15 Юли 2026сряда17:51 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Няколко думи

Доверието и надеждата

/ брой: 107

автор:Деси Велева

visibility 1202

Колко ли тонове мръсотия и гадости ще излязат от една българска болница, докато се изясни колко ниско може да паднат лекари, чиновници, управляващи за пари и слава. Особено когато иде реч за болница, титулувана като правителствена.
Огласяването на тайни операции, допускането на незаконна търговия с човешки органи, жалките финансови машинации, за да измамиш държавата и да източиш някой лев, само доказват наличието на огромен политически чадър над болница "Лозенец". Едно е обаче да хрантутиш и глезиш ръководството й, за да ти угажда после то, друго е да допуснеш откровено криминални схеми по трансплантации на хора без родствена връзка, популярни досега само в държави като Пакистан, Бангладеш, Индия... Върхът на айсберга е да пробуташ свой човек, тъй като е висш чиновник, като прередиш не толкова важни хора, но с по-спешни нужди. И не е необходимо да се обявява името на късметлията. Той не е виновен. Виновни са онези, които са пренебрегнали правилата и разчитат на недосегаемостта си.
Българите са привикнали да слушат и разчитат на връзкарство, подкупи и късмет, когато опрат до медицинска помощ. Коронакризата доказа измеренията на катастрофата в българското здравеопазване.
Защо тогава се чудим как е възможно разстройството в системата да достигне и до такива сектори като трансплантациите на органи, които са със скромни, несравними размери в сравнение с останалите области на болничната помощ? Сигурно защото сме разчитали, че с остатъците си от морал отговорни институции и отделни хора няма да престъпят определени граници. Те обаче преминаха и онзи предел, който не биваше да се преминава. След като етични съображения не ги спират, за тях остават само физическите ограничения във вид на решетки.
Дали преките извършители и косвените виновници, гледали като наблюдатели нарушенията, ще получат някога заслужени наказания, е въпрос с предизвестен отговор. Разследванията вероятно ще се точат с години, докато се забрави за стореното, фалшивите документи и изгубените животи.
Последствията за процеса по дарителство на органи у нас обаче ще са по-дълги. Нарушителите на писаните и неписани закони дискредитираха дългогодишен труд. В момента те отнемат последната надежда на стотиците чакащи спасение. Виновниците убиват ден след ден доверието в системата, а без доверие няма да има дарители. Трансплантациите у нас и без това са толкова малко, напоследък съвсем намаляха, а сега са пред реален риск да изчезнат.
Въпреки правилата за анонимност, в малката ни държава трудно може да се скрие кой е донорът и кой - реципиентът. И в момента роднини на дарителя на черен дроб на висшия администратор губят вярата си, а онези - прередените, са наясно, че са изпреварени не по божия воля, а по човешка. Това е и най-голямото престъпление на виновните. Те съсипват доверието на дарителите и надеждите на получателите.
А какво им остава на нуждаещите се? Да разчитат на криминални операции срещу много пари или да забравят, че съществува такава практика у нас, и да се предадат? Няма толкова голямо наказание за провинилите се, което да възмезди стореното.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ