцветни стени, което според Георги Китов показва, че храмът е ползван за обреди на култа, преди в него да бъде извършено погребение за обожествяването на владетел при преминаването му в Отвъд. 
Източното крило на вратата е било оцветено в червено (светлина), западното - в черно (мрак), олицетворяващи дневния и нощния образ на бога Дионис-Загрей. Погребалните дарове са ограбени още в древността.


Шушманец



Храмът в могилата Шушманец е открит през 1996 г. Състои се от широк коридор, наподобяващ двор, преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла куполна камера, чиито повърхности са покрити с фина блестяща бяла мазилка. В средата на преддверието има изящна йонийска колона, а в центъра на кръглата камера се издига масивна дорийска колона. И тази гробница е ограбена в древността. Уникалното й архитектурно решение я нарежда сред най-представителните образци на тракийската архитектура. Тя е единствената с подпиране с колони и на преддверието, и на камерата.
В преддверието са принесени в жертва 4 коня и 2 кучета. Входът за кръглата камера е затварян с двукрила каменна врата с касетирана повърхност и изображения на стилизирани въртящи се слънчеви дискове, по-късно скрити под плътен слой червена боя. Над входа към централното помещение е моделиран фалшив фронтон с палмета и полупалмети в краищата. Колоната в централната камера е блестящо бяла и завършва с голям диск, символизиращ слънцето, изпод който излизат 15 радиално разположени каменни плочи - слънчеви лъчи. Стените в камерата са разделени на три пояса, разположени един над друг. Те символизират подземния, земния и небесния свят. Най-долният чрез 7 колони е разделен на седем вертикални полета. Всяка от полуколоните има десет надлъжни жлеба. Според траките Космосът се развива в 10 степени, а на 7-та умира царят (богът) и затова останките на погребания са били разчленявани на 7 части. 10-те колони в гробницата в Старосел и 10-те кариатиди в голямата гробница в Свещари са също символи на степените в развитието на Космоса. 


Голямата косматка



Гробницата на тракийския цар Севт ІІІ в могилата Голямата косматка е един от най-монументалните паметници в района. Открита бе през 2004 г. В нея екипът разкри истинско съкровище от златни и сребърни предмети, което стана причина за съвременен нашенски екшън. По разпореждане на Бойко Борисов, главен секретар на МВР тогава, в гробницата бяха арестувани за цяла една нощ целият археологически екип, както и председателят на БАН акад. Иван Юхновски, и директорът на НАИМ-БАН проф. Васил Николов, които Китов бе повикал заради невероятното откритие. Полицията окупира учените в гробницата и претърсва до джоб и "до чорап", за да не... откраднели нещо. Бях участник в среднощното търсене на начин за освобождаването им, та помня думите на големите наши учени на сутринта: "Такова унижение не сме преживявали".
Гробницата на Севт ІІІ е строена през втората половина на V в. пр.Хр. Сред погребалните дарове в нея бяха открити златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за вино), наколенници и шлем, апликации за конска амуниция и пр., които са представени в Историческия музей в Казанлък. Второ откритие е свързано с гробницата - пред фасадата екипът разкри ритуално погребана бронзова глава на Севт ІІІ, която е "перлата" на всяка българска тракийска изложба днес.
Храмът гробница се състои от коридор, преддверие, кръгла камера с високо куполно покритие и правоъгълна камера, изградена като саркофаг от два монолитни каменни блока, единият от които тежи над 60 т. Трите помещения са градени с правоъгълни каменни блокове и са покрити с плочи. Двукрила мраморна врата затваря входа на кръглата камера - на едното крило е изобразен бог Дионис в слънчевия му дневен образ, а на другото - в нощното му превъплъщение на земята и нощта. Във вярванията на траките бог Дионис-Загрей - син на Великата богиня майка, е един в две лица - дневно и нощно.
В правоъгълната камера има ритуално ложе и ритуална масичка за култовото използване на храма, докато в него е било извършено пищно погребение на владетеля. Върху фиалата, каничката и шлема е изписано името на Севт, което доказва, че в началото на ІІІ в. пр.Хр. тук е погребан Севт ІІІ - владетелят на Одриското царство. При погребението е зазидан входът на кръглата камера и на преддверието, конят на владетеля е принесен в жертва, а коридорът е ритуално опожарен.


Светицата



През 2004 г. екипът на Китов проучва и могилата Светицата между гр. Шипка и с. Крън. Разкрит е зидан гроб с размери 178 на 316 см и с ориентация изток-запад. Изграден е от каменни блокове, положени в дълбока яма. Отгоре е покрит с шест трапецовидни каменни блока с дължина над 2 м, които му придават форма на саркофаг. Отвътре стените на гроба са били частично оцветени в сакралните за траките цветове червено и черно. По пода на гробницата са открити кости от тялото на погребания. Предполага се, че е бил воин (има хипотеза, че е владетелят Терес т), положен в саркофага с почти пълен комплект въоръжение. В северозападния ъгъл е изправена броня от бронз и желязо. По лицевата и гръбната част на бронята има барелефи с човешка мускулатура. По ограничаващите гърдите и плещите релефни линии са врязани изображения на пълзящи чудовища.
Безспорно най-значимата находка тук е масивният съд-фиала, моделирана като човешко лице - маска. Изпълнявала е ролята и на чаша за пиене. Изработена е от 23-каратово злато и тежи 673 г. Датирана е към средата на V в. пр.Хр. Сред находките е и златен пръстен-печат от същото време.
 

Това МВР няма да проведе честни избори

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

Билетът за влак поскъпва с 20% от 7 май

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

Тецовете в Източномаришкия басейн минават на газ

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

Инфлацията леко се забавя, но храните поскъпват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

Заплаха за поливния сезон в Пловдивско

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

Разногласия в Тел Авив за отговора срещу Иран

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

В Гърция забраниха паленето на огън

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

Кипър спира да дава убежище на сирийци

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

Накратко

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

Широко затворени очи

автор:Мая Йовановска

visibility 1

/ брой: 72

"Наивният" Иран

автор:Юри Михалков

visibility 2

/ брой: 72

За нов икономически модел в ЕС, базиран на знанието

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 72

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ