Достойно посвещение на световен юбилей

Антония Каракостова

На театралната сцена на Руския културно-информационен център в София се роди постановката "Краят на градината", посветена на Чеховия юбилей. Реализацията е по идея на управителя на продуцентската къща "Креди арте" Димитър Кабаков.
Пиесите на Чехов преобразиха световния театър. Чеховата драматургия има огромна традиция на сцената на българския театър и тази традиция е съизмерима с историята на Народния театър "Иван Вазов", където още през 1904 г. Сергиян Туцич поставя "Вуйчо Ваньо". Когато говорим за А.П. Чехов на българска сцена, няма как да не споменем огромния принос на ученика на К.С. Станиславски - Николай Осипович Масалитинов, преминал през школата и сцената на Московския художествен театър. Няма именит български режисьор, който да не се е доказал като талант, стил и театрална естетика, и най-вече като творческа зрялост, без осъществяването на успешна Чехова постановка.

Днес на сцената на РКИЦ се играе българска постановка, чието заглавие "Краят на градината" не е от пиеса на Чехов, а е сътворена по композиция на Чехови разкази. Водещи от тези разкази като конструкция са "Разказът на госпожа Н.Н." и "Лекомислената". В този театрален колаж звучат и мотиви от "Вишнева градина" и "Три сестри" и даже от писмата на великия руски писател. В първия момент осъзнаваш, че това е стряскаща режисьорска и актьорска дързост.
Постановката е дело на режисьора Георги Михалков. Спектакълът има камерен характер и се играе от двама артисти - Десислава Чутуркова и Милен Николов. Млади, чаровни и заразителни.
Постановката на "Краят на играта" не търси традиционното вътрешно действие, вътрешен конфликт и Чеховска атмосфера. Тук се редуват пластика и танц с диалози между героите и след всяка диалогична сцена отново се преминава в ритмична етюдна пластика, даже танц. Въпреки този мозаечен начин на сътворяването на образите от Десислава Чутуркова като Олга Ивановна - дворянка, и от Милен Николов като Пьотр Сергеич - потомък на крепостни селяни, проспериращ материално и стигащ до закупуването на дворянско имение, те носят цялостен характер и внушение.
Творческата реализация изненадва с друг, непознат Чехов или с внушението, че Чехов може да бъде заразителен и по този необичаен начин. И защо не?
Тя и Той започват своята пластична игра с кръжене-танц под музиката на Рене Обри, с вечните разминавания и стремеж един към друг на мъжкото и женското начало, за да стигнат до разказа за това, кога всичко е започнало. Говорят в трето лице. При Нея началото е било преди 7-8 години, а Той уточнява, че това се е случило точно преди 14 години. После постепенно влизат в образите на Олга Ивановна и Пьотр Сергеич, сякаш за да проверят какво е и защо е странното привличане един към друг и неизбежното им съсловно, социално разминаване, резултат от различното възпитание и вкусове. В това разминаване звучи иронията на Чехов и самоиронията на героите, зад която се крие нарастващата и непреодолима любов. И двамата предпочитат да бягат, а бягството е обречено. Срещите са взривоопасни.
Сблъскват се две различни възприятия на света около тях - и за природа, и за хора. И ако Пьотр Сергеич драматично изживява изчезването на горите в областта и дивеча в тях и сравнява картите от миналото, след 25 години и бъдещата си прогноза, чертаейки ги пред лицето на публиката, за дворянката Олга Ивановна това е почти съсловна обида. Тя гневно и лично възприема като упрек изчезването на лопатарите, защото имението е украсено с много еленови рога, придобити от лов на рода й.
Противоположни са възприятията им и за хората около тях. Артистите съумяват да изградят почти сетивна представа за обкръжението си. Ако за единия това е драматична история или загадка, за другия тя буди снизходителна ирония и безразличие. Така се разминават и представите им за съпруга на Олга Ивановна - доктора Осип Димов. За Пьотр Сергеич той е добър и щедър човек, който лекува и помага на хората, и уважението към лекаря е основателна пречка да търси връзка със съпругата му. За Олга Ивановна д-р Осип Димов е вманиачен от лекарската си професия, реже по цяла нощ трупове, отдаден на усъвършенстването си, без да обръща внимание на жена си. Това е миг, в който монологът на Олга Ивановна преминава и се съчетава с великолепно пластично решение. Изобщо хореографията на Ива Караманчева е ярка, професионално изпълнена от артистите, с тяхната невероятна пластичност и атрактивност. Пластичното решение има свой значим принос за въздействието на спектакъла.
Финансово проспериращият Пьотр Сергеич печели на търг дворянското имение и планира да изсече градината, да разпарчетоса земята и да я застрои с вили, които да дава под наем. Това е краят на градината и не само на нея. Това е и саморазрушението на невъзможната любов. И вместо очаквания край на любовта идва страстното желание за ново начало, за нов шанс, който да си дадат героите.
Тук публиката осъзнава, че това е поредният кръговрат между героите и новото начало започва по същия начин и със същия текст, с който тръгна театралната игра. Само че във всяко ново начало отново те двамата влизат все по-саморазрушени и натровени от любовта, която се опитват да загърбят.
Сценографското решение е просто и ефектно, внушава и интериор, и екстериор. Костюмите са дело на Стоян Радев. Те са по-скоро съвременни, без да противоречат на вековната дистанция на времето, и подчертават сезоните чрез прибавяне на палта и кожени шапки - мигове, в които се е увеличило и разстоянието, и охлаждането във взаимоотношенията на героите.
Спектакълът има своя биография. Той е имал премиера на 19 декември 1999 г. на сцената на театър "София". След това е игран на различни столични сцени под заглавието "Чехов 3D". След прекъсване е освежен, преработен, допълнен за сцената на Руския културно-информационен център. Обяснението на режисьора Георги Михалков за различната му днешна версия е, че за тези почти 7 години младите му изпълнители са израснали не само като възраст, а и професионално, и днес могат по много по-различен начин и много по-дълбоко да усещат и възпроизвеждат духа на Чехов. Наистина този Чехов е различен и нов.
Публиката беше от три поколения с преобладаващо болшинство млади хора. Имаше интелигентна реакция в залата и бурни аплодисменти на финала.