Доза смартфон

Пристрастеността към смартфоните все по-упорито се превръща в една от най-големите зависимости на ХХI век. Най-страшното обаче e, че засяга децата. Обобщените резултати на над 40 световни проучвания разкриват, че (когато дигиталните устройства не са им подръка) една четвърт (а всъщност май много повече) от подрастващите имат внезапни промени в настроението, придобиват необичайно агресивно поведение, дистанцират се от родители и приятели, рязко губят интерес към учението, хобитата, спорта и всичко останало.

Крайно възприемчивият детски мозък светкавично реагира на бързо променящите се картинки, които "изскачат" от телефона. Вградените игри, както и онлайн предизвикателствата, провокират със сложност и даряват с поощрения: онези, които успеят да преодолеят нивото, печелят и получават удоволствие. Но в реалния живот невинаги това е постижимо.

Затова, сблъсквайки се с трудностите на всекидневието, децата се стремят да избягат от тях. А най-лесният начин е да се върнат към смарт устройството. С него всичко изглежда "по-яко" и "готино". Умните джаджи предлагат приятели, отношения, забавления - все виртуални, но безкрайно примамливи. Нещо като място-мечта. Именно там невръстните искат да останат колкото се може по-дълго. И следващото поколение буквално започва да живее в изкуствения прекрасен свят, където децата си комуникират през тъч скрийна и предимно с емотикони, независимо че всъщност са на една ръка разстояние един от друг.

С реалността всичко е на въпреки: общуването е сведено до минимум, не знаят какво означава да дружиш с някого наистина, ученето тотално изпада от приоритетите - като цяло животът изглежда безкрайно скучен. И единственото искрено желание е да получат дозата си щастие, която, изглежда, осигурява само смартфонът...

Все още никой не може да каже какви ще са последиците на тази наркомания. Но на всички ни е ясно, че интересът към живота може да се върне, само когато сме офлайн.