20 Октомври 2019неделя11:10 ч.

Снимка Емилия Костадинова

Здраве

Доц. д-р Добрин Василев: Българинът нe се грижи за сърцето си

На кардиолозите и кардиохирурзите се налага да адаптират диагностично-терапевтичния процес към финансовата рамка, а не финансите към медицинските нужди, казва началникът на Клиниката по кардиология в Александровска болница

/ брой: 185

автор:Аида Паникян

visibility 1311

Доц. д-р ДОБРИН ВАСИЛЕВ е възпитаник на Медицинския университет в Плевен. Защитава докторска степен по инвазивна кардиология във Варшавската медицинска академия през 2008 г., а през 2011 г. придобива специалност по кардиология в Медицинската академия в София. Новатор е в областта на интервенционалното лечение на бифуркационните коронарни стенози. От 2014 г. е началник на една от най-големите в страната клиники по кардиология - в УМБАЛ "Александровска". Под негово ръководство клиниката получи награди за две клинични проучвания от Американската сърдечна асоциация (American Heart Association).

- Доц. Василев, по данни на НЦОЗА през първото тримесечие на 2019 г. инфарктите са 3013, докато година по-рано са били с около 100 по-малко. На какво се дължи това увеличение?

- Тази разлика не е значима. За да говорим за увеличение на случаите на инфаркт, трябва да има поне 5% ръст. А и с емиграцията на младите, и увеличаването на възрастното население, неминуемо и броят на инфарктите ще се увеличава. Във възрастта над 60-65 г. компенсаторните механизми на човека започват да се изчерпват и сърдечносъдовите заболявания се изявяват. Атеросклерозата - като плаки по съдовете, започва да се развива след седмата година на човека. С времето те се натрупват и една от изявите на стеснението на съдовете е инфарктът на миокарда. 

- Това лято температурните колебания бяха доста резки. Това повлиява ли сърдечносъдовите заболявания?

- Колебливото време и вариациите в температурата може да доведат до много по-сериозни увреждания на сърдечносъдовата система, отколкото трайно топлото и трайно студеното, защото тялото няма време да се адаптира. Всичко това натоварва компенсаторните и ендокринни възможности на организма. 

- Зад какви маски се крие инфарктът?

- Колкото по-млад и колкото по-възрастен е пациентът, толкова по-трудно се поставя диагнозата инфаркт. В тези възрастови групи инфарктът се проявява атипично. Типичната гръдна болка - стягаща, притискаща, с недостиг на въздух, излъчване на болката към лявото рамо и към челюстта - както е по филмите и картините от плакатите, се проявява обикновено при 50-60 или 70-годишните. Но при младите и по-възрастните проявите често са нетипични и инфарктът се бърка с пневмония, дори с общо неразположение. Субективното усещане за болка и задух при различните хора е различно. При хората с диабет, заради вегетативно-съдовата дистония, има недооценяване на специфичните прояви. Затова и хората с диабет, както и по-възрастните, губят ценно време и не търсят лекарска помощ, а поставянето на диагнозата се забавя. Затова и медицината е създала диагностично-терапевтични алгоритми, които да се спазват. Понякога те отнемат голяма част от творчеството в работата на лекаря, но ускоряват процеса на диагностициране. И тук идва на помощ терапевтичната интуиция, която е резултат от опита - човек не може да вербализира това, което сетивата му долавят, когато види болен. Затова смятам, че лекарят не може да бъде изместен напълно от апаратурата. В отделни моменти компютрите и изкуственият интелект ни помагат, но решенията взема лекарят.  

- Имате един от най-модерните ангиографски апарати.

- Да, в ангиографската зала се извършват интервенционалните кардиологични (и не само) процедури. На този апарат се правят всички коронарни диагностични и терапевтични процедури, както и периферните интервенционални процедури (по краката, по съдовете на вътрешните органи, по сънните и мозъчните артерии). Колегите от отделението по кардиостимулация имплантират различните устройства в пейсмейкъри, кардиовертер дефибрилатори и др. 

- По-често ли се налага при сърдечни заболявания да се ползва апаратура?

- Машините дават много възможности. Имам предвид модерните типове кардиостимулатори, кардиовертер дефибрилаторите, ресинхронизиращите терапии. Това са устройства, които се имплантират в сърцето и с поставянето им се решават поне електрическите проблеми, които възникват във възбудно-проводната система на сърцето. С поставянето на такова устройство и подмяната на батерията през около 10 г. човек може да е "вечен", ако няма друго заболяване. На някои възрастни пациенти - на 80-90 г., като сложим модерни пейсмейкъри с ресинхронизиращи свойства, при здрави съдове на сърцето, те нямат проблем в следващите 10 г., т.е. до смяната на батерията. Имам пациент, когото лекувам от близо десет години, когато беше на 81 г. Има пейсмейкър и два стента, но това не му пречи да живее нормално - сам се обслужва, няма проблеми с паметта, стриктно изпълнява препоръките ми и е в добро здраве. 

- Българинът дисциплиниран пациент ли е?

- Не.

- А грижи ли се за сърцето си?

- Не бива да се абсолютизира за всички българи, но като цяло нямаме създадена култура за грижа за здравето си и конкретно за сърцето. За това трябва да се работи от ранна детска възраст в семейството и в училище. Неслучайно в християнската религия самоубийството е толкова тежък грях, колкото и убийството. У децата трябва да се възпитава отговорност към себе си - човек, който не е отговорен към себе си, към собственото поведение и здраве, не може да е отговорен към околните, към обществото. Имам испански колеги кардиолози, които лекуват българи, живеещи в Испания. Когато се срещаме по международни конгреси, споделят, че са потресени от отношението на сънародниците ни. Испанците са една от нациите, които живеят най-дълго. Не може да отделим социума на човек от здравната му култура, от поведението към себе си, т.е. както караш колата си, каквото поведение имаш на пътя, такъв си спрямо себе си, близките си, спрямо живота си. 85% от колите на българите не влизат в никакви статистики - очукани са, но ги карат, защото са беемве или мерцедес, вместо да купят нова кола, макар и друга марка, но по-сигурна. Щом човек има такава нагласа към колата или къщата, такава ще е нагласата му и към здравето.

- Какво пречи в работата на българските кардиолози и кардиохирурзи?

- Трябва да се адаптираме към непрекъснато променящите се административни условия. Налага ни се да приспособяваме диагностично-терапевтичния процес към финансовата рамка, която ни се подава, а не финансите да се адаптират към медицинските нужди. Не смятам, че парите за здравеопазване са малко. В момента цената на лечение на сърдечно болни в България е идентична на тази в Испания, Германия или Франция. Но у нас за тежка коронарна рекнализация на пациент със запушени коронарни артерии касата плаща 1600 евро, а една германска каса - 15 хил. евро. 

- Но там и здравната вноска не е 8%.

- Зависи от осемте процента - едно е 8% на 560 лв., друга е на 1500 евро.

- Напоследък все по-често се говори за внезапна сърдечна смърт. Увеличават ли се случаите?

- Внезапната сърдечна смърт е най-тежката форма на протичане на исхемичната болест на сърцето, макар че тя може да бъде причинена от различни сърдечни и не сърдечносъдови заболявания. Тя е доста разнородно състояние. В 80-85% от случаите причина за внезапна сърдечна смърт са сърдечни заболявания, резултат от ритъмни нарушения. Трудно е да се каже дали се увеличават случаите на внезапна сърдечна смърт, тъй като статистиката не е съвсем коректна. Например диагнозата инфаркт на пациент, лекуван в болница или в сърдечносъдова лаборатория каквато е нашата, е точна, защото има резултати от изследвания, има диагноза, има лечение. Но, ако човек внезапно е починал вкъщи или на улицата, често се приема за сърдечносъдов инцидент - инфаркт или инсулт. 

- Имате статистика на клиниката, която ръководите. Какво е обезпокоителното в нея?

- Доброто е, че няма влошаване на тенденцията. Например честотата на диабета при болните с т.нар. комплексна коронарна анатомия е над 30%, докато в скандинавските страни е 12-15%. Освен това честотата на тютюнопушене при пациентите с исхемичен мозъчен инсулт, които са третирани ендоваскуларно, е 15 до 17%, а специално българските са 40%, според данни на международна статистика. Неофициално вероятно са 60%.

- Българите и гърците са "първенци" по тютюнопушене в ЕС.

- Да, но гърците компенсират със средиземноморския режим на хранене - повече зеленчуци, риба, морски дарове, докато българите консумират повече месо, мазни храни и пр. Маниерът на хранене също се възпитава в семейството и е част от културата.

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1711

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 559

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 412

/ брой: 200

Протести в Германия

автор:Дума

visibility 191

Британският парламент отново отложи Брекзит

автор:Дума

visibility 151

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2455

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ