Достойнството...

Достойнството е онова качество, което не всеки притетажава. И е мъчително да си обкръжен от недостойни примери. Достойнството е и поведение, и образец за морал - висок, неподправен, обикновен и понякога почти незабележим в кръга с хората, с които общуваме всекидневно.

За какво достойнство може да се говори, ако някой те нарече искрено и цинично, че си "проста кърджалийска пу...йка", примерно, а ти му отвърнеш, че му вярваш? "Аз вярвам на Бойко!" Излиза, че наистина си тази пуйка от Болярово, седнала в най-високия стол на държавата. Е, пуйката звучи по-достолепно и седи по-високо от мисирка...

Достойнство ли е да събереш в книга образите на шайката и мафията, между които са Борисов и компанията му, а сетне да си негов паж и да стоиш на амбразурата в негова защита редом със Спас Гърневски, Георги Марков, Тома Биков, Даниела Дариткова, Александър Йорданов? Всички изредени на епидемично разстояние от два метра са ярки примери на хора, лишени от достойнство във властта и политиката. Някои от тях го "вкарваха в затвора", докато беше кмет на София, а сега, когато по площадите скандират "Позор!" и "Затвор!", са адвокатите му по сметка и съвест...

Достойно ли е изказването на министър на земеделието за прикриването на злоупотребите с евросредства! Или нечуването и невиждането на записи и снимки, уличаващи премиера в престъпни схеми и организирана и ръководена лично престъпна дейност? Чий главен прокурор си? На суверена или на бизнесмена на шоумена и почти доайена в новата политика!? На мутрите и бодигардовете!? Инструмент на бога с каскет ли си или инструмент на дявола?

Няма да коментирам поведението и достойнството на вчерашния втори човек в ГЕРБ, когото нямаше кой да накаже, а сега е тръгнал с апартаментите и асансьора си да е първи!

Достойнството е висока ценност. За разлика от ценностите в шкафчето в спалнята с пистолета до леглото.

Достойнство ли е да си здравен министър като  финансист, защото болниците са търговски дружества, и да си непрекъснато финансов министър, защото здравеопазването ни е болно. И след 30 години във властта да продължаваш да си несменяем, титуляр и най-опитният в опитите да се  доокраде и доразболее страната ни по време на Прехода и демокрацията!

А какво достойнство е да си признал, че ти  раздаваш порциите и това да е основното ти  занятие и сега, в сарая?

Е, затова ми хареса една фалшива новина, че вчера в Централния софийски затвор са се сбили Бойко, Делян, Иван и Ахмед... Това най-много ще  зарадва и протестиращите българи по света и в страната, преди да е влязла в чакалнята на еврозоната. И преди да са дошли новите милиарди, дето едни искат да похарчат и да увеличат достойнството в чекмеджетата си, а други един ден ще ги погасяваме...

И това, явно, не е най-достойното злорадство, но все пак трябва някой в тая наша държавица да може да бъде наказван заслужено понякога. Защото достойно е да живеем справедливо!