Доверие, завоювано с нравственост

Олга МАРКОВА,
доктор на кинознанието 

Едва ли някой би могъл да си представи по-добро и по-живописно място за провеждане на един международен форум от Севастопол: това мнение споделят повечето участници - над дванадесет хиляди зрители; творци и гости на 28-ия МКФ. И то за пореден, пети път! Очевидно този уютен белокаменен град - главна военноморска база на Черноморския флот, благодарение на "Златен Витяз" постепенно се превръща в лятна столица на седмото изкуство, в ежегоден празник, заемащ достойно място в календара на най-значимите обществени културни събития. Обединявайки усилията на майстори от различни изкуства, преди всичко на киното, този фестивал вече трето десетилетие изпълнява благородна, просветителска, в същността си подвижническа мисия, съхранявайки високите духовно-нравствени ценности, историческата памет и гражданските традиции с точен подбор и показ (тук - в чудесни зали на четири кинотеатъра: "Победа", "Москва", "Севастопол" и "Моряк") както на най-нови произведения на визуалното изкуство, така и на класически образци, възпитаващи поколения наред. Неговата уникална колегиална атмосфера завладява всеки новодошъл и е повод за изграждане на планове за следващата година. През изминалите почти три десетилетия са били показани 8700 филма, гледани от над 306 000 зрители в препълнени зали...

Ако ви споходи късметът да обиколите потъналия в зеленина, изобилстващ с исторически паметници Кримски полуостров, тогава ще разберете защо в течение на столетия (от 1783 г. до днес) се води такава битка за него! Завой след завой, на всяка крачка дебне неочаквана смяна на пейзажа и панорамата: след изумително декоративните скални образувания с човешки названия се откриват цветисти долини с кипариси и маслинови горички; с лозя, макове и маргарити... Общо: 240 вида редки растения, 102 вида мекотели, 30 вида насекоми, 5 вида птици и т. н. А 24-те релефно врязани в сушата залива придават на Севастопол особен колорит и изящество на терена, където сградите, историческите мемориали и археологическите паметници са разположени амфитеатрално по градските хълмове. Те добавят особена артистичност на цялостния пейзаж. Друг път ще се опитам да ви опиша тукашните залези на слънцето, които често ме "карат" да закъснявам за вечерните прожекции...

А преобладаващите силни филми, както и вниманието на пълните зали не заслужават да бъдат на втори план. В продължение на десет дни публиката изгледа общо 180 кинотворби от 15 страни, разделени в шест секции.

Двете документални състезателни програми показаха 61 филма, изследващи значими актуални проблеми с гражданска насоченост. Сериозно завоевание за българското кино бе удостояването с първата награда - "Златен Витяз", на дългото (74-минутно) произведение "Пътят на Христовия воин" на сценариста Георги Тодоров и режисьор-оператора Христо Димитров-Хиндо (завършил операторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1983 г.). С радост слушах вечер хвалебствените отзиви от колегите ми за него: за майсторски изградения портрет на легендарния отец Георги (1923-2015) от дивото село Жегларци, който в най-тежките години на атеизъм решава да стане свещеник и десетилетия наред отстоява своята вяра. В същото време аз бях председател на другото жури - за документални късометражни филми, където програмата изобилстваше с качествени творби, а часовете за прожекции съвпадаха. За жалост в моята програма нямаше участие на български филм по технически причини.

Сред поредицата от талантливи портрети за значими личности ярко се открои "Ел Пепе. Велик живот" на Емир Кустурица (Сърбия - Аржентина - Уругвай) за уругвайския президент (от 2010 до 2015 г.), чието управление в служба на народа е образец за подражание. В него умело се проследява противоречивата съдба на тази уникална личност: от самото начало на политическата й активност, през времето, прекарано в затвора, до днешната й роля на лидер бунтар. Специално внимание заслужава да бъде отредено на 25-минутната творба "Долината на царете" (Сърбия - Израел), удостоена безспорно със "Златен Витяз" за поетико-метафоричния поглед на младия режисьор Ефим Грабой към монотонното всекидневие в един дом за самотни старци в затънтен край на Сърбия. Майсторски изграденият на екрана колективен творчески портрет с чисто документални минималистични, лаконични художествени средства не буди песимизъм от съдбата на героите, обитаващи последното си земно пристанище. В това място между небето и земята те четат стихове, пеят старинни песни, спомнят си за младостта и за любовта. Затворени между четири стени, с изнемощели тела, персонажите будят възхищение с младостта и свободата на духа си! Неочаквана изненада за всички поднесе филмът "Санитар" на младата руска режисьорка Елена Дубкова ("Сребърен Витяз") с откриването и пресъздаването на екрана с чувство за черен хумор на любопитен, рядко срещан герой - Артьом, който работи като санитар в морга и разсъждава върху житейските проблеми. Същевременно пише книги, които се печатат в известни издателства... 

Тъй като "тежката артилерия" на този фестивал винаги е била художественото документално кино, ще спомена още няколко интересни портретни произведения, в които личност и история взаимно се преплитат, осветляват и обогатяват. В "Луганска повест" руският сценарист и режисьор-документалист Валерий Тимошченко, добил популярност с отразяването на военните конфликти в Карабах, Абхазия, Чечня и Южна Осетия, сега проследява вълнуващо съдбата на опълченците в Луганск в най-критичния период от войната, която вече четвърта година разтърсва Донбас. Неговата колежка Людмила Коршик, възпитаничка на Уралския университет, отново ни напомня за своето присъствие с 40-минутния многостранен портрет на поетесата "Татяна Глушкова", създавала значимо лирично творчество в сложно и противоречиво време. На темата за ролята на личността в ХХ век е посветен вълнуващият филм "Апостолът на Камчатка". Неговите автори Виктор Хохлов и Ксения Ляшенко изследват изключителната по мащаби дейност на обичания от хората и назован от тях мисионер митрополит Нестор Камчатски, обединил представители на различни народности. Ще спомена и едночасовия портрет "Параджанов, Тарковски, Антипенко. Светлосенки" - дело на опитния Андрей Осипов, призьор на много кинофестивали, лауреат на "Ника" и "Златен орел". Неговото поетично екранно есе по стихове на Арсений Тарковски прониква в тайните на съдбата и творчеството на тези три знаменити личности.

На 28-ия МКФ публиката масово се стичаше и на отлично избраните игрални филми като "Студена война" на Павел Павликовски - един от най-ярките продължители на традициите на известната Полска киношкола; "Варава" на Евгений Емелин, отправящ любопитен нов поглед към познатата история за смъртта и възкресението на Христос чрез очите на освободения от тълпата убиец Варава, в чудесното драматично изпълнение на младия актьор Павел Крайнов; "Балкански предел" (Русия - Сърбия) на Андрей Волгин, лауреат на редица кинофестивали.

На финала ще поставя акцент върху българската творба "Безкрайната градина", известна на нашата публика, с която утвърденият театрален режисьор Галин Стоев дебютира в игралното кино. Това първо негово екранно произведение бе отличено от журито на секцията "Дебютни и студентски филми" със "Сребърен Витяз".