Доведеното дете

Нормално ли е през ХХI век хората да умират по пътищата и да раждат по къщите? Не е. Не е поне за цивилизованите страни, към които уж се числим. За жалост това е вече начин на живот в десетки малки градове и селата около тях. Не защото на хората им харесва, а защото управляващите четвърта година с всички сили се мъчат да убият общинските болници - доведеното дете на здравната реформа на ГЕРБ. Въпреки че то харчи едва около 15-16% от парите за здраве, докато държавните и частните болници гълтат поне 60% от този ресурс. Ако управниците ни се мъчеха само да убият общинското здравеопазване - добре! Но те и се гаврят с него, както и с около 2 от 7-те милиона българи, които получават медицинска помощ в тези заведения. Критериите, по които трябва да се "доказват" 60-70-80-годишни общински болници, стават все по-сурови, а това им гарантира планираната от управляващите смърт. Само че това води след себе си смърт. Но това едва ли има значение.
По пътя на девинската болница минаха 10-ина здравни заведения у нас. Поне тройно повече са притиснати да вървят по него. Жителите на тези населени места вече разчитат на знанията, уменията и съвестта на спешните екипи. Те в повечето случаи са фелдшер и шофьор (на почти минимална заплата) на стара линейка.
Иначе министрите режат лентички на поразии - дори на болници, които от 3 години са на ръба на фалита. Важното е да има движение (екшън, както обичат да казват младите). Толкова екшън, че на човек му се иска да живее скучно като германец в затънтено германско село.